Колумбиецът Хайме Санабрия: Алберто Корвалан издъхна в София заради мъченията, на които е подлаган от Хунтата

Възпоменателна вечер в Съюза на българските журналисти припомни кървавия преврат на Аугусто Пиночет, който точно преди 50 години свали правителството на Салвадор Алиенде в Чили. Тепърва историята ще отсява истината - доведена ли е била до банкрут държавата, та се е стигнало до военна намеса, какъв политик е бил Алиенде, каква е ролята на комуниста Луис Корвалан в контекста на събитията. 

През далечната 1975 г. у нас на власт е БКП. Бежанци от репресиите на хунтата пристигат в страната ни. Млади чилийци минават под венчило с българки. Създават се добри семейства, които имат потомци. Снимката на Алиенде, току-що излязъл от атакувания дворец “Ла Монеда”, е публикувана на първите страници на българските вестници. Милиони чилийци напускат родината си, повечето от тях намират подслон в страните от соцлагера. 

600 чилийци се установяват в София, където е открит и техен клуб - място за развитие на културна дейност. Повечето от тях се връщат в родината си след възстановяването на демокрацията в Чили през 1990 г. 

Сред емигрантите в България е и Алберто Корвалан - синът на Луис Корвалан. Той умира у нас от инфаркт само на 28 години - последствие от изтезанията, на които е бил подложен в Чили. 

За съдбата на Алберто и семейството му разказва единствено пред в. “Над 55” химикът Хайме Санабрия - колумбийски студент, който през 1975 г. живее в общежитие в Дървеница заедно с българската си съпруга Юлия. 

- Господин Санабрия, вие сте роден през 1946 г. Говорите отличен български.

- Благодаря! Научих го в Института за чуждестранни студенти. Обикнах страната, хората. Ожених се в България, имам син и дъщеря - Мишо и Лилена, които са вече големи хора. Имам и шестима внуци. В Колумбия сключих втори брак с Ирене. От нея имам дъщеря и сладка внучка - Майте. 

- В какви отношения сте с децата и с българската ви съпруга?

- Отлични. Децата ми са семейни, Юлия е в Плевен. Поддържам си българския език с книги, дори публикувах няколко стихотворения на Христо Ботев в мой превод на испански в колумбийската преса

- По време на преврата в Сантяго през септември 1973 г. вие сте студент в София?

- Да, учех химия в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. На 12 септември 1973 г. ми предстоеше изпит, бях в усилена подготовка. Но новината за преврата, която обиколи света, стигна естествено и до София. Забравих за изпита и хукнах към чилийското посолство. Познавах се лично с посланик дон Хулио Алегрия Алфаро, бях му превеждал при някои срещи. Срещнахме се в посолството. Възложи ми да преведа на български последната реч на президента Салвадор Алиенде. Направих го веднага. Посолството я предостави на българската преса - с незначителни корекции тя излезе във “Вечерни новини” и “Отечествен фронт”.

- Каква бе обстановката в София?

- София вреше и кипеше, новината за преврата разтревожи всички. Стана ясно, че България ще приеме чилийци.  

Хората бяха солидарни с народа на Чили 

По улиците на града имаше манифестации. Така е било и в провинцията.

Последната снимка на президента Салвадор Алиенде

- България дава подслон на Алберто Корвалан, син на ръководителя на чилийската компартия Луис Корвалан?

- Натовариха ме да го посрещна на летище София. Настани се в общежитие в Дървеница. Не му предоставиха никакви привилегии, пък и той не би приел. Първите два месеца бях неотлъчно с Алберто. Запознах го и с колеги. По професия той беше агроном и се интересуваше от селскостопански въпроси. 

Не можеше да ходи, трябваше да го придружавам навсякъде, защото губеше равновесие

Лекуваха го български лекари, за да го стабилизират. 

- Разкажете повече за него! 

- Пълното му име е Луис Алберто Корвалан Кастильо. Роден е в Чили през 1947 г. Завършва Чилийския държавен университет, участва в плана за аграрна реформа. Три дни след преврата го задържат. Затворен е на Националния стадион в Сантяго заедно със стотици други хора. После - в концентрационния лагер Чакабуко. 

Подлагали са го на нечовешки мъчения 

Освободен е под влиянието на международната общественост, заедно с 43-ма младежи, между тях певецът Анхел Пара, син на прочутата Виолета Пара.

- Беше ли обичан в България?

- Много! Симпатичен млад човек, непосредствен в общуването. Умира от инфаркт, сърцето му се пръсва. 

- Вярно ли е, че младежи от студентските общежития са се опитали да го спасят, викайки “Бърза помощ”?

- Да, на ръце са го изнесли пред блока. Но е било невъзможно да помогнат. Когато Алберто почина, всички бяхме в шок. Трябваше да се мисли за погребение. Трупът остана в моргата на Софийските централни гробища няколко дни. Властта правеше постъпки пред чилийското правителство да пусне родителите на Алберто - Луис Корвалан и съпругата му, да дойдат в София, за да се простят със сина си. Не ги пуснаха! 

Нечовешко - да попречиш на хората да видят за последно детето си

Самото погребение бе внушително, превърна се в манифестация. На гробищата се стекоха латиноамериканските студенти, много български младежи, че и възрастни хора. На всички им беше мъчно за младия човек.

Януари 1977 г. Луис Корвалан и Ерих Хонекер

- Алберто и съпругата му Рут имат син, Диего Корвалан, който живее в Мексико?

- Да, за жалост, нямам връзка с него. Той е артист фолклорист.

- Все пак, когато Корвалан бе освободен, двамата със съпругата му дойдоха в София и се поклониха на гроба на Алберто?

- Така е било, но аз вече не съм бил в България. Луис Корвалан е бил заменен с дисидент и се е установил в бившия СССР. Режисьорът Роман Кармен създава документален филм за него и фамилията. През август 2007 г. бе публикувана книгата “Живях, за да разкажа” на Алберто. Предговорът е написан от Гладис Марин.

- Вярно ли е, че след събитията от ноември 1989 г. тленните останки на Алберто са пренесени в родината му?

- Не зная, чух такова нещо, но никой не ми го е потвърдил. 

- Работите ли в момента, превеждате ли?

- Не, но следя с интерес всичко, което се случва в България. Радвам се, че е била отбелязана 50-ата годишнина от преврата в Чили. Искам светът да живее в мир, а България да просперира. Тя е част от миналото и настоящето на моето семейство. Обичам всички българи, милея за страната, където получих образование и радушен прием. 

Българи и латиноамериканци си приличаме - по темперамента, по любовта към изкуството и културата

Поздрави на всички, които ме помнят у вас!

Мария СТЕФАНОВА