Командирът на Сухопътните ни войски призна: Над 500 военнослужещи напуснали само от началото на годината

Без модернизация и ръст на заплатите ще имаме единствено пехота. Армията по границата струва 4 млн. лв. до момента, споделя генерал-майор Андрей Боцев в интервю пред Монитор.

- Ген. Боцев, защо се бави проектът за модернизация на Сухопътните войски, при положение че тези за Военновъздушните и Военноморските сили вече бяха одобрени от парламента?
- Нямам логично обяснение, като се има предвид, че нашият проект и този на ВВС вървяха едновременно - бяха готови още преди 2-3 години. Имахме уверението на политическото ръководство, че трите проекта ще влязат в Народното събрание заедно. Проведохме срещи с парламентарните групи и всички бяха категорични, че трябва да се разглеждат едновременно. Проектът за модернизация на Сухопътните войски е напълно завършен. Единственото, което преработихме, бе удължаване на срока за придобиване на нова техника като вместо за 7 години, това да стане за 12 години. Аз съм го предал в Министерството на отбраната преди два месеца, а все още няма никакво движение по необясними за мен причини.

- Какви са параметрите на проекта?
- Проектът предвижда да се придобият нови бойни машини за Сухопътните войски за сумата от около 1,2 млрд. лв., която разсрочена в период от 12 години означава по около 100 млн. лв. на година. Става въпрос за 240 машини, като 100 са основен тип за пехотата, а останалите – спомагателни и осигуряващи. Ние държим на съвместно производство с участието на български фирми с цел стимулиране на родното производство, придобиване на нови технологии, а и така голям процент от тези суми ще останат в държавата.

Много е важно този проект да се осъществи, защото сега най-младата ни техника е на 30 – 40 години, колкото е и жизненият й цикъл. Тя върши работа, но е морално остаряла, поддръжката й е много трудна, липсват резервни части, с нея защитата на личния състав е по-малка. Правили сме разчет, който показва, че ако евентуално модернизираме тази техника, ще удължим живота й с десетина години и това няма да е рентабилно, защото средствата, които ще се вложат, ще са малко по-ниски от цената за придобиване на нова машина.

- Водите ли разговори с ВВС и ВМС одобрените вече от НС средства за техните проекти да се преразпределят и за вашия?
- При срещите с парламентарните групи, с комисията по отбрана, на които присъства и министърът на финансите Владислав Горанов, му зададох въпрос защо само нашият проект не е одобрен. Той обясни, че правителството не може да си позволи повече средства над тези, които вече са планирани. Затова неговото предложение беше, ако има възможност, да се преразпределят парите, като се разсрочат другите проекти, за да се реализира и нашият. Това е добра идея, но за момента не се води като разговор от министъра и политическото ръководство. Иначе имам уверение от ВВС, че няма проблем да се разсрочи техният проект.

- Състоянието на техниката ли е най-големият проблем или на личния състав? 
- Техниката е един от основните проблеми за изпълнение на нашите задачи, но за съжаление в момента този с личния състав е още по-голям. Мотивацията страшно е паднала, военната професия не е атрактивна. Това вероятно се дължи на честите реорганизации, хроничното недофинансиране и закъсняването с модернизацията. Сега, когато участваме в съвместни учения по линия на НАТО, нашите военнослужещи са притеснени от имуществата и въоръжението, с което разполагат, на фона на колегите им. Никак не е приятно да виждаш съвременно оръжие отсреща, а да трябва да гониш същите резултати. Аз само мога да благодаря на моите военнослужещи за това, което показват с тази техника и въоръжение.

- Колко са напусналите от началото на годината от Сухопътните войски?
- За съжаление отливът на военнослужещи с всяка година се увеличава и не става въпрос само за войнишки състав, но и офицерски и сержантски. От началото на 2016 г. до юли от Сухопътните войски са напуснали над 500 човека. За сравнение за цялата 2013 г. напусналите войници бяха около 400, 2014 г. – 500-600, а 2015 г. вече 700-800 човека.

Като цяло в момента сме с 3000 души под щата само за Сухопътните войски. Имаме формирования, декларирани за участие в мисии с НАТО и ЕС, където съставът е попълнен някъде между 40-50%, което на практика означава, че изобщо не може да изпълняват задачите си. Това е плашещо. За да попълним некомплекта, трябва да правим минимум по два конкурса на година за 1000 човека и пак ще трябват поне 4-5 години, което според мен е много дълъг период. Положението е наистина тревожно и не се ли вземат спешни мерки, включително и с превъоръжаване и модернизация, ние ще се върнем 1000 години назад и ще имаме само пехота. На шега го казвам, но ако при създаването на българската държава хан Аспарух е имал и конница, ние най-вероятно няма да имаме и коне.

А проблемът с личния състав освен в отлива е и в липсата на кандидати. При конкурса, който проведохме през 2013 г. за прием на войници, попълнихме всички обявени 670 места. Тогава за едно място се явяваха по 4-5 кандидати. А сега при конкурса, който проведохме през месец юни, резултатите са направо отчайващи. От обявените 350 места попълнихме едва 190. В момента тече нов конкурс, за който изпитите ще се проведат в поделенията към края на август и началото на септември и там положението е още по-отчайващо. На някои места като в Пловдив за Специалните сили например имаме 0,6-0,8 кандидати за едно място.

- Дори за Специалните сили няма кандидати? 
- За 30 места там имаме 6 човека, които са минали медицинските прегледи. А отделно предстои тест за обща култура и физическа подготовка. Най-често кандидатите отпадат на теста за обща култура. При него от 100 въпроса трябва да се постигне минимален резултат поне 50%. И не успяват – отговарят на около 30-40% от въпросите. Така че трябва сериозно да се замислим и за образователната система в България.

- Какви са стъпките според вас за повишаване на мотивацията за служба в армията?
- Едната стъпка, както споменах, е модернизацията. Но втората – и за мен тя е най-важна, е да се осигурят достатъчно финансови средства за повишаване на възнагражденията. В момента средната заплата в страната е около 730 лв., а войнишката е 609 лв. По закон войникът трябва да получава 1,6 пъти от средното възнаграждение за страната, а всъщност взема под 1. Също така трябва да се преработят наредбите за допълнително заплащане при специфични условия на труд и да се работи за решаване на жилищния проблем. Скоро бях в Украйна, където имаха същите проблеми с набирането на кадри за армията. Единственият начин, с който са решили проблема с личния състав, е като са вдигнали четири пъти заплатите.

- Армията вече е ангажирана сериозно в охраната на границата. Тежи ли ви това?
- Участието в мероприятията по границата е на 100% от Сухопътните войски. От година и половина провеждаме операция по логистично осигуряване, в която участва постоянен личен състав и техника. Разходите за това са около 3 млн. лв. Отделно около 1 млн. лв. сме похарчили за съдействието, което оказваме по самата охрана. И в момента имам 300 човека допълнително, които оказват съдействие на Гранична полиция. До момента обаче тези средства не са ни възстановени. Това са разходи, направени от нашата програма на Сухопътните войски, което пречи на подготовката за основните ни задачи.

- Колко военнослужещи има на мисии зад граница и къде?
- Участваме със 110 човека в „Решителна подкрепа“ в Афганистан, която най-вероятно ще се удължи до края на 2017 г., в мисия в Босна и Херцеговина със 120 души, в Мали, в Грузия, в Еритрея, в Косово. Общо над 300 военнослужещи участват в мисиите на една ротация, която е през шест месеца. Общо досега над 18 000 души от Сухопътните войски са участвали в операции зад граница, като имаме хора, преминали по 4-5 мисии.

- Има ли достатъчно желаещи?
- И за мисиите започваме да имаме проблеми. С намаления личен състав и с допълнителните задачи, които ни се възлагат непрекъснато, натовареността е много голяма и не смогваме да изпълняваме всичко коректно и точно. Състоянието е много тежко.

- Депутати предлагат възстановяване на наборната служба. Необходимо ли е?
- Това е възможно, но мисля, че моментът не е подходящ. Въпреки че според мен през 2007 г. се допусна грешка с пълното премахване на наборната служба, защото много малко държави в НАТО имат изцяло професионална армия. Повечето си запазиха смесената.

- Редно ли е според вас военен да влиза в политиката?
- Ако погледнем историята назад от Освобождението насам, много военнослужещи са участвали активно в политиката. Така че всеки български гражданин има право на това, но, разбира се, не като действащ военнослужещ. Но след като си е напуснал армията, според мен е нормално, тъй като при нас има много добре подготвени кадри. Във всички западни държави и по-точно в алианса висококвалифицирани кадри и висши военни след пенсионирането задължително започват работа в държавни институции и други места, където може да им се ползва капацитетът. А при нас за съжаление основно ги пращат охранители, което говори, че не си ценим подготвените кадри.

ВИЗИТКА

Роден е на 26 ноември 1959 г. в Гоце Делчев

Завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново, а след това Военната академия „Г. С. Раковски“ и Генералщабния факултет на Академията

От 1981 г. насам изминава всички стъпала в Сухопътните войски

През юни 2014 г. става командир на най-големия вид въоръжени сили

Има множество отличия, сред които награден знак „За вярна служба под знамената“ и медал „За отличие в БА“