Точно една година след като актьорите от Народния театър изиграха „Хъшове” в памет на Чочо Попйорданов, пред камерата на „Жените говорят” по TV7 на 24 май застана неговият най-близък приятел Коко Каменаров. Миналата събота в най-шумното женско шоу Елена Петрова през сълзи разкри образа на Чочо, като ментор и закрилник. Тази събота по TV7 Каменаров си припомни момчешките бели и щуротии, обвързали двамата приятели в незабравими спомени.
&bdquo;Аз не помня от кога и защо познавам Чочо. Станахме истински, извънредно близки, откакто той се загаджи с Хилда. Бяхме почти роднини. Живеехме едни до други. Те бяха хора, които страшно си мязаха. Въпреки това връзката им беше разрушителна, защото и двамата бяха луди глави, като два остри камъка&rdquo;, споделя Коко и допълва: &bdquo;Най-странното е, че колкото и да обичаше Хилда, така и не запомни номера на мобилния й. Всеки път, когато искаше да се обади на жена си, ми звънеше и казваше: &rdquo;Джони, как беше номерът на арменчето?&rdquo;<br /> <br /> Чочо и Хилда бързо се решили на брак, а по думите на най-близкия му приятел, този брак така и приключил &ndash; бързо. Според Каменаров друга разтърсваща любов на Чочо, тази с актрисата Йоана Буковска, е била колкото силна, толкова и опустошителна. &bdquo;Йоана се появи една есен &ndash; не знам как и защо. Бях помолен да отида, за да ми бъде представена. Чочо беше истински и много влюбен в нея. Но не беше от тая любов, която те кара да летиш&rdquo;, опита се да разкаже за изпепеляващите чувства между двамата актьори най-приближеният до Попйорданов. Що се отнася до последната му спътница Даниела, по думите на Каменаров тя била изтъкана от любов към актьора. &bdquo;Тя бе най-прекрасният човек за Чочо &ndash; дето има един лаф &ndash; да си го заведеш в къщи, да те изгони майка ти. Днес Даниела и Хилда са в прекрасни отношения.&rdquo;<br /> <br /> Половинката на журналистката от БНТ Радина Червенова разкри какъв страхотен приятел и човек е бил Петър Попйорданов - Чочо, истински обаятелен и харизматичен. Където и да се появил, Чочо веднага се превръщал в център на вниманието. Имал уникалната способност да става почетен гражданин на всяко малко населено място, в което мъжката дружина отмаряла или пътувала. В Синеморец едно лято Коко и Чочо се видели принудени да станат кумове в майтапчийската сватба на техен приятел, влюбен до уши в по-млада мома. В друга случка пък, групата се запиляла в коледно пазаруване на връх християнския празник и се прибрала за тържествената вечеря леко почерпена, но заредена със свръх скъпа и абсолютно ненужна техника за дома и кашон мандарини в допълнение.<br /> <br /> &bdquo;Един ден сме с Чочо и жените ни на гости у друг наш приятел&rdquo; &ndash; продължава разказа си Коко &ndash; &bdquo;Напиваме се зловещо. Жените ни изоставят към 4-5 часа след полунощ. Ние оставаме и решаваме, че ще играем тенис на маса. На оригинална маса за тенис. В един момент нашият приятел Мартин се хвърля да хване топчето и прави масата на мармалад. Чочо хваща и изхвърля масата от 6-ия етаж. 4 кв. метра маса просто я взе и я изхвърли през прозореца.&rdquo; <br /> <br /> Сред палитрата от мъжки пакости на знаменития талант не липсват и изблици на ревност, когато актьорът решава да изхвърли тогавашното си гадже в уличен контейнер за боклук &ndash; буквално. <br /> <br /> &bdquo;Чочо беше много ревнив&rdquo; &ndash; разкри Каменаров и допълни &ndash; &bdquo;сега като се замисля и аз съм бил ревнив към него. Когато баща му представи книгата &bdquo;Писма до сина ми Чочо&rdquo;, гледах всеки един, който се изправяше на сцената със своя спомен за Попйорданов. Всеки от нас го е искал само за себе си. В това число и аз.&rdquo;<br /> <br /> Това, което най-много обичал актьорът, изиграл Македонски в &bdquo;Хъшове&rdquo;, било да изчезва. &bdquo;Обичаше да се скрива, да отива някъде, където да е сам, да е на тихо, на негово си. Така изчезнаха и като се ожениха с Хилда. Ние сме се наточили за страшен купон, а те просто изчезнаха.&rdquo; <br /> <br /> В заключение журналистът описа Чочо като ужасно добър човек. &bdquo;Ужасно щедър - във всеки смисъл &ndash; на мозък, на емоции. Беше и свръх чувствителен &ndash; до беля&rdquo; &ndash; завърши разказа си Каменаров.<br />