Когато парламентът забрани Царя на измамите в България

Царят на измамите наричат хазарта. За всеки друг порок има антидот, комарът е до живот. Който разчита на сляпото щастие, винаги губи. Печелят ония, които въртят рулетките и раздават картите, пише Труд бг.

За първи и последен път у нас Царят на измамите абдикира през 1928 година. Тогава министър на финансите е проф. Владимир Моллов. Един от най-вещите ни юристи, завършил Московския университет, специализирал в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино. Професорът познава в детайли правното положение на хазарта в Европа.

В домашни условия има Закон за облагане с данък и такса хазартните и за развлечение игри. Вместо да пълнят държавното съкровище обаче постъпленията изтичат зад граница. Част от парите логично прибират в джоба чиновниците, натоварени с вземанията.

Владимир Моллов уволнява корумпираните и въвежда нова патентна система, която пуска бариера пред хазартния бизнес. По 700 000 лева всяко тримесечие трябва да броят комарджийниците, нарежда министърът. Ефектът е слабоват, игралните заведения продължават да се множат.

Тогава професорът обмисля тройно увеличение на сумата. И 2 100 000 лева няма да уплашат хазартните босове, съмнява се обаче Моллов. Нужни са радикални мерки, с две думи - нов закон!

Внесен в Народното събрание, на 17 май 1928 г. текстът е приет по принцип на първо четене. На 26 декември депутатите започват да нищят детайлите.

Дебатите вадят наяве, че през 1928 г. в страната са разиграни 59 300 000 лева. От тази сума държавата е прибрала около 9 600 000 лева, което е тънко перо за бюджета.

Пет големи игрални заведения действат в страната. Три са в София и по едно в Пловдив и Варна. Най-внушителен е оборотът на столичното Градско казино.

Комарджийниците са акционерни дружества, открити с чужди финансови инжекции. Пет-шест иностранци прибират лъвската част от печалбата, а тридесетина българи си разделят трохите.

“Нека възпитаваме нашите хора на добро, а не да ги учим на разврат!”, провиква се на горещото заседание земеделецът Георги Марков. Рамо на антихазартния текст дава и сговористът Никола Пъдарев. Съгласно член 490 от Наказателния закон този, който устройва хазартни игри, подлежи на санкции, припомня депутатът.

“Под думата хазартна игра се разбира всяка игра на щастие (хазарт) с цел за материална придобивка, безразлично с какъв предмет се играе”, сочи проектозаконът. Не се броят за комар игрите, при които не се печели. Бившите опълченци, поборници и инвалиди от войните също могат да пускат лотарии и томболи, но само с предметни награди.

Глоба от 1 000 000 лева и затвор до 1 година се предвижда за отваряне на хазартен бардак. От 20 000 до 500 000 лева пък ще се бъркат съдържателите, които нелегално въртят комар в локалите си. Същото е наказанието и за играчите на открито.

Картите, таблата, доминото, билярдът, кегелбанът са определени като игри за развлечение. Заведенията, в които се упражняват, ще плащат шестмесечен патент от 100 до 5000 лева.

Тук е слабото място на закона, защото всяка игра може тихомълком да стане хазартна като се заложат пари. Народните избраници, сред които има страстни комарджии, усещат лабавото и въздъхват облекчено.

Едно време Драган Цанков, Стефан Стамболов и Петко Каравелов бяха запалени “картаджии”, припомнят в кулоарите парламентарните ветерани. Каравеловата съпруга дори щяла да напусне мъжа си заради този порок.

“Петко кипваше, караше се и когато (на втория или на третия ден на Великден) захвърли картите в лицето почти на партнера си Утин или Кочановски (които аз от дън душа възневидех), тихичко се измъкнах от стаята”, хроникира Екатерина Каравелова. Тя си стяга багажа и само тържественото обещание на Петко, че ще остави картите, я разубеждава да не хване пътя.

В сегашният кабинет външен министър е Атанас Буров, който едва ли ще се откаже от покера, добавят недоверчивите ковачи на новия закон. Много по-късно Богдан Филов, също ревностен комарджия, потвърждава, че са прави. “Жалко, че Буров поради своята страст към картите винаги се е събирал с най-големите шпиони от легациите”, отбелязва в дневника си той.

На 27 декември 1928 г. обаче с рядко единодушие за нашия парламентаризъм депутатите приемат Закон за изменение и допълнение на закона за данък и такса на хазартните и за развлечение игри. Царят го утвърждава, документът е публикуван в “Държавен вестник”, на 10 януари 1929 г. е пуснато окръжно за прилагането му.
Примката около шията на хазарта е разхлабена през 1935 г., когато умира Владимир Моллов. Той издъхва през април и неговите политически противници бързат да заличат законодателното му дело.

Същия месец е сформиран кабинетът на Андрей Тошев. “Напъните на Андрей Тошев да представи правителството си за трайно, със задача да реформира конституцията и внесе ново в политическия и стопански живот на страната бяха напразни”, пише в мемоарите си Стойчо Мошанов.

На 5 юли с министерско постановление е въведена Наредба-закон за данъчни облекчения. В нея глобите за нарушения по хазарта се намаляват с цели 70 процента. Ако глобата е заменена със затвор, лежиш зад решетките спрямо новия є размер, демократично отбелязват новите специалисти по комара.

Така държавникът Тошев се напъва да влезе в историята като първо реформира хазарта. За конституцията няма време, защото кабинетът му пада още през есента на 1935 година.