Княз Лобанов-Ростовски: Съпругът на Людмила Живкова продаде оригиналите на тракийското златно съкровище!
В България се върнаха копията, твърди най-известният руски колекционер-емигрант и експерт на аукционите "Кристис" и "Сотбис"
Княз Никита Лобанов-Ростовски е роден през 1935 г. в София. Потомък е на древен руски дворянски род, водещ своето начало още от създателя на руската държава – княз Рюрик. Дядо му – княз Иван Лобанов-Ростовски, напуска нелегално Русия през 1919 г. със синовете си /един от които – Дмитрий/, е бащата на бъдещия световноизвестен банкер и колекционер. Неговата майка - Ирина Лобанова-Ростовска, по баща Вирубова, пък е от старинния род Вирубови, към който принадлежи и най-доверената придворна дама на последната руска императрица - Анна Вирубова.
<em>През 1946 г. семейство Лобанови-Ростовски се опитва да пресече границата на България, но са арестувани на гръцка територия. 11-годишният Никита прекарва 12 месеца в Софийския централен затвор. След половин година е освободена майка му, а малко по-късно – и баща му. През 1948 г. обаче Дмитрий Лобанов-Ростовски е отвлечен от тайните служби и, както разбира години след това синът му, е разстрелян в лагер за смъртници. <br /> <br /> През 1951 г. Никита Лобанов-Ростовски става републикански шампион при юношите по плуване на България, а през 1953-а с майка му успяват да напуснат България. Помага им един техен роднина в Париж – Николай Вирубов, близък съратник на генерал Де Гол, и комисар за бежанците към ООН. <br /> <br /> През 1956 г. потомственият княз завършва геология в Оксфорд, специализира и икономическа геология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Обиколил е цял свят в търсене на диамантени находища, редки метали и нефтени източници. Бил е експерт в банката “Лоуб Роудс”, в нюйоркската “Кемикъл Банк” /днес “Морган Чейз Банк”/. През 1962-ра, по едно и също време с приятеля си от детинство Симеон Сакскобургготски, се жени за първата си съпруга Нина Вилхелмовна Жорж-Пико, дъщеря на френския представител в ООН. /Двамата са разведени, от 2001 г. Лобанов-Ростовски е женен повторно за англичанката Джун Маршам-Таузенд/. <br /> <br /> От 1967-ма до 1971 г. роденият в България руснак заема поста помощник на вицепрезидента на банката “Bache &” в Ню Йорк. От 1970-а до 1979 г. е бил вицепрезидент на “Wels Fargo Bank” в Сан Франциско и шеф на нейните филиали в Европа, в Близкия изток и Африка. От 1980-а до 1983 г. е заемал поста старши вицепрезидент на “Internationale Resources and Finance Bank” в Лондон. От 1987-ма до 1997 г. е съветник в южноафриканския елмазен монополист “Де Биърс”. <br /> <br /> Експерт в аукционите “Кристис” и “Сотбис”, член на съвета на директорите на Асоциация на театралния музей в Лондон и пожизнен член на Съюза на благотворителите на музея “Метрополитън” в Ню Йорк.<br /> <br /> Собственик е на най-голямата колекция в света на руско театрално изкуство и на уникални творби на модерни руски и световни майстори на четката. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Княже, вие пристигнахте в България по повод есенната сесия на фондация “Свети свети Кирил и Методий” /бивша “Людмила Живкова”/, в чийто управителен съвет членувате. Днес /петък – б.ред./ се състоя конференцията в СУ, посветена на “живота и делото” на Людмила Живкова, която бе освиркана и почти бламирана от гневни студенти. Управата на фондацията “Свети свети Кирил и Методий” има ли по-специално отношение към бившата си патронка - дъщерята на Тодор Живков?<br /> </strong>- 30-годишнината от смъртта на Людмила Живкова съвпада с 30-годишнината от създаването на едноименната фондация, след това преименувана на фондация “Свети свети Кирил и Методий”. Снощи, на вечерята, аз попитах проф. Алберт Лиханов, член на фондацията от нейното основаване, как оценява ролята на Людмила Живкова. И той като писател много ясно се изрази: “Людмила Живкова отвори прозорче от България към света”. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Днес Людмила вълнува малко хора<br /> <br /> </strong></span>защото, предполагам, обществото се интересува повече от резултатите от футболните мачове, отколкото от положението на България в света. Но това не е само сега, така е било и преди 50 години.<br /> <br /> При комунистическата власт, както знаете, страните от Варшавския пакт под натиска на Коминтерна се обединяваха в една голяма глобална зона и националистическите идеологии не се поощряваха, защото те явно водят към разкол. А в България има изключителен феномен. В подготовката на честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава участват и няколко учени от чужбина. Людмила Живкова тогава играе роля на, да кажем, министър на културата. Вслушва се в това, което казват чужденците и възприема много присърце тезата, че България има много богата и древна култура. И тази идеология получава поддръжка от тесния кръг от интелектуалци около Людмила Живкова, които познавам, защото съм възрастен – като Светлин Русев, Любомир Левчев, Лилов и прочее. И тя успя да убеди баща си, че това е важно за България, независимо, че най-близкият му помощник е против. Това подготви почвата за по-нататъшни търсения след преждевременната гибел на Людмила, за която част от хората продължават да смятат, че всъщност става въпрос за замаскирано убийство.<br /> <br /> <strong>- А вие самият как смятате, дъщерята на Тодор Живков наистина ли е била убита? <br /> </strong>- Да, защото тя беше много вредна не само за България, но и за целия Варшавски пакт. В Уикилийкс се появиха документи, в които американското посолство пише, че в България се създава група от дисиденти. Така че това е много опасен аспект за Съветския <br /> съюз. <br /> <br /> И по тази причина, най-вече интелектуална, ако аз бях диктатор на Съветския съюз, бих ги унищожил непременно. Защото целта е “диктатура Советского союза”. И тъй като Живков разбираше интелектуалния потенциал на дъщеря си и я беше приел като свой наследник, той с огромна скръб й осигури поддръжка, която имаше за резултат като втори политически аспект създаването на фондация “Людмила Живкова”. Това противоречи на социалната идеология на социализма и комунизма – да има фондация с частен капитал. Независимо на цялата опозиция от страна на Съветския съюз и благодарение на личната любов или по-скоро дружба между Живков и Брежнев това стана факт. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Живков се обади по телефона на Брежнев и той се съгласи такава фондация да се създаде <br /> </strong></span><br /> Пращат Михалков /поета Сергей Михалков, автор на текста на химна на СССР, който след неколкогодишно прекъсване отново е химн на Руската федерация – б.ред./, Алберт Лиханов и акад. Лихачов като надзиратели при създаването на фондацията със специфични функции – да не казват нищо, само да наблюдават. Създадената фондация отразява отварянето на България към световната интелигенция. Ако помните, тук имаше световни конгреси на интелигенцията. В останалите страни на Варшавския пакт имаше международни симпозиуми, но в тях участваха само представители на Източна Европа, те бяха, така да се каже, за вътрешно ползване, срещи между свои хора, на които им е ясно какво ще се случи. А в София идваха от Бразилия, от Аржентина – в страна, за която много хора не знаят изобщо, че съществува. Този процес започна при Людмила Живкова и тогава юридически се обоснова създаването на фондацията. <br /> <br /> В управителния й съвет влязоха 50 интелектуалци от цял свят. <br /> <strong><br /> - Включително и вие. Персонално ли ви поканиха?<br /> </strong>- Ще ви разкажа как стана това, като предварително се извинявам за един вулгарен израз, който ще цитирам. <br /> Бях в квартирата на Бродски...<br /> <br /> <strong>... на поета и Нобелов лауреат Йосиф Бродски?<br /> </strong>... не, на неговия съименник Йосиф Бродски, художника, в Москва. И се обади “дядя Стьопа” – Сергей Михалков. Той искаше да ме чуе. Аз му казах: “Предложиха ми да вляза във фондация “Людмила Живкова”, какво ще ме посъветвате?” Ще ви цитирам неговия отговор, защото той беше точно такъв: <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> “Не влизайте, това е лайняна работа”<br /> <br /> </strong></span>Да, точно това ми каза Михалков! И тези негови думи отразяват цялото отношение на Съветския съюз. <br /> <br /> <strong>- Княже, откога се познавате със Симеон Сакскобургготски и помагали ли сте му да установява бизнесконтакти в различни райони на света – например в Афганистан, в Иран?<br /> </strong>- Първите ни детски срещи бяха в къщата на Станчеви на “Оборище”. Те имаха около десет деца, затова постоянно правеха големи приеми. И ние също живеехме на “Оборище”, срещу френската легация, в една малка къща, която вече я няма. След това, в емиграция, ние си кореспондирахме. <br /> <br /> Аз тогава давах пари назаем и по абсолютна случайност бях в Техеран и вечерях с италианския посланик в един ресторант. Забелязах, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Симеон вечеряше семейно с премиер-министъра на Иран Ховейда<br /> </strong></span><br /> Аз му пратих своята визитка и му казах: “Дайте да се срещнем след вечеря”. Чрез келнера той ми изпрати своята, на която написа: “По протокол не мога да стана, но ще вляза в колата, ще обиколя квартала и ще се върна”. Което той и направи. Тогава се уговорихме за своите планове. Той пътуваше с жена си и една нейна приятелка към Афганистан, Пакистан и може би Индия. И тъй като беше сам с две жени, когато му предложих: “Дайте аз да направя вашата екскурзия”, той се съгласи. Та срещнахме се със Симеон в Кабул, оттам наехме кола и благополучно стигнахме до Пешавар. Настанихме се в неудобния “Динс хотел”, който съществува вече 300 години и където отсядат всички пътешественици в Азия. Много отчетливо си спомням тази лунна нощ, в примитивните страни небето е много чисто, и как някак си разговорът стигна до ролята на баща му за спасяването на българските евреи. И Симеон ми разказа, че когато е отишъл в Тел Авив, на стадиона са дошли 10 000 български евреи, Червенков им беше дал възможност да се изселят, и цялото това множество скандирало: “Да живее цар Симеон, нашият цар!” <br /> Така че тези евреи, които помнеха баща му, осъзнаваха неговата роля. <br /> <br /> А колкото до бизнеса... Шахът на Иран – Мохамед Реза Пахлави, помагаше на всички бивши царски особи. На италианския крал Умберто помагаше да продава въртолети в Иран. <br /> <br /> На Симеон помогна нещо в химическата промишленост, но вече не си спомням точно. <br /> <br /> <strong>- Какво наследство остави след себе си като премиер Симеон Сакскобургготски и имат ли шанс наследниците в изгнание и на други монархически родове и династии от Източна Европа да оглавят или да се включат под една или друга форма в управлението на своите страни?<br /> </strong>- Тук има два аспекта. Първият е: постигна ли нещо премиерът Кобургготски през своите 4 години мандат в България? Аз не виждам никакво наследство от Симеон. <br /> <br /> <strong>- Тоест, няма положителни тенденции, които да бъдат продължени, доразвити и в настоящето управление?<br /> </strong>- Да, така че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той не остави отпечатък върху икономиката и политическата структура в България<br /> <br /> </strong></span>Не го виждам.<br /> <br /> Вторият аспект е възможността на други монархически къщи да оглавят управлението. В България няма причини за това. В някои страни монархическото управление е удобно, за да минимизира кражбата, и второ, да се явява като сплотяващ фактор. Във Великобритания това е необходимо, защото те са 4 нации и сега се разпадат. <br /> <br /> В Русия положението е идентично. Явно е, че там монархията е много подходяща. Главата на руската монархическа династия Романови е Николай Романов, който живее в Швейцария и с когото много добре се познаваме. Той обаче още преди 20 години каза, че не го интересува въпросът дали ще стане монарх. <br /> <br /> Сега тази автокрация, която съществува в Русия, ще се заостри и може би ще доведе до необходимостта да има монархия. <br /> Но това е единственият път, така ми се струва, да се преустанови по-нататъшното разрушение на Русия. Сега тя е в границите си от XVIII век и няма причини за експанзия. <br /> <br /> <strong>- Княже, разбрах, че в момента обитавате “имение”, ако мога така да го нарека, или голяма старинна къща в центъра на Москва, която ви е предоставена за вашите заслуги към културата на Русия от кметството на руската столица. Защо не ви реституираха поне част от имотите на вашето семейство? <br /> </strong>- Да, тази старинна къща ми бе предоставена от бившето кметство на Москва. Но връщането на имотите е несъвместимо със съветските закони, защото Русия не подписа закон за реституцията. Така че те не връщат и нямат законно право да го направят. На мен ми предложиха да купя нашия фамилен дворец в Ленинград /Санкт Петербург/. Както знаете, тогава нямаше частна собственост, но беше възможно да го закупя за срок от 40 години. <br /> Човекът, който го приватизира, беше в затвора. <br /> <br /> Поддръжката му възлиза на 1 млн. долара годишно. Приватизаторът ми го предложи за 3 млн. и 200 хиляди долара чрез адвокат, с когото се срещнах. Разходих се вътре и видях в какво ужасно състояние е. Да го купя само за 40 години и след това да вложа още толкова за ремонта, беше безсмислено, така че се отказах. Сега там правят хотел “Четири сезона”. Цената на стая е 1600 долара на ден. <br /> <br /> <strong>- Само за президенти, владетели и олигарси! А какво стана, княже, с вашата прочута колекция от картини, театрални декори и ескизи към постановки? <br /> </strong>- Русия я купи. На посочената цена. /Част от нея е продадена за 16 млн. долара на Константиновския благотворителен фонд през 2008 г. – б.ред./ <br /> <br /> <strong>- Къде е изложена в момента, може ли да се разглежда свободно цялата или е достъпна само частично?<br /> </strong>- Временно е в Централния музей в Санкт Петербург, докато се направи конферент-залата в този дворец, който Путин построи като място за срещи и където колекцията трябва да бъде изложена. Всъщност Путин затова я купи.<br /> <br /> <strong>- Знам, че с вашата майка много трудно сте напуснали България навремето, а пък баща ви е изчезнал безследно след 9 септември 1944 г. Не се ли страхувахте да се връщате в България, да посещавате и “историческата си родина” – Русия, преди перестройката на Горбачов? <br /> </strong>- В българското консулство в Ню Йорк написах писмо, че бих искал да отида в България по работа, за да й дам пари, но бих искал да имам сигурност, че ще изляза жив от страната. И получих отговор: “Може свободно да дойдете”. В резултат на това <br /> моята банка беше първата, която отпусна международен синдикален заем на България. <br /> <br /> <strong>- Това се е случило по времето на Тодор Живков?<br /> </strong>- През 1974 г. Живеех в хотела, който е срещу Народното събрание. Тогава се казваше, ако не се лъжа, “София”. Спомням си много добре ченгето на хотела. <br /> <br /> А в Съветския съюз попаднах по следния начин. Като колекционер на руско изкуство купих архива на един художник – Судейкин /Сергей Судейкин, прочут руски театрален художник от епохата на “Сребърния век” – б.ред./. Кореспондирах си с Дора Коган, която пишеше за Судейкин, и някак си беше узнала, че аз притежавам много негови творби. Аз й отговорих, купих архива на Судейкин, подарих го на Съветския съюз и ни поканиха с жена ми да посетим за две седмици страната. И тъй като бяхме техни гости, реших, че няма да ни тормозят. Това беше първото ни пътешествие там. <br /> <br /> След това започнах да ходя всяка година, но като човек, който им даваше пари назаем, а Съветският съюз никога не е тормозил банкерите които му отпускат заеми. С изключение на един английски банкер, който се беше настанил в Москва като представител на английската “Мидъл банк” и, предполагам, се беше оженил за рускиня. За него казват, че е паднал през прозореца. <br /> Спомням си, че когато Брежнев реши да използва правителствени средства за покупката на зърно, всички големи компании са струпаха в Москва и аз получих предложението на една австрийска зърнена компания да стана техен представител там. Предложиха ми заплата, двойно по-висока от тази, която получавах в банката. <br /> Пътувах от Москва към Лондон и по една случайност <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>седях в самолета до известния съветски агент Виктор Луис. <br /> </strong></span><br /> Споделих с него какво предложение съм получил и Виктор ми каза: “За никакви пари не го приемайте, защото, когато станете представител в Москва, и нашите, и вашите ще ви агитират и вие ще се чувствате като червей между две черни птици, които ще ви разпъват на кръст, преди да ви изядат”. И аз съм му много благодарен за този съвет. Отхвърлих предложението, което беше много съблазнително – представете си вместо 200 000 долара годишно да получавате 400 000!<br /> <br /> <strong>- Княже, вие дълги години бяхте главен експерт на най-авторитетните международни аукциони “Кристис” и “Сотбис”. Имало ли е случаи чукчето “да закове” на ценни предмети или картини от България?<br /> </strong>- България няма, горе-долу, нищо освен “тракийското злато”. То беше изложено в Лондон, но съпругът на Людмила Живкова – Иван Славков, подмени оригиналите с копия и ми се струва, че в България се върнаха копията, а оригиналите бяха продадени. В “Дейли телеграф” имаше статия на цяла страница по този въпрос, но това се случи преди 40 години. <br /> <br /> <strong>- Давате ли съвети на крупните български колекционери?<br /> </strong>- Познавам само един – казва се Божков. <br /> Ние се запознахме по повод една от петте картини “На Шипка всичко е спокойно”. Аз писах още навремето на Левчев, че България би трябвало да я купи, цената й беше 5000 долара, и Левчев ходатайства в Националната галерия, но те в края на краищата не я купиха. Тогава Левчев ме помоли да я купя и да я подаря на България и аз си спомням, че му отговорих: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>“Трябва да не съм с всичкия си, за да дам 5000 долара за страна, която уби баща ми!” <br /> </strong></span><br /> Както и да е, тази картина тогава се оказа на аукциона в Лондон. И виждам, че седи един човек с една жена, той я купи и тя се продаде за 1 млн. Но аз знаех, че един букинист в Ню Йорк – Рабинович, имаше масления ескиз на Верешчагин за тази картина, която е била на изложба в Ню Йорк през 1881 г. Ние си разменихме визитните картички с Божков, след това аз дойдох да го видя в София и той купи тази картина. Тогава аз му предложих и Божков купи няколко картини на руски майстори, свързани с България – например обсадата на Варна, но след това той изгуби интерес към това и ми се струва, че сега колекционира други работи. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА <br /> </strong>