Колко са българските острови на Черно море?

В моретата около Балканския полуостров има над 21 000 острова, които основно са част от териториите на Гърция, Хърватия и Турция. България обаще също може да се похвали със свои острови в Черно море, пише geograf.bg.

Ето ги и тях:

Св. Иван

Най-големият български остров в Черно море е Свети Иван (Свети Йоан). Неговата площ е 0,66 km2. Разположен е на близо километър от Стария град на Созопол (полуостров Столец).

Издига се на 33 м над морското ниво. В наши дни на острова има функциониращ сонарен фар, част от навигацията по Южното Черноморие. 

Интересна е историята на острова, която е в основата на засиления археологически интерес през последните години и възможността островът да се превърне в туристическа атракция. В античния период на острова е издигнат голям храмов комплекс с огромна бронзова статуя на Аполон, дело на скулптора Каламис.

В ранното средновековие на острова е изграден храм, посветен на Света Богородица, който навярно е бил част от по-голям манастирски комплекс. На острова са отбелязани периоди на упадък и на съзидание.

През 1263 г. е построен нов съборен храм “Св. Йоан Предтеча”. Силен подем има през XIV век, когато византийският император Йоан V Палеолог издава грамота, която обявява манастира на острова за царски. 

Тежки времена за православната обител настъпват през османския период, когато на няколко пъти храмовият комплекс е унищожаван напълно. Турците окончателно сриват обителта през 1629 г., за да не позволяват на казашки пирати да ползват манастира като убежище.

Самите монаси от острова се изселват на остров Халки, един от Принцовите острови в Мраморно море. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. на острова действа руски лазарет. 

От 1985 г. се провеждат археологически дейности на острова. През 2010 г. островът привлича световното внимание след като археоложката бригада, начело с проф. Казимир Попконстантинов, в развалините на манастира открива мощи на Свети Йоан Кръстител.

Последвалите лабораторни анализи в западни научни центрове не отхвърлят тезата на българските археолози, а дори привеждат доказателства в нейна полза. Това засилва още повече интереса към малкото парче земя.

Св. Кирик

Остров Св. Кирик, понякога наричан Св. Кирил или Св. Кирик и Юлита, е разположен северозападно от Созопол. Площта му е от 80 дка. От 1927 г. островът е свързан с вълнолом до континенталната част, като по този начин оформя Созополския залив.

Това дава основание да не се възприема като остров, ако вълноломът се счита за провлак. Свети Кирик представлява интерес за архелозите в България и се предполага, че на него е имало светилище на Аполон.

След Ньойския мирен договор, когато на България е забранено да има редовна армия, на острова се изгражда училище за “рибари”, където всъщност кадрите от военноморското училище във Варна са прехвърлени.

На острова има множество масивни военни сгради. В наши дни островът е част от архитектурния резерват “Созопол”. 

Св. Петър

Свети Петър е остров с площ от едва 15 дка. Височината му е около 9 m и е разположен в близост до остров Св. Иван и полуостров Столец. Наричан е още “Островът на птиците”, заради колониите от гнездящи птици. До XIX век в историческите източници не се откриват сведения за малкия остров.

Сред местните се носят легенди, че може би се е отделил от Св. Иван през последните столетия в резултат на земетресение. За това няма убедителни доказателства и това събитие е по-скоро част от местните митове. На острова има следи от параклис и керамика.

Трите острова (Св. Иван, Св. Кирик и Св. Петър) са местообитание за над 70 вида птици. Най-голямата колония от средиземноморски жълтокраки чайки (Larus michahellis) гнезди на островите.

От 1993 г. остров Св. Иван е със статут на защитена територия. Любопитен факт е, че на острова е единствената популация на интродуцирания през 1934 г. заек подземник (Oryctolagus cuniculus). 

Змийскии остров

Остров Св. Тома е популярен повече сред хората с името Змийски остров. Островът е част от резерват “Ропотамо”, а административно е в землището на община Приморско.

Наричан е “змийски”, защото водите край острова осигуряват добро местообитание за много водни змии. Островът е разположен северно от устието на р. Ропотамо, в близост до лагуната Аркутино.

Площта му е 12 дка. Островът не трябва да се бърка с другия остров с името Змийски в Черно море, който е притежание на Украйна и е значително по-голям. 

Сред ботаниците островът е известен с голямата популация на кактуси от рода Опунция (Opuntia). Кактусите не са местни за Европа растения, а са пренесени на континента от Америка. Въпросните бодливи растения на острова попадат през 1933 г., когато лично цар Борис III ги е засадил там.

Те са намерили добри условия и бързо са заели значима част от територията, ставайки част от островния ландшафт. Сред тях добро местообитание намира редкия и защитен вид гризач гюнтерова полевка (Microtus guentheri). 

Св. Анастасия

Островът е известен между 1945 и 1990 г. като Болшевик. Намира се в Бургаския залив между нос Св. Анастасия и нос Атия. Изграден е от вулканични скали и е с площ от 0,01 km2. През комунистическия период островът е известен затвор.

В миналото на острова е имало православен манастир. Сведения за това се намират в историческите извори от XIV век. Редица пътешественици са посещавали острова и са описвали манастирския комплекс (в това число и Евлия Челеби).

Островът е бил жертва на нападения от казаци и на него са били настанявани турски войски за охрана на брега от руския флот.

След възстановяването на българската екзархия през 1870 г. манастирът остава в диоцеза на Вселенската патриаршия. Едва през 1905 г. е предаден на българските църковни власти.

След Деветоюнския преврат от 1923 г. манастирът е трансформиран в затвор – над 130 политически дейци за изселени на острова.

В наши дни сградите на  острова отново са под властта на Българската православна църква. На него има навигационен фар. Текат възстановителни дейности по манастирския комплекс.

На острова има възможност за нощувки, има и ресторант. Община Бургас залага големи надежди на развитието на острова като проспериращ туристически обект в бъдеще.

Любопитен факт е, че на острова са снимани два филма. През 1958 г. Рангел Вълчанов заснема филма "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, а през 2010 г. режисьорът Камен Калев използва острова за снимките на българо-шведската филмова продукция "Островът".