Кога откритията срещу рак ще започнат да помагат?

История на въпроса<br /> Туморите възникват от клетки, които се делят неконтролируемо. Това се случва поради появата на мутации в ДНК на тези клетки, при това не абстрактни, а засягащи гени регулатори на клетъчното делене.<br /> Мутиращите гени кодират мутантни белтъци, които не би трябвало да съществуват в здравите клетки. Според идеята имунната система трябва да следи такива вещества и да унищожава обектите, които ги произвеждат.<br /> Така и става до време. Бедата е в това, че клетките на злокачествените тумори мутират толкова бързо, че Т-лимфоцитите (основните ловци на потенциално чужди обекти в организма) не успяват да ги откриват и обезвреждат.<br /> Освен това понякога самите клетки на тумора отделят вещества, сигнализиращи лимфоцитите да намалят своята активност. Като резултат не протича никаква реално борба с тумора.<br /> <br /> Принципно ситуацията може да се промени и логично е това да стане не от страна на туморните клетки, а от страна на Т-лимфоцитите &ndash; да се научат те да не реагират на &bdquo;успокояващите&ldquo; сигнали от туморите.<br /> Обикновено, за да се възприеме някое вещество отвън като сигнал, е необходимо да има рецептори към това вещество. На повърхността на Т-лимфоцитите се намират белтъци рецептори към сигналните моекули на раковите клетки. Ако се блокира работата на един или няколко типа такива рецептори, Т-лимфоцитът, независимо от сигналите от вън, ще се активира и ще унищожи тумора.<br /> Такова блокиране обикновено протича с помощта на моноклонални антитела. Лекарството, съдържащо монокланални антитела, лесно може да се различи по окончанието &bdquo;-аб&ldquo; (от думата antibody &ndash; антитела) в неговото название. Например препаратите ниволумаб и пембролизумаб за имунотерапия.<br /> Т-лимфоцитите обаче могат да атакуват не само тумора, но и родните здрави тъкани. Впрочем страничен ефект може и да няма или той може да се ликвидира.<br /> <br /> Солта на сензацията<br /> Наскоро на годишната среща на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката (AAAS) е представен сензационен доклад от Центъра за изследване на рака &bdquo;Фред Хатчисън&ldquo; (Fred Hutchinson Cancer Research Center).<br /> Група от болни с лимфоцитни тумори, срещу които не помагало нито едно изпробвано лекарство, получили по доза изменени клетки от собствената им имунна система. Резултатът: при 90 процента от хората туморите изчезнали. Това все още са неофициални данни, бъдещата научна статия ще покаже доколко на новия метод може да се вярва.<br /> В клиничните изпитания, за които става дума, в кръвта на пациентите били въведени не антитела, а собствените им изменени Т-лимфоцити. В ДНК на съответните клетки на болните с помощта на вирусни вектори (неспособни на зараза) бил вграден ген на химерен антигенен рецептор (CAR).<br /> <br /> Т-лимфоцитите с CAR би трябвало да се борят с тумори от собствените си предшественици &ndash; недиференцирани лимфоцити (лимфобласти), срещу които не помагали никакви видове химиотерапия. Изменените Т-лимфоцити били въведени (само веднъж) у болни с остра и хронична лимфобластна левкемия, а също с Неходжкинов лимфом.<br /> Невероятно, но при повечето пациенти (27 от 29 с остра лимфобластна левкемия и 19 от 30 с Неходжкинов лимфом) няколко седмици след въвеждането на Т-лимфоцитите с CAR туморите не просто престанали да растат, а дори напълно или почти напълно изчезнали. Това са показали анализи на червения костен мозък и компютърните томограми.<br /> Наистина, при малък брой от участниците възникнали усложнения във вид на обилно отделяне на цитокини (сигнални молекули на имунната система) &ndash; реакция, която води до излишно активиране на имунитета, съпроводена с треска и други неприятни усещания. Двама души починали в резултат на остра реакция на имунната система.<br /> <br /> Заключен отвътре<br /> Проблемът с раковите новообразувания е и в това, че те са нееднородни по своята структура. Клетките на туморите постоянно мутират. В резултат се получават няколко популации клетки, всяка от които има собствена &ndash; по-голяма или по-малка &ndash; устойчивост към химиотерапия и влияние от страна на имунната система.<br /> Именно затова пълното унищожаване на туморите изглежда фантастика и поради тази причина туморите често се връщат след лечение. Във връзка с това възникнала идеята: да не се унищожават туморите, достатъчно е да им се попречи да се разрастват.<br /> За това се говори в статия в научното списание Science Translational Medicine. Специалистите от щата Флорида са тествали върху мишки два препарата за химиотерапия на рака на млечната жлеза.<br /> <br /> В единия от случаите те провели стандартна терапия, насочена към колкото се може по-пълно унищожаване на туморите, а втората схема на лечение предполагала, че първоначално на гризачите ще бъде дадена голяма доза лекарства, а след това, ако туморът реагира на тази доза, тя постепенно ще се намалява. Колкото и да е странно, последният подход се оказал ефективен &ndash; при 60% от животните дори при сравнително ниски дози от препарата туморите продължили да намаляват.<br /> Освен това при повечето животни туморите не започвали да растат дори след како престанали да ги лекуват. Сработил и следният принцип: колкото по-малко са лекарствата в тялото, толкова по-малко са техните токсични ефекти и толкова по-добре се чувства организмът като цяло.<br /> <br /> Ваксина срещу рак<br /> Учени от Лондонския университетски колеж и техни колеги от Масачузетс и Харвард предлагат не хирургично и медикаментозно лечение на туморите, а ваксиниране.<br /> Всъщност &bdquo;ваксината срещу рак&ldquo; е отдавна известна и гореща тема, но създаването на реална ваксина срещу злокачествени тумори е почти невъзможно.&nbsp;<br /> <br /> Причината: раковите клетки постоянно мутират и никой не може да предскаже какви ще бъдат след седмица. Може само да се използва принципът, лежащ в основата на обикновените ваксини &ndash; взема се някакъв агент, предизвикващ заболяване, и се откриват неговите характерни черти, на които реагират клетките на имунната система.<br /> <br /> Тези характерни черти са молекули от повърхността на клетките или с обвивка на вируси, които се наричат антигени. Ваксината се въвежда в организма, за да покаже на клетките на имунната система какво да атакуват и по какви признаци да разпознаят &bdquo;врага&ldquo;.<br /> Разбира се, клетките на злокачествените тумори имат свои антигени. Те може да се открият, като се вземе проба от тумора на болния и като се знае какви белтъци принципно може да се срещнат на повърхността на клетките от определени типове. Знаейки &bdquo;репертоара&ldquo; на антигените на туморите, може да се създаде ваксина срещу даден вид рак за конкретен пациент.<br /> <br /> Освен това има вероятност в организма на болния да се открият клетки, които вече ефективно се борят с тумора, и както в случая с терапията с модифицирани Т-лимфоцити, да се размножат ефективните бойци извън организма, а след това да се върнат в тялото на пациента. Фактически става дума отново за активиране на собствения имунитет.<br /> <br /> Разбира се, тази процедура не е от евтините, тъй като предполага изцяло индивидуален подход, но обещава да бъде резултатна &ndash; или поне срещу рака на белите дробове. Клинични изпитания на &bdquo;ваксини&ldquo; срещу рак на белите дробове все още няма, но изследователите очакват, че ще могат да ги стартират в близките няколко години.<br /> <br /> Сложно е да се очаква, че броят на болните от рак ще намалее в близко бъдеще. Продължителността на живота расте, а заедно с нея &ndash; и вероятността от получаване на злокачествен тумор. Много на пръв поглед многообещаващи изследвания може да се окажат невъзпроизводими: един екип учени провежда серия експерименти и получава един резултат, а друг екип при същите условия стига до съвсем друг.<br /> <br /> И все пак сега се провеждат толкова много разнообразни изследвания в областта на онкологията, че резултатният метод срещу някой вид рак трябва да се открие дори случайно.&nbsp;Обнадеждава и фактът, че изследванията на учените в тази област вече не приличат на търсене на черна котка в тъмна стая. Изглежда, остава само да се запасим с търпение.<br /> <br /> <strong>Източник: Мегавселена</strong>