Коронавирусът остави без прехрана хиляди наши гурбетчии и ги принуди да...

Коронакризата в Европа, бързо прераснала в икономическа, върна хиляди българи, работещи зад граница, обратно в родината. Този ефект не бе неочакван, но все още е трудно да се прецени в какъв мащаб е и как тези хора ще се впишат в пазара на труда в България занапред.

Гурбетчиите обикновено си идват от чужбина с някакви спестени пари и част от тях са с намерение да се завърнат обратно по работните си места веднага щом ситуацията с вируса се успокои и правителствата разхлабят противоепидемичните мерки.

Ежедневно между 10 и 20 човека, връщащи се от чужбина, минават през ТД на НАП - Пловдив, за да направят необходимото и да възстановят здравните си права у нас, съобщиха за „Марица” от Данъчното в града.

В последния работен ден на миналата седмица например бяха 16 души, колкото е средното за последните месеци, отчитат от там. Груби сметки показват, че данъчните обслужват по над 300 души на месец с такъв проблем. Но пикът е бил през април, когато след първоначалния локдаун в различните държави се разбрало, че нещата няма да си дойдат на място скоро.

Най-много хора се завръщат от държави-членки на ЕС, водещи са  Германия и Великобритания. Отделно от тях обаче от март досега над 100 българи, идващи си от трети страни, предимно САЩ и Канада, са посетили ТД на НАП - Пловдив, за да подадат документи за възстановяване на здравни права.

Това означава, че приблизително от началото на корона кризата досега по родните си места са се завърнали около 2500 души, сочат данните само от териториалната данъчна дирекция в Пловдив.

В условия на пандемия е много важно българите да имат здравни осигуровки у нас, за да могат да се възползват от болнична и доболнична помощ.

Процедурата за хора, завръщащи се от държави в ЕС, е стандартна. Те трябва да представят пред данъчните документи, които удостоверяват здравни права в другата държавата. Ако обаче са работили на черно в чужбина и имат „дупка” повече от 3 месеца за последните 36 месеца, ги чака по-голямо плащане. Те възстановяват здравните права у нас, като платят пропуснатите вноски за 5 години назад.

Ако имат липси за два или три месеца, плащат за толкова, ако имат максималните 60 месеца пропуски, ще трябва да внесат около 1500 лева, като преди това имат ангажимент да подадат в НАП и декларация образец №7.

По-сложно е, когато си идват нашенци от държави, които са извън ЕС, защото трябва да представят много документи, при това легализирани, и специално заявление за завръщане.

Те имат два варианта - единият е автоматично след изтичане на шест последователни месеца, през които те се осигуряват за здраве в България, да възстановят здравните си права. Вторият - ако искат веднага да се впишат в родната здравноосигурителна система, те трябва да платят еднократно сума равна на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица към момента на внасяне на вноските. 

За тази година това са 12 вноски по 48,80 лв., обясняват от ТД на НАП - Пловдив. Тук отваряме скоба, за да уточним, че ако Великобритания не успее да договори удачен Brexit, завръщащите се гурбетчии оттам автоматично ще попадат в по-сложния казус с възстановяване на права за здраве в България.

Данъчното в Пловдив има "горещ телефон" за въпроси, свързани със здравното осигуряване - 032/935-719. Подробности има и на интернет страницата на ведомството www.nap.bg.