Контеса Надя Фиандака - първата българка, покорила световната оперна сцена
Омагьосан от чара й, бас № 1 в света Шаляпин сваля пръстена от ръката си и й го подарява
Първата българка, удостоена с честта да се изяви на високопрестижната сцена на именития италиански театър “Ла Скала” в Милано, е талантливата ни певица Надя Ковачева.
През 2022 г. се изпълват 120 лета от рождението й. По този повод си заслужава да си спомним за нея - тя е сред пионерите в съзвездието от над 100 велики оперни певци, прославили България по света
Родена е в софийското село Бояна, сега в пределите на столицата. Проявява своята певческа дарба от най-ранно детство и радва с музикалния си, мелодичен и приятен глас близки, роднини, съседи.
Неин пръв учител по школувано пеене е българският оперен певец, бас и най-виден вокален педагог за времето си Иван Вулпе (1876-1929), роден в Бесарабия - един от основателите на оперния театър в София и работил в операта през 1926 г. Надя продължава обучението си в Италия в академията “Санта Чечилия”. Още като студентка певицата мецосопран дебютира на сцената, изпълнявайки ролята на Сантуца в операта на италианския композитор Пиетро Маскани “Селска чест”.
Тя омайва зрители и слушатели с чудния си глас, артистичност, стройна фигура и моминска хубост, а публиката я приветства с нестихващи аплодисменти. С предложението да изпълни ролята на Кармен от едноименната опера на френския композитор Жорж Бизе започва триумфът на българката по световните сцени.
В Миланската Скала тя грабва публиката с ролята на Любава от операта на руския композитор Николай Римски-Корсаков “Садко”. А на сцената на виенската Щатсопера Н. Ковачева се представя в ролята на Фрика от “Залезът на боговете” на Рихард Вагнер. Блестящи са изпълненията на българската певица в английския оперен и балетен театър “Ковънт Гардън”, в парижката Гранд опера, в Мадрид, Барселона и др. На която и сцена да пее, все печели бурни аплодисменти и овации.
Партньори на Надя Ковачева на сцената са най-видният представител на руската вокална школа Фьодор Шаляпин и италианският певец, тенорът Бениамино Джили. Омагьосан от чара й, Шаляпин, “бас № 1”, сваля пръстена от ръката си и й го подарява.
По време на презокеанско пътуване на артисти - певци от “Ла Скала” до Аржентина - по покана от Буенос Айрес - младата българка се запознава на кораба (тя се бои да пътува със самолет) със сицилианския благородник маркиз Микеле Фиандака, знатен дипломат. Между двамата пламва любов от пръв поглед и след кратко време дипломатът с дворянска титла прави предложение на Надя да се оженят
Но добавя, че жените от рода Фиандака не работят и тя трябва да приключи с кариерата си.
В душата на Надя пламва истинска драма как да избере любовта или блестяща кариера на триумфираща оперна певица. И взема съдбоносното решение да предпочете любовта пред кариерата. Приема предложението.
Впоследствие става маркиза Фиандака. Задомява се и остава в родината на музиката, прощавайки се с донеслата ий голяма слава оперна сцена.
Заживяват щастливо. Ражда им се дъщеря, кръщават я Мария-Пия. Семейното щастие обаче се оказва краткотрайно. Не след дълго съпругът, също изоставил своята професия, за да се отдаде всецяло на семейството си, заболява, състоянието му се влошава и умира.
За относително младата вдовица настъпват тежки, черни дни Почерня ги главно по-малкият брат на починалия маркиз Фиандака - Джузепе, който решава да присвои имотите на братовото семейство и да стане пълновластен господар на цялото богатство на фамилията (съгласно италианските закони, първородният син - такъв е в случая Микеле - унаследява всички семейни имоти).
За да осъществи пъкления си план, алчният и ненаситен за имане по-млад брат изкарва напълно здравата българка “нервно разстроена” и “луда” и с помощта на мафията успява да я тикне в заведение за душевно болни, а сина си сгодява за невръстната дъщеря на Надя.
С големи усилия от страна на адвоката на семейство Фиандака, честен и предан на маркиза човек, на роднини и близки от България и с безкористната подкрепа на генерал-лейтенант Иван Маринов - командващ Българската армия през Втората световна война и пълномощен министър във Франция, и на съпругата му Елена маркиза Фиандака излиза от психиатричната болница и се радва на свобода.
Според разследващата случая Марина Алекова за освобождаването на именитата оперна певица, изписана от болницата като вменяема, най-голяма заслуга има влиятелният мафиот Лъки Лучано, бос на Коза Ностра
Началникът на отделение “А” при Дирекция на полицията в София преди 9 септември 1944 г. топ ченгето Никола Гешев, живял впоследствие в САЩ, един ден в края на 50-те години (ХХ век) получава шифрова телеграма от лидера на ВМРО Ванче Михайлов да тръгне “веднага за Италия, че една българка е в опасност”.
В дома на Ванче Гешев заварва световноизвестния бас Борис Христов и оперният певец му разказва историята на Надя Ковачева
Обещавайки, че ще се постарае да възтържествува справедливостта, Гешев моли директора на ЦРУ Алън Дълес да го свърже с Лъки Лучано. Срещата е уредена и се осъществява във вила край Неапол, където е резиденцията на мафиота. Обстойно представяйки случая и проблема, Гешев се обръща към него с думите: “Дон Лучано, вие членувате в Онората сочиета
По ненарушимите й закони всеки член е длъжен да не отказва услуга на човек, който в миналото й е услужвал. Аз навремето в София си затворих очите за вашия Вито Дженовезе, дошъл в града ми с идеята да тегли куршума на Хитлер...”
Разбрал болката и желанието на българина, Лъки предлага да изпрати в психиатрията трима от най-добрите специалисти по душевно здраве, които да опровергаят диагнозата, поставена на Надя Ковачева, и заключението им никой от лекарите в лечебното заведение нямало да посмее да оспори.
Излязла на свобода, Надя си връща замъка и другите отнети й имоти
Любува се и на две внучки. Рано появилата се на музикалния небосклон талантлива българска певица, разделила се с блестящата си кариера в младостта, умира на 87 години в имението си в Сицилия.
Родината й България е в душата й цял живот
Две години преди да приключи земния си път, идва в милото отечество, в родната Бояна. Срещата й в незабравимата татковина с близки и роднини през 1987 г. е вълнуваща и сърцераздирателна. 85-годишната оперна прима споделя с тях прочувствено и искрено, че когато е чувала за самолетна катастрофа, винаги се е молила да няма българи.
Бистра и Любен ДЕСЕВИ