Костюмът на Гена Димитрова в “Турандот” посреща гостите в музея на Дзефирели във Флоренция
Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.dromomania.bg
От рубриката “Пътуване” на вестник” Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.
Влизате в красивата барокова сграда и на стълбите ви посреща костюмът, който е носила Гена Димитрова в операта “Турандот”. Минавате няколко стъпала и виждате режисьорския стол на прочутия домакин в Международния център за сценични изкуства “Франко Дзефирели” във Флоренция.
Внушителната постройка в центъра на тосканския град е предоставена на големия творец за 29 години срещу символичен наем и преди е била съдебна палата. Културното средище с обща площ 3700 кв. м е осъществената мечта на Дзефирели, чиято 70-годишна кариера включва изумителни върхове в операта, театъра и киното.
Посетителят влиза от зала в зала и пред погледа му се редуват снимки и плакати, сценични костюми и лични вещи, награди и безценни книги. Самият Дзефирели приживе е разделил експозицията тематично, като подлудил всички с капризите си, докато постигне търсеното съвършенство.
Какво ли само няма там?!
Над 250 творби, сценични проекти, рисунки, скици, костюми, работни дневници, сценарии, писма, отзиви от пресата... А творчеството му е наистина чудовищно голямо за един човешки живот - повече от 100 оперни и 31 театрални постановки, близо 20 филма.
Гостът е поканен в неговия съзидателен свят. Украсата в залите предава чрез творбите на Дзефирели атмосферата, в която се ражда и изгражда един спектакъл. Всички снимки са придружени от надписи (на италиански и английски), с дата, място на действието, име на изпълнителите. А те са като Библия на звездите.
По стълбите, които водят към първия етаж на музея, изпъква историческата сценография за “Троил и Кресида” от Шекспир - дебютът на Дзефирели като художник в постановката на неговия ментор Лукино Висконти за “Маджо музикале фиорентино” (1949).
Целият артистичен живот на Маестрото се разгръща пред очите ни: младите години във Флоренция; срещата и сътрудничеството с “Червения дук”, както са наричали Висконти, дебютът в Ла Скала в Милано; първите успехи в САЩ - откриването на новата Метрополитън опера в Ню Йорк (1966) с “Антоний и Клеопатра”.
За жалост, в раздела “Дзефирели и операта” не се вижда нито един български изпълнител, но специална зала е отделена за Мария Калас. Той я режисира в шест италиански опери в продължение на десет години. Гръцкото сопрано се оттегля от сцената, но италианският творец я убеждава да се завърне.
Последната й поява е в “Тоска” (1964), историческата постановка в Лондонския “Ковънт гардън”, на чиято премиера присъства кралица Елизабет II. За 25-ата годишнина от смъртта на Калас Дзефирели прави филма “Калас завинаги” (“Callas forever”) с Фани Ардан и Джеръми Айрънс.
“Дзефирели и театърът” ни превежда из богатата и дългогодишна кариера на режисьора с постановки на Шекспир както в Италия, така и в “Олд Вик” в Лондон, с пиеси на Джовани Верга и Едуардо де Филипо. Снимки и писма напомнят за личното приятелство на Дзефирели с големите драматурзи на ХХ век Едуард Олби и Артър Милър.
В раздел “Дзефирели и киното” научаваме, че многоликият талант се е изявявал и като актьор. Безспорно изключително важна за шеметната му кариера е работата като асистент-режисьор на Лукино Висконти в “Земята трепери”, “Най-красивата”, “Чувство”.
По стените на залите са окачени безброй снимки от най-значителните филми на Дзефирели, между които “Ромео и Жулиета” и “Исус от Назарет”, могат да се видят не само откъси, ами (ако наблизо няма никой) и да се докоснат част от костюмите. Кой не би искал да погали коженото палто на Шер от “Чай с Мусолини”?
Бравурният финал на музея е в мултимедийната зала “Ад”. Там чрез дигитална техника оживяват скиците и рисунките, създадени за филм през 70-те години на ХХ век по Дантевата “Божествена комедия”. Продукцията остава неосъществена, поради липса на средства, но от нея са останали 55 рисунки на режисьора. Данте в представата на Дзефирели изглежда като Дъстин Хофман.
Личната библиотека на маестрото наброява около 10 хиляди тома с редки издания. Човек може да надникне и в кабинета му, пълен със спомени и класически произведения на изкуството.
Когато очите и съзнанието на посетителя са преситени от красота, слава и светски блясък, неизбежно стомахът започва да протестира от глад.
И за това има лек - на партера е разположен очарователен ресторант, в който можете да опитате всички италиански гозби, с които Франко Дзефирели е глезил певците и актьорите си. Ако искате да гледате шарения свят на Флоренция - изберете маса на стълбите пред музея. В случай че предпочитате тишина и уединение - вътрешният двор със скулптура на полегнало куче е вашето убежище. И да не забравя - Тоскана е известна като региона, където се произвежда популярното Кианти. Ако ще си поръчвате вино, нека да е червено.
Магдалена ГИГОВА