Кирил Петков – как кръгът „Капитал“ настани любимото си момче в министерско кресло
Еквилибристики за милиони: от Харвард, през сока от моркови и кабинета „Борисов 1“, до учредител на „Да(Й) България“, протестър и човек на президента Радев
Служебното правителство заработи преди по-малко от три седмици, но вече се забърка в няколко грандиозни скандала. Вместо да се погрижи за честното провеждане на изборите, каквато е единствената му задача за краткия срок, през който ще просъществува, кабинетът даде заявка за груб реваншизъм в угода на разхождалата се цяла година по жълтите павета малобройна група хибридни „протестиращи“.
Така например, още на третия ден от встъпването си в длъжност, вътрешният министър Бойко Рашков започна публично да „уволнява“ неудобни журналисти, а чистката си в МВР оправда със „социологически проучвания“.
Отделно от това бившият шеф на Бюрото за контрол на СРС побърза да уреди в министерството човек на укриващия се в Дубай обвиняем бизнесмен Васил Божков - Елена Фичерова-Караиванова, и то на поста „началник на кабинета“.
Министърът на финансите Асен Василев (за когото не е ясно как ще управлява финансите на държавата, при положение че собствената му компания Everbread е фалирала, и то с дългове от 9 млн. британски лири), не остана по-назад и сложи за директор на приходната агенция културиста Румен Спецов. Чиято „специалност“, оказа се, освен помпането на мускули е и продажбата на фирма с негово участие на сламено лице, впоследствие оказала се със задължения за данъци за над 1 млн. лева. Може би е съвпадение също така, че Спецов живее в Дубай - на една ръка разстояние от Божков, а може би не, защото НАП-аджията е „фен“ на хазартния бос, поне във фейсбук.
Особено внимание заслужава новият министър на икономиката Кирил Петков, който вместо да даде отчет в какво положение заварва държавата в условията на криза и да използва дипломите си от чужбина, за да помогне на страната да се справи с ковид предизвикателството, веднага се зае да дискредитира подопечната му „Банка за развитие“.
Защо това е така, предстои да се разбере, но нищо чудно интересите на кръга „Капитал“ да се окажат водещи (или пък засегнати), а кьорфишекът на Петков - хвърлен от него с лека ръка в медийното пространство, за кредити, уж раздадени на фирми, свързани с Делян Пеевски, набързо беше развенчан от заместник-председателя на ДПС Йордан Цонев. Отделно, пълно фиаско претърпя опитът на министъра да организира публичен „Биг-Брадър“ по интернет, на който трябваше да привика „на килимчето“ осемте най-големи фирми кредитополучатели. Които да обяснявали защо са финансирани от държавната банка и за какво били използвали своите кредити. Никоя от тях обаче не се върза на този цирк, а в публикуваните писмени становища дружествата посочиха, че са платили десетки милиони левове лихви на „Българска банка за развитие“, плащат си редовно кредитите и същите са напълно обезпечени.
Генезисът на Кирил Петков се оказва твърде интересен, което може би добре обяснява поведението му в първите дни на неговото „министерстване“. За пръв път се появява на българския небосклон през 2008г., когато е промотиран именно от „Капитал“ на подсъдимия сега Иво Прокопиев. Тогава Петков е представен като „успешен бизнесмен“ на 27 години, завършил Харвард, но върнал се в България с проект за 60 млн. евро за изграждането на технологичен парк в покрайнините на София. Малка подробност е, че Петков всъщност не е завършил университета „Харвард“, а само двегодишна магистратура в „Харвардското бизнес училище“ към него, но не това е най-важното.
Едновременно с реализацията на проекта за парка (според публичната информация инвеститори в него са милиардерът Майкъл Карш и самият Кирил Петков, като през 2018г. въпреки колосалната инвестиция в него, е продаден за под 20 млн. лв.), Петков се захваща с преподаване в Софийския университет и заедно с приятеля си Асен Василев – сега финансов министър, както и с подкрепата на „Америка за България“, обучават по 60 студенти годишно, получаващи сертификат от „Харвард“. Вероятно някъде по това време Петков започва и друг бизнес – с пробиотици, като по думите му култивира лактобацилус булгарикус в сок от моркови. Сам твърди, че този бизнес бил успешен, по-голямата част от продукцията отивала за износ и дори самата Опра Уинфри станала почитателка на стоката му. Дали това е така, едва ли може да се провери със сигурност, макар от публикуваните в търговския регистър отчети на фирмите „Провиотик“ АД и „Смартбио“ ООД да става ясно, че приходите им съвсем не са баснословни.
Румен Радев назначи двамата приятели Кирил Петков и Асен Василев в служебния си кабинет
През януари 2017г. Петков става учредител на партията „Да България“ - проект, за който медийни публикации твърдят, че е менажиран от Прокопиев. Този факт лъсна от прочутите стенограми „Арго“, в които задкулисието призна, че си прави собствен политически проект, за който „няма ляво, няма дясно“.
При това Петков не е обикновен член на тази партия, а участва в Изпълнителния й съвет – най-висшият орган, наред с Христо Иванов, Антоанета Цонева, Иво Мирчев, Надежда Йорданова и други, общото между които е, че всички са приближени на Прокопиев.
Кирил Петков с Христо Иванов
Сега съпартийците му тръбят, че Петков бил напуснал партията и „Да България“ нямала нищо общо с настоящото му назначение. Това обаче несъмнено е дъвка за наивници, защото дори Петков формално вече да не е член на изпълнителния съвет, то нищо в поведението му не показва, че се е разграничил от политиката на довчерашните си колеги. Нито пък че е скъсал връзките си с Прокопиев – просто защото „Капитал“ и „Дневник“ никога не са спирали да бъдат удобна рекламна трибуна за бизнеса му.
Любопитна подробност от житието на Петков спомена преди дни Трайчо Трайков – бивш министър на икономиката в кабинета „Борисов 1“. По думите на Трайков още тогава той е ползвал Кирил Петков като „експерт“ към министерството. Тоест, оказва се на практика, че Петков е работил за първото правителство на ГЕРБ. Макар самият Борисов да разкри, че Прокопиев е инсталирал 5-6 министри в първия му кабинет (които очевидно са довели със себе си и други „експерти“ от кръга „Капитал“), този факт бизнесменът и настоящ министър предпочита да премълчава в официалната си визитка. Иначе трудно би обяснил редовното си маршируване през миналата година по жълтите павета, развявайки протестърски плакати с хибридни послания и фалшиви новини, насочени към Бойко Борисов.
Безспорно е обаче едно - че дълги години Петков е любимецът на хората около Иво Прокопиев, а самият той редовно се изявява в „Капитал“ и присъдружните му медии, от позицията си на „успял“ у нас и на Запад бизнесмен. Статиите, интервютата и рекламните послания с негово участие са десетки, а образът му на „харвардски“ възпитаник е старателно лустросван повече от десетилетие. И макар че вероятно се наложи да чака повече от предвиденото от неговите ментори за да се сдобие с властови пост, времето за осребряване на имиджа му очевидно дойде през 2021г., заемайки креслото на служебен икономически министър.
Разбира се чрез факта, че Петков поде веднага същите омръзнали мантри, които задкулисието отдавна размахва, се дава ясна заявка, че назначаването му за министър съвсем не е случайно. Познавайки добре похватите на Иво Прокопиев и „Агнешките главички“, приватизирали на безценица апетитни хапки от икономиката на държавата в годините на „Прехода“, нищо чудно вдигането на медийна пушилка с измислени и неверни внушения, да цели бъдещо прикриване на сделки, реализирани с властовия бутон на икономическия министър, може би в услуга на кръга „Капитал“. Намек за това направи и Йордан Цонев, според когото ДПС ще следи внимателно дали икономическият екип на служебното правителство (разбирай Петков и Василев) ще направи някакви „дългови емисийки“, любимо според него занимание на „харвардските възпитаници и на другите юпита“.
Така или иначе, властовата кариера на „харвардският“ възпитаник вече започна, а дали ще приключи с фиаско или не, предстои да се разбере. Изненадата е единствено, че новото „юпи“ беше „посадено“ в служебното правителство на Радев, доминирано от генерали и хора на социалистическата партия. Но заявката на Прокопиев „няма ляво, няма дясно“ обяснява и този парадокс, а каква е задкулисната договорка между кръга „Капитал“ и „червеният“ президент, избран с гласовете на БСП, и най-важното - защо последният е дал стратегически за икономиката министерски кабинети на хора, близки до подсъдим за тежки финансови престъпления човек, предстои да се разбере.
Дано само отново всичко не е за сметка на обикновените граждани, на които им омръзна „успели“ младежи с лъскав имидж и зализани бретони да богатеят на техен гръб или по-лошото, да обслужват задкулисни интереси.