Композиторът Росалин Наков: Песните за деца изчезват

Росалин Наков е написал 200 песни. Композитор, пианист, музикален педагог. Носител е на Голямата награда на конкурса “Бургас и морето” 2000 г., има три награди от “Златният Орфей”, награда за цялостен принос в развитието на конкурса “Сладкопойна чучулига” 2008 г., Награда на Съюза на българските композитори, 2003 г., Първа награда от конкурса за нова поп и рок песен “София 2013”... 

Композиторът е имал самостоятелни авторски концерти в Европейския парламент - Брюксел, 2002 г., и Страсбург, 2018 г., член е на национални и международни журита - “Бургас и морето”, финала на Детска Евровизия - Кипър 2008 г. и Малта - 2014 г. Основател на детските вокални групи “Сладки пуканки”, “Атлантик”, “Детски смях”. Композира химна на олимпийския отбор - “Светът е Олимпиада” по текст на Агент Тенев - 2008 г. 

Негови песни изпълняват, Лили Иванова, Йорданка Христова, Орлин Горанов, Васил Петров, дует “Ритон“, Силвия Кацарова, Белослава, “Сигнал”, Маргарита Хранова, Милица Божинова, Панайот Панайотов, Веселин Маринов, Николай Урумов, Христо Чешмеджиев, Симеон Владов, Васил Попов. 

- Казвате, че детската песен е на път да изчезне? Не се ли пишат вече детски песни, музика за деца?

- Преди десетилетия имахме специални издания с детски песни. Редица композитори пишеха нови песни за децата. Излизаха книжки с ноти и текстове на детски песни. В училищата имаше хорове, имаше национални състезания, фестивали на детската песен и какво ли не. Ако детето не се научи на свои песни, то почва да слуша тези на родителите си по сватби и събирания - и така се лишава от уюта на детската песен и съдържанието, написано от големите ни поети специално за деца.

Помня как от училище ни водеха на оперни представления, изграждаха се музикалните вкусове още от детството. 

Ако не си бил заведен поне един път от родителите или баба, дядо на оперно представление, на концерт или музикално представление, си пропуснал важно време от изграждането на избора си в музиката. Слухът на детето се изгражда от детството. Ставаш направо беден за цял живот в музикално отношение.

По мое време родителите държаха обезателно детето им да свири на инструмент, кой какъвто можеше да купи. Аз лично свиря на пиано от 4-годишен, така че като ученик разбирах от партитури и учителят ми по музика ме направи корепетитор на училищен хор. Баща ми Славчо Наков беше хоров диригент - свиреше на кларинет и саксофон. Брат ми Юлиан също е музикант, виолист. Майка ми Иванка, макар да е икономист по професия, е музикален човек. 

От баба ми Ана съм научил детски песни, тя е моята детска градина. Научил съм от нея още като дете важни уроци, взети от живота. От нея съм запомнил максимата: “Ако можеш да помогнеш - помогни, ако не можеш - недей да пречиш”. Баба ми Ана е останала на три години без майка. Баща й бил овчар и не е имал време за нея. Казвал й: Това е право, това е криво, къде ще вървиш, ти избираш. И дотук! Но тя сама е решила много да учи, за да успее.

Току-що се появи поредната ви песен “Още те обичам” на аудиопремиера в Ютюб в изпълнение на обещаващата певица Ева - по текст на поета Ангел Симеонов. Имате над 30 песни по негови стихове.

- Как станахте предпочитаният композитор на поета Ангел Симеонов? Знаехте ли, че журналистите го наричат най-романтичния бизнесмен и меценат на изкуството?

- Нито аз знаех кой е, нито той ме е познавал като композитор. Един приятел ми връчи преди години тънка стихосбирка и каза - оттук може би ще получиш вдъхновение. Отворих от първи път на стихотворението “Ангел”, прочетох го, а музиката сама долетя в главата ми и както бях на пианото, я нотирах на един дъх

В поезията на Ангел Симеонов има силно мъжко преживяване, чувства, любов, истинско е това, което пише, преживяно е. И се предава на музиката ми. Така започна нашето творческо съдружие.

Една след друга се появиха песните по негови стихове в изпълнение на най-известните ни певци, като Йорданка Христова, Орлин Горанов, Васил Петров, дует “Ритон”, Силвия Кацарова, Белослава, “Сигнал”, Маргарита Хранова, Милица Божинова, Панайот Панайотов, Веселин Маринов. Всички те могат да се чуят в интернет мрежите, в Ютюб, Фейсбук, в различни музикални сайтове и класации. 

- Вие винаги работите в екип, докато стане вашата песен. Кои качества цените най-вече при едно професионално съдружие?

- Разбирателството. Защото може да си много талантлив, може да си известен, но нямаш ли умението да разбереш човека насреща си, всичко пропада. 
Без разбирателство и взаимно зачитане не става хубава песен

Нашето творчество е в екип - на мен в живота много ми е провървяло с тонрежисьори. Повечето ми песни от последните 5 години работя с тонрежисьора Иван Христов Джонката, блестящ музикант. Работил съм и с големия Камен Танов, известен тонрежисьор от Националното радио. Върви ми на екип. В записите участват страхотни музиканти: Цветан Недялков -  китари, Ивайло Звездомиров - бас китара, Николай Томов - джаз китарист, Александър Лобозанов. Свирил е и Шибил Бенев, той сега живее в чужбина. Работил съм с Ангел Заберски-младши, Стоян Янкулов-Стунджи, ударни, с Димитър Семов, Теодор Янков, всички те са много високо ниво музиканти. Тогава се получава качествена песен. Аз съм привърженик на истинския звук, акустичният звук има своя стилистика и ярки ефекти, но моят стил е в истинския звук.

- Натурален, биозвук, както биха се изразили любителите на биохрани например. Вашите песни излъчват ли се често по нашето радио?

- Колко често, това не знам. В миналото, когато се появеше нова българска песен, изпълнена от някои от големите ни певци, тя веднага превземаше пространството, разпространяваше се бързо. Запяваше се. Няма го онзи ентусиазъм към българското звучене. Но песните, слава богу, имат добра посещаемост в интернет. 

 -Как се справихте с ковида? 

- Аз го преболедувах. Бях в болница, точно когато бях зле, излъчваха песента “Дали” и това ме наведе на размисъл, даде ми сили да преодолея изпитанието. 

- Вашата жена покрай музиката ли ви хареса?

- С Диана, жена ми, се познаваме от детските си години, учили сме в едно училище. Когато бях избран за корепетитор на ученическия хор, тя пееше в хора. Беше по-малка от мен, но присъствието й ме правеше щастлив.

- За какво мечтаете?

- За детските песни, да се появят нови композитори, да творят за деца, изключително за деца. Да видя внук ми Николай пораснал, с добро музикално образование, а дъщеря ми Александра да има своите постижения в областта на френското си образование и интелектуалната собственост.

Имам и една голяма мечта - интелектуалният труд в родината ни да получи своето заслужено високо място, а авторското право да бъде зачитано на всички нива. Като знам какво уважение съм получавал и в Брюксел, и в Страсбург заради това, че съм професионален музикант и композитор, когато бях поканен за моите самостоятелни концерти, иска ми се и тук да стане така. 

Савка ЧОЛАКОВА