Стара максима е, че парите не миришат, но когато повече от 5 години се издържаш със средства, откраднати от изгорелите вложители в КТБ, приказките ти за морал, честност и почтеност, докато същевременно се опитваш да манипулираш обществото, нямат никаква стойност.
Напускайки България и бягайки от правосъдието през 2014 г., Цветан Василев използва част от присвоените милиарди, за да създаде цяла хибридна мрежа за фалшиви новини, изградена от набедени „икономисти“, „адвокати“, „журналисти“ и „магистрати“. Разбира се, основно с цел да легитимира защитните си тези, да дискредитира прокуратурата и властта, както и хората, разкриващи далаверите му.

И докато някак през годините свикнахме хранениците на фараона редовно да ни облъчват с измислени мантри – как други са виновни за краха и последвалото разграбване на активите на КТБ, как чрез балоните „Магнитски“ или пък „Рико“ Василев всеки момент щял да се разправи с враговете си в България, днес, в условията на глобална пандемия и взети безпрецедентни мерки на държавата за справяне с последиците от  коронавируса, лъжите на обслужващите Василев персони се превръщат направо в гротеска.
 


„Светата троица“ на фалшивите новини – Огнян Стефанов, Константин Симеонов и Цветан Василев


Eстествено, безспорни лидери - когато по команда от Белград трябва да се оплюе прокуратурата или пък депутата от ДПС Делян Пеевски  (чиито вестници нито за миг не са спирали да осветяват грабежа на КТБ), са адвокат Константин Симеонов и агентът от ДС Огнян Стефанов, списващ сайта за фалшиви новини „Фрогнюз“. След това пасквилите им се преповтарят до безкрай от Люба Кулезич, Мирослав Иванов, Кольо Парамов, Арман Бабикян, Румяна Ченалова, Вера Ахундова, Атанас Чобанов, Асен Йорданов, Илиян Василев, Бойко Ноев и още десетина други, издържащи се от парите на Василев „експерти“.
Обикновено превъзбудата на всички идва в синхрон, ако са налице факти, уличаващи Василев или негово доверено лице в престъпление, или пък когато е нужно да се „вдигне“ някоя позамряла тема, за която се е сетил банкерът-беглец, докато отпива от чашата с уиски в луксозната си резиденция в Сърбия.

Днешното напоително и изпъстрено с лъжи „интервю“ на адвокат Константин Симеонов във „Фрогнюз“ напълно потвърждава тази практика, като основен катализатор в случая се явяват действията на прокуратурата по повдигане на обвинение на друг от защитниците на Василев – Лазар Карадалиев - заради участието му в организирана престъпна група за пране на пари. Допълнителен мотив за активирането на Симеонов са и най-после взетите мерки от Инспектората на ВКП относно любимия на задкулисието следовател Бойко Атанасов, уронващ постоянно престижа на съдебната власт.

Симеонов, естествено, не си губи времето и започва направо с лъжите – как прокуратурата и главният прокурор се ръководели от Пеевски, депутатът от ДПС бил все още следовател и мястото му се пазело, обвиненията срещу Карадалиев били несериозни и целели отстраняването му като защитник на Цветан Василев. А пък Бойко Атанасов не го познавал, но действията срещу него били „репресия“.

Разбира се, небивалиците на Симеонов (обвинен навремето за склоняване към лъжесвидетелстване на свидетели по делото „Папазки“ и прекарал известно време в ареста) лесно могат да бъдат опровергани. Пеевски се отказа да бъде следовател още през 2014 г., но късата памет на Симеонов услужливо пропуска този факт. Пропуска и обстоятелството, че главният прокурор беше избран не от Пеевски, нито пък благодарение на гласовете на двамата предложени от ДПС членове на ВСС, а с мнозинство от цели 20 гласа на съдебните кадровици.

Опитите на Симеонов пък да бъде предварително оневинен Лазар Карадалиев, определяйки действията на прокуратурата и специализирания съд като „процесуално безобразие“, будят само смях. Сигурно според „специалиста“ по наказателно право трябва Карадалиев да бъде оставен на свобода, за да продължи да управлява престъпната си група и да замете следите? Всъщност от интервюто става ясно, че Симеонов (разбирай Василев) е загрижен за Карадалиев не само заради делото „КТБ“, а и заради наказателното производство на Емилиян Гебрев, спрямо когото прокуратурата също повдигна обвинения. Припомняме, че именно Карадалиев е адвокат на Гебрев, а връзката и интересите на беловласия оръжеен търговец, банкера-беглец и общият им защитник, отдавна са се концентрирали в опитите им да откраднат военния завод „Дунарит“ под носа на Фонда за гарантиране на влоговете и държавата.  

Що се отнася до „следователя“ Бойко Атанасов, прочут не с разследването на престъпления и вкарване на престъпници в затвора, а с участието си в различни „протестърски“ мероприятия в услуга на Иво Прокопиев и Цветан Василев, то да го защитава точно адвокатът на най-големия крадец в новата ни история, е унизителен факт. Който факт обаче говори сам по себе си за обвързаността на този „магистрат“ с олигархичното задкулисие. Всъщност ролята на Атанасов по делото „Рико“, заради която е привикан от Инспектората на прокуратурата е достатъчно срамна, защото видно от публичните материали в електронната система PACER на американските съдилища, по това производство декларации в подкрепа на Василев и съшития с бели конци иск, са написали на практика всички негови пионки в България – през Вера Ахундова и Асен Йорданов, до Румяна Ченалова и Бойко Атанасов. Обстоятелството, че след фиаското по „Магнитски“, предстои в скоро време да се спука и балонът „Рико“, очевидно изобщо не смущава говорителите на Василев. Докато им се плаща добре, ще пишат и декларации, ще правят „интервюта“, ще повдигат „умно“ вежди, ще защитават „права“ и престъпници, ще атакуват прокуратурата и ще манипулират.

Да, парите на Василев сигурно не миришат. Добре е обаче и Симеонов и Огнян Стефанов поне отвреме навреме да си припомнят, че моралът е за цял живот и не се купува със сребърници, а фалшивите новини имат свойството лесно да бъдат опровергавани с факти. Тогава остава само срамът от разпространяването им.

Затова е по-добре усилията им да бъдат насочени към казването на истината. За ролята на Цветан Василев в обира на 5 милиарда лева от КТБ, за това какво се случи впоследствие с активите на банката – разграбени от самия Василев и хората му, подарени на руски олигарси за 1 евро или пък „усвоени“ от приятели на банкера-беглец като Емилиян Гебрев, Дмитрий Косарев и Пиер Луврие. Тогава и съвестта им ще бъде чиста и адвокатският им или журналистически хляб – достоен.