Христо Мутафчиев: Инсултът не ми пречи да играя в пет театъра

Болеше ме глава, а всъщност кръвното е думкало, спомня си артистът

Един от любимците на публиката и председател на Съюза на артистите в България, Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1994 г. в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. Изиграл е стотици роли в театъра, на телевизионния екран и в киното. През 2005 г. печели награда ИКАР за главна мъжка роля в “Големанов”. Сред популярните му изяви са ролите в телевизионните сериали “Дунав мост”, “Клиника на третия етаж”, “Огледалото на дявола”, “Ние, нашите и вашите”. От кинопревъплъщенията се открояват ролите му в “Гори, гори огънче”, “Пансион за кучета”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Посоки”.

Христо Мутафчиев е лице на много медицински кампании за профилактика на различни заболявания. Разговаряме с актьора на старта на информационната кампания “Сърцето помни”, организирана от Дружеството на кардиолозите в България и от Българското дружество по интервенционална кардиология.

- Г-н Мутафчиев, вие сте лице и глас на информационната кампания “Сърцето помни” за превенция на миокардния инфаркт. Как ще обясните “паметта” на сърцето? 

- Това да получиш инфаркт е гадна работа. Не че да получиш инсулт е по-готино. Аз съм живото доказателство, че сърцето наистина помни. Лекарите ми казаха след инсулта: “Добре, че си бил спортист преди инцидента, че да ти издържи сърцето”. Но мен ме удари в мозъка.  

- Как инсултът промени живота ви и вас самия?

- Определено животът ми се промени, но за добро. Сега повече внимавам и се чувствам далеч по-добре. Преди бях все забързан, подминавах детайлите. Вече не мога да бързам, забавям темпото и затова забелязвам малките неща. За да се научите да забелязвате детайлите, трябва един “хубав инсулт”, въпреки че е гадничко. Така може да спрете забързаното време и да забележите колко е красиво цветето, изникнало на тротоара. 

- Какво ще кажете на хората, преживели инфаркт или инсулт, и на тези, които не са получавали такива сърдечносъдови инциденти?

- На всички ще кажа едно: ходете на профилактични прегледи и не се страхувайте, че може да ви открият това или онова. По-добре да ви го открият, за да го лекувате навреме, отколкото да не ви го открият и да ви тресне, както мен ме удари инсултът.

В постановката "Трима мъже и една Маргарита"

- След като получихте инсулт, разбрахте ли каква е била причината в собствения ви начин на живот?

- Да. Имал съм високо кръвно, но не съм знаел. Болеше ме глава, но си мислех, че съм пил повече ракия предната вечер и си лекувах главоболието с аолин. А през това време кръвното е думкало в мозъка ми. 

- Колко време сте имали високо кръвно, за да се стигне до инсулта?

- Не зная. Но кръвното при мен е по генетична линия - и майка ми, и дядо ми бяха с високо кръвно. Така че всеки човек, който има близък роднина с хипертония, би трябвало да си следи кръвното. Всяка година трябва да се правят профилактични прегледи. 

- Продължавате ли и сега с рехабилитация?

- Продължавам, но ходя на рехабилитация с частни средства. Освен това ходя на фитнес, вдигам тежести в зала, спортувам. Известно време плувах, но през зимата съм го спрял. 

- Работите активно. Как се справяте?

- Много добре се справям с работата си, защото съм организирана личност. На всичко, което съм си поставил като приоритет, стигам до финала. 

В момента играя в постановки на пет софийски театъра. Играя в три представления на Малък градски театър “Зад канала”, където съм на трудов договор почти откакто съм завършил Театралната академия. Играя също в “Духът на поета” в Народния театър. Имам две представления в Сатиричния театър - със сина ми Асен Мутафчиев играем в “Трима мъже и една Маргарита”, а второто представление е “Как се обира банка”. Плюс това играя в “12 гневни” под режисурата на Пламен Марков в Театър “Възраждане”, а със Станимир Гъмов играем в “За теб” в Театър “Крикор Азарян”.

- Как се придвижвате?

- На самоход. Помагам си с бастуна. За по-големи разстояния ползвам автомобил, но не карам, имам си шофьор. Не си позволявам да шофирам, защото имам загуба на периферното зрение от лявата страна и е възможно да блъсна някой. Няма смисъл - лежах в болница, сега и в затвора да лежа за убийство. Ето така се промених след инсулта. Станах по-разумен, започнах да разсъждавам над някои неща и да предвиждам последиците. Иначе, мога да управлявам кола автоматик с десния крак и с лявата ръка. Не ми е проблем. Но като не виждам, може да убия някого. 

- Как се справяте с цигарите? Виждам, че пушите от някакво устройство.

- Справям се идеално. Замених цигарите с това устройство за нагряване на тютюн, без дим, което се казва IQOS. Изпушвам по една кутия от този тютюн и ми се отразява много по-добре, защото няма горене и няма катран в белите дробове. Поемам само никотина, което е по-малко отровно за организма. Хубаво е също, че мога да пуша и на закрито, без да преча на никого. Няма дим. Иначе пуша от 18 - 19-годишен, в казармата пропуших. В училище не пушех, защото спортувах много. Тренирах плуване, футбол, гребане, танцувах. Бях много активен. Сега пак се стремя да бъда толкова активен. Просто го правя в по-различна форма. Но пък се чувствам добре.

Мара КАЛЧЕВА