Корабът „Радецки” е построен с пари от вторични суровини

"Отпускаме половин милион за планов преглед и ремонт на моторния кораб "Радецки". Всички се прекланяме пред подвига на Ботев. Всички свързваме името му с кораба "Радецки". Не е случайно, че в най-хубавите патриотични песни е споменаван и той", обяви наскоро премиерът Бойко Борисов.

 В тази добра новина някои забелязаха предизборен нюанс. Дори да е така, фактът, че една светиня няма да се погуби, може само да ни радва.

Преди няколко месеца сдружение, нарекло се “Енергийно бъдеще за България”, също обяви кампания за съхраняване на единствения на Балканите кораб-музей. Те алармираха: “На 7 март 2018 година бе извършена инспекция, в която е записано, че трябва до година да се направи доков преглед. Ако не, се преустановява дейността на “Радецки” като плавателно средство. 

Акцията бе промотирана с щедър обяд за журналистите и като че ли завърши с него

Симеон Сакскобургготски пък, докато беше премиер, при едно посещение в АЕЦ “Козлодуй” предложи да се приготви касичка за дарения. Не се чу обаче в нея да е постъпил и лев.
Сега, след решението на кабинета, може да се каже, че за парахода ще настъпят по-добри дни.

“Радецки” е австрийски кораб, построен през 1851 година. На 16 и 17 май 1876 г. той извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени градинари, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение-ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй. 

Това е историята. 

Всяка година на 2 юни, в Деня на Ботев и падналите за свободата на България, имаме повод да говорим за тази уникална, дори за мащабите на света, акция.
Но когато става въпрос за кораба “Радецки”, в съзнанието ми изплува образът на една добродушно усмихната, тиха, с посивели коси жена, с която работихме в една редакция. 
Лили Лозанова беше пред пенсиониране, радваше се на деца и внуци, но за каквото и да я заговориш, в крайна сметка се връщаше към младостта и едно от най-значимите дела на живота си - акцията по възстановяването на кораба “Радецки”. Тогава тя е редактор във вестник “Септемврийче” и точно в нейната глава се ражда идеята пионерчетата на България да съберат пари, за да го има кораба светиня. 

Самият параходът е бил използван до 1918 г. Три пъти след това Виена предлагала на България да й подари реликвата, но от София не проявяват интерес. Така през 1924 г. корабът е бракуван и унищожен



В началото на шестдесетте години Лили предлага той да бъде възстановен с пари, които децата ще събират от вторични суровини. Скоро след това идеята й става всенародна акция. Включват се 120 000 деца, трудови колективи, обществени организации и така само за две години са събрани 532 000 лева. Русенските корабостроители вземат за основа сходното корито на кораба “Пловдив”, наследниците на капитан Дагоберт Енглендер предоставят запазени от него реликви и чертежи на оригинала. Работи се денонощно в продължение на две години и на 27 май 1966 година корабът “Радецки” прави първия си рейд от Русе до Козлодуй. На историческия бряг се възпроизвежда десантът на Ботевите четници. Народният артист Богомил Симеонов е в ролята на поета революционер. Околните баири са почернели от народ. Вестниците споменават 20 000 души, 6000 от които пионерчета. Лиляна Лозанова получава званието капитан. Символичен жест за всичко, което е сторила, за да го има “Радецки”.

В следващите години корабът се е използвал за едночасови разходки по реката и рейдове до някои чуждестранни дунавски пристанища. Той побира сто души и навсякъде е посрещан с възторг. Български емигранти се качват и целуват палубата му със сълзи на очи. 

Това продължава до 1975 година, когато при редовен ремонт в Русе корабът по невнимание е потопен. Пет години стои под водата. Срещу 500 000 лева руски специалисти го изваждат. Още 350 000 лева са платени за новото оборудване. 

На 17 септември 1984 г. той отново е на вода

През 2002 година имах честта да стъпя на палубата на “Радецки”. Състоянието му бе трагично. Той стоеше прикован на кея в Козлодуй. Говореше се, че някой искал да го купи, ремонтира и ползва за увеселения. Щастлива случайност го спасила. 

Това е историята - славна и не толкова.  За бъдещето може да се говори с повече оптимизъм. Може би не е толкова далеч денят, когато “Радецки” пак гордо ще плава, за радост на милионите българи, за които делото и саможертвата на Христо Ботев са сред най-славните страници в родната история.

Исак ГОЗЕС