Колко е 2 + 2 и защо ДПС толкова изнервя кръга „Капитал“ по темата „Магнитски“

"Колко е 2 + 2 и защо ДПС толкова изнервя кръга „Капитал“ по темата „Магнитски“" - така започва анализ на в. "Труд". Отговорът на първия въпрос би трябвало да знае всеки първокласник, но в нашата действителност често се оказва, че две и две може и да не е четири.

Поне що се отнася до медиите на Иво Прокопиев, които в последните три месеца всячески се опитват да манипулират общественото мнение и така да оправдаят вършените от служебното правителство беззакония, свързани с американските санкции по закона „Магнитски“.

Защо това е така и защо уж иначе претендиращите да са трибуна на правозащитните мнения в България медии „Капитал“ и „Дневник“, сега са се превърнали в трубадури на погазването на основни принципи на Конституцията и на европейското право, не е трудно човек да се досети. Първо, защото включването на бившия депутат от ДПС Пеевски в санкционния списък на САЩ е като сбъдната мечта за Прокопиев, чиято цел през годините винаги е била да се саморазправи с един от своите икономически и политически врагове, какъвто несъмнено е Пеевски.

Стотиците статии в последното десетилетие по негов адрес на страниците на „Капитал“ и „Дневник“ (както и на останалите грантовозависими „медии“ от кръга „Капитал“ като „Медиапул“, „Клуб Зет“, „Офнюз“ и прочие), изпъстрени с лъжливи внушения, откровени неистини и безогледни инсинуации, доведоха нещата дотам, че Пеевски беше съвсем съзнателно демонизиран в обществото от хората на Прокопиев, превърнат в символ на задкулисието и синоним за нещо грозно и нечисто.

Факти така и нямаше, а десетките проверки на държавната машина, принудена да работи по доносите на грантоедите, ясно показаха, че внушенията за Пеевски не се основават на нищо. Гьобелсовата пропаганда на „капиталци“ обаче даде своя резултат на 2 юни тази година, когато Пеевски се оказа санкциониран от САЩ по „Магнитски“, но мотивите към тези санкции се оказаха нещото, което може да обърка плановете на Прокопиев и нищо чудно да се върне като бумеранг към самия него.

Защото Пеевски може да е изкарван всякакъв от „Капитал“ и „Дневник“, но и за най-непредубедения е ясно, че „търговия с български документи за самоличност“, „купуване на влияние“, „отрицателно въздействие върху политическия процес в България“ и т.н. първо, съвсем не звучат като сериозен мотив за подобни тежки санкции, и второ, изглеждат като набързо скалъпени в офиса на някое българско НПО, спонсорирано от чужди фондации и накрая одобрени от самия Прокопиев, преди да заминат под формата на донос до американското посолство.

Индикация за нещо подобно е фактът, че  Илиян Василев – бивш агент на ДС и настоящ член на приближеното на Прокопиев НПО „Антикорупционен фонд“, се похвали във фейсбук още предния ден, че се чакала „блага вест отвъд океана“. За какво говори Василев, стана ясно на 2 юни в късния следобед, когато санкциите официално станаха факт. Откъде Василев може да знае за готвените санкции, преди те да са обявени от американската администрация, е въпрос като този колко е 2+2 и ясно показва кой, кога и как е работил за това от българска страна, тези санкции да станат факт. 

Истинският проблем за Прокопиев обаче се появи, след като санкциите бяха обявени. Вместо да се отдръпне от Пеевски, ДПС не само, че застана твърдо зад него и поиска доказателства, а и започна публично да осветява ролята на кръга „Капитал“ в цялата история. Какво е обещавал Прокопиев на американското посолство и дали не е гарантирал, че партията ще се дистанцира от бившия си депутат, който вече не притежава и медии,  няма как да се разбере. Факт е обаче, че именно говоренето на ДПС в момента, острото противопоставяне на движението против незаконния български „черен списък“ на асоциирани лица (обрекъл на гражданска смърт десетки набедени за „свързани“ със санкционираните от САЩ), изважда от обувките кръга „Капитал“ и канонадата от лъжи отново започва, този път с адрес не Пеевски, а самото „Движение за права и свободи“ и конкретно хората, които изразяват мнение от името на тази партия.

Пример за това е обширният, неподписан материал от вчера в „Дневник“ със заглавие „ДПС се прави, че не знае как се обжалва акта „Магнитски“, а повод са думите на заместник председателя на парламентарната група на партията Хамид Хамид, че Европа вече е осъдила „черния списък“ на кабинета Янев, съмнението, че американски лобисти са замесени в санкциите, както и че няколко български институции вече опровергават мотивите на OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ) по отношение на Пеевски.

Според Прокопиев (който обича да е автор на неподписаните материали в собствените си медии - след като псевдонимът му „Димитър Пеев“ се изтърка през годините), всичко това било лъжа.  Лобистът Маршал Харис, когото именно визира Хамид, нямал общо със санкциите против  Пеевски, българските институции  - министерство на правосъдието и вицепрезидента, не били компетентни по въпроса свързан ли е Пеевски с раздаването на български документи за самоличност, Европейската комисия нямала становище против „черния списък“, както и че този списък не водел до блокиране на активи на включените в него лица (както бил заявил самият шеф на БНБ Димитър Радев). В заключение „Дневник“/Прокопиев иронизира, че редът за защита на Пеевски бил пред американските институции (които, каква радост, нямали практика да оповестяват с какви доказателства разполагат) и ако обичат от ДПС да зарежат българските бакии на служебното правителство, като не се занимават повече с тази тема.

Паниката на Прокопиев е обяснима, но желанието му ДПС да не обсъжда нито американските санкции по „Магнитски“, нито българското им мракобесно приложение под формата на „черен списък“, съставен с дейното участие на двамата любимци на кръга „Капитал“ - Асен Василев и Кирил Петков, едва ли ще се случи.

Няма да се случи не защото Прокопиев го иска, а ДПС се е запънало да му прави напук, а защото нещата, които Хамид Хамид казва, са верни. Дотолкова верни, че когато се събере 2+2 се получава ясен отговор кой всъщност стои зад санкциите против Пеевски и че е твърде възможно американските органи да са били подведени от машината за манипулации на кръга „Капитал“.

Говори ли Хамид Хамид верни неща или Прокопиев е прав? Със сигурност първото. 

Защото е абсолютна истина, че представител на Европейската комисия постави остро въпроса пред българските институции, защо служебното правителство не се е съобразило с факта, че санкциите по „Магнитски“ нямат действие на територията на Европейския съюз. Опитът да се омаловажи това и да се представи като обикновено „питане“ на дребен служител от страна „Дневник“/Прокопиев е умилителен, но се оказа, че по повод това „питане“ представителството на България в Брюксел е изготвило цяла тревожна грама, разтърсила както Външно министерство, така и Министерство на финансите, които повече от месец са крили „питането“ и са се чудили как да му отговорят така, че да прикрият безобразията си. 

Абсолютна истина е, че банковите сметки на лицата и фирмите от „черния списък“ са блокирани, а е абсолютна лъжа заявеното от ексшефа на БНБ Димитър Радев, че това не е така. И не само че са блокирани, но повечето от тях очевидно са и направо закрити, тъй като както премиерът Янев, така и самата БНБ призоваха де факто за това банките в страната. Така лицата, без съд и без присъда, без дори да са санкционирани от САЩ, са изправени през „гражданска смърт“, само защото са набутани в този „български списък“ от хората на Прокопиев. 

Абсолютна истина е също, че министерство на правосъдието и вицепрезидента са заявили, че нямат никакви данни бившият депутат от ДПС Делян Пеевски да е участвал в незаконни действия, свързани с българско гражданство, както обяви публично Хамид Хамид. Но според Прокопиев, видите ли, те нямали това право, защото не били разследващи органи. По-добре очевидно е според него да си мълчат, или ако ги питат за Пеевски, ако може да го оплюят.  

Що се отнася до ролята на задокеанските лобисти на братя Бобокови и на Миню Стайков в наложените санкции, достатъчно е да се направи справка какви срещи е провеждал Маршал Харис в САЩ (информацията за това е публична в регистъра за лобизъм), както да се проследят изявленията на самия Харис пред, о, изненада, сайта „Дневник“ на Иво Прокопиев. Така например на 25.07.2021г. Харис гордо заявява пред тази медия, че ще помага всячески да се разширят тези санкции, че работел с Конгреса на САЩ, защото той е в позиция да оказва пряк натиск над администрацията на президента Джо Байдън, както и че дори празнувал санкциите (!) Но според Прокопиев Хамид Хамид не бил прав да се съмнява, че Маршал Харис бил замесен, нещо повече, да сме очаквали нов коментар по темата от този лобист днес, пак в „Дневник“, което вече е и факт...Странна симбиоза между кръга „Капитал“, Маршал Харис и Бобокови, но ДПС нямало право да пита за нея...  

Поне засега обаче очакванията на Прокопиев за мълчание от страна на „Движението за права и свободи, за негово съжаление, не се оправдават и не само че не се оправдават, но представителите на тази партия продължават настойчиво да търсят отговори. Които отговори, рано или късно ще доведат до изнасяне пред обществото на истината за наложените спрямо Пеевски санкции. Истина, която очевидно дотолкова плаши кръга „Капитал“, че Прокопиев за пореден път е готов да води война. Този път с цяла партия, която през годините е доказала, че е последователна в политиките си, че гони целите си до дупка, както и че застава зад хората, които са лоялни към нея, още повече, когато са несправедливо обвинени за нещо. Така моментът, в който ролята на кръга „Капитал“ за санкционирането на Пеевски, кой лобист и срещу какво е въздействал на представители на Конгреса на САЩ, както и за мерките, които Европа ще предприеме срещу любимците на този скандален кръг в управлението, изготвили „черните списъци“, може би съвсем скоро наближава. 
Тогава, за ужас на „Капитал“ и на Иво Прокопиев, събирането на две и две по темата „Магнитски“, ще се окаже съвсем лесно.