Колегите за Димитър Цонев: Толкова харесван, а толкова земен

Някои от най-известните журналисти разказаха какъв човек според тях е бил наскоро починалия Димитър Цонев. Ето мнението на Екатерина Генова, Цветанка Ризова, Вики Политова и Иван Гарелов за телевизионера, цитирани от "24 часа".

Екатерина Генова: Да мислим за него с усмивка

“Слизах по стълбите в БНТ, когато ме връхлетя новината, че организмът на Митко не е издържал. Колегите вече знаеха и плачеха. Гледахме се ужасени и невярващи. В следващите часове спомените за различни случки и негови реплики потекоха като силна река. За известността, която имаше, Митко беше неочаквано земен и скромен. За първи път го срещнах в Клуба на младия журналист. Придружаваше гостуващ африкански журналист и му превеждаше. В този клуб всички искахме да се представяме като много знаещи и можещи, а той ме впечатли с естественото си, неприповдигнато поведение. След това се виждахме по различни места и поводи, но веднъж му бях истински ядосана, макар да нямаше вина. И двамата участвахме в прочутото “козлодуйско” “Ку-ку”. И двамата бяхме наказани (справедливо или не) със сваляне от екран. Но Митко, използвайки чара си, успя да намали наказанието си, а аз не се появявах в “По света и у нас” до края на “присъдата”. Правила съм две интервюта с Митко. Първото, когато Коста Цонев гостуваше в предаването ми “Ах, тези муцуни”. Изгледах го сега и отново видях колко нормално говореше Митко за звездните си родители и за строгия възпитателен подход на Коста към него. Нямаше и следа от упрек към баща му, че го е карал да участва с ръцете си в строежа на къщата в Бистрица, че не се е намесил при разпределянето на Митко в т.нар. черна рота като войник, че не се е застъпил, когато не приели Митко във ВИТИЗ. Второто интервю правих с него вече като говорител на правителството на Сакскобургготски. И тогава не усетих дистанция или повишено самочувствие. Митко намираше смешното във всяка ситуация. С мъжа ми и с приятелите често използваме негови шеги и остроумни фрази като сентенции. Затова ми се иска да мислим за него не само с тъга и гняв за ранното му оттегляне от живота, но и с усмивка. Или с подобни забавни случки. Срещаме се пред БНТ, аз съм с най-големия ми син. “Геновааа, въпросително-закачливо ме поздравява Митко, а очите му питат кой е мъжът до мен. “Запознай се със сина ми”, парирам го аз. А, браво – не пада по гръб Митко, одрал е кожата на Фиката.” Прихваме да се смеем, защото мъжът ми Фиката не е бащата на сина ми. Но оттогава всички намираме физическа прилика между двамата. Защото така се пошегува Митко.”

Цветанка Ризова: Успяваше да ме приземи

ЦВЕТАНКА РИЗОВА “Аз много отдавна познавам Митко - ние сме колеги още отпреди да стане говорител на Сакскобургготски. Но тогава сякаш го оцених. Аз тогава водех “На 4 очи” и имах въпросителни към управлението на Сакскобургготски, понякога съм се изказвала много остро. Но нито веднъж Митко в качеството си на говорител не си е позволил да ми позвъни и да ми каже: Защо правиш така? Той изключително много уважава чуждото мнение, имаше и свое, но никога не искаше да те променя. Така и работеше. Ние имахме различни гледни точки за събитията, които отразяваме понякога. Нито за секунда това не се отрази на работата ни. Той с такова уважение се отнасяше към всичко, което правех. Успяваше да ме приземи, да успокои всичко. Аз във всяко нещо откривам повод за тревога, за напрежение, за бързане, а Митко в нищичко не откриваше тези неща. Помня първото ни предаване на “Лице в лице”. Гостуваше ни Вежди Рашидов - единодушно го избрахме. Ние имахме малък период, в който се напасвахме, след което нещата тръгнаха съвсем спокойно. Бяхме семейни приятели. Спомням си последната Цветница, която аз празнувах в пиано бар, Митко толкова много пя. Той обичаше да пее. Много кооперативен и хубав човек за компания, за разговори. Освен това беше аристократ по рождение. Той е от изключително добро семейство и това има значение. Просто един много различен човек. Знам, че за мнозина не е определение да си добър, но за мен това е най-важното. Той беше изключително добър. Малцина са добри, а той беше.”

Вики Политова: Беше човечен, толерантен и земен

ВИКИ ПОЛИТОВА “Митко Цонев беше изключително добър човек. Той съчетаваше несъчетаемото. Беше човечен, толерантен, земен, усмихнат и много, много популярен. Независимо от огромната му популярност той бе успял да съхрани една голяма доброта и естественост. Носеше скромно и ненатрапчиво славата, беше достъпен и приветлив за всички. Както той самият казваше - малко хора са имали възможност да се радват години наред на 50% рейтинг всяка вечер, какъвто рейтинг той дълго имаше с “По света и у нас” преди появата на частните медии. С нарасналата конкуренция и фрагментираната медийна среда това са немислими и недостижими резултати и хората в професията днес нямат възможността да преминат през подобна школа! И на този фон Митко не бе загубил своите човешки качества и не се бе главозамаял. С него се работеше лесно, той беше справедлив и точен във взаимоотношенията. Преговорите с него са били винаги гладки, а той след това даваше повече от обещаното. Правеше го заради публиката, в името на професията и защото така разбираше нещата от живота, просто беше щедър, земен и добронамерен. Той имаше отлични качества на телевизионер, а камерата го обичаше и го препредаваше в пълен заряд на зрителите. Митко, благодарим ти за всичко!”

Иван Гарелов: Ще му разкажа случка, когато се видим в онзи по-добър свят

ИВАН ГАРЕЛОВ “Каква странна съдба имаше Митко Цонев! Той беше дете на телевизията. Поради своите родители, но и защото от малък свърза съдбата си с малкия екран. С лекота и усмивка стигна върховете в професията телевизионен журналист. Затова и всички очакваха да стане шеф на БНТ като най-естествения кандидат. След като получи наградата на зрителите “Свети Влас”, наложи се от следващата година да закрием тази категория, защото зрителите винаги посочваха него на първо място. Да бъдеш обичан от всички, е най-голямата награда.” Гарелов разказа, че заради мустаците често го бъркали с Цонев. Това се случва и преди два дни, когато той е на почивка на морето. “Докато минавах между масите на ресторанта, един свещеник изведнъж скочи пребледнял, започна да се кръсти и вика: “Той нали почина!” Побягна, но се върна да си вземе нещата от масата. Пак се обърна към мен да ме види, сякаш съм оживелият Митко. Искам някога да му го разкажа, когато се видим на онзи по-добър свят, за който той има виза”, каза Гарелов.