Кой ще наследи генерал Любен Гоцев?

Кой е новият наследник на генерал Любен Гоцев? Въпросът стана актуален, след като на 90-годишна възраст в сряда вечерта в дома си си отиде една от най-влиятелните фигури след 1989 г., когото сочеха като Сивия кардинал на прехода. Дипломат, високопоставен политик преди и след промените, шеф в бившата Държавна сигурност, създател на кръга „Монтерей“, генералът пазеше най-големите тайни през последните 50 години.  

Гоцев е роден на 3 март 1930 г. в София. От 1974 г. до 1982 г. е зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, тръгвайки от щатен сътрудник през 1961 г. Зам.-министър е на външните работи в първото правителство на Андрей Луканов, а във второто - от септември до декември 1990 г., е министър на външните работи.

От февруари до декември 1992 г. е посланик в Нидерландия, а след това се оттегля от политическия живот. Наричаха го българския Кръстник, въпреки че той няма нищо общо с биографията на героя на Марио Пузо. Ремсист, завършил елитния МГИМО, представлявал България в ООН в Ню Йорк, дипломат по призвание, психолог по душа, Любен Гоцев бе човекът, с когото всички се съобразяваха.

Дългогодишен член на БКП, а след годините на прехода - на наследилата я БСП, Гоцев още в началото на прехода се еманципира от Столетницата. Оглавяваше предизборния щаб на БСП на първите демократични избори за Седмото Велико народно събрание през юни 1990 г., но през 1997 г. бе сред основателите на т.нар. "генералско движение", което представляваше дълго време отделен властови център в партията и влияеше върху решенията на ръководството.

Години по-късно той оспорва името на движението като твърди, че генерали в него са само той и Иван Драшков, бивш заместник-шеф в ДАНС.

Заедно с Виктор Вълков са сред основатели на т.нар. кръг "Монтерей" - приятелски кръг, съставен от някогашни служители на Държавна сигурност, МВР и разузнаването, който всяка седмица се събира в столичен ресторант, за да решава съдбата на държавата. Самият Гоцев винаги е твърдял, че на сбирките се разказват предимно спомени, но през годините на масите бяха засичани политици и бизнесмени от най-различни цветове. 

Това е една от причините да наричат Гоцев Кадровикът на прехода. Въпреки че през последните 30 години той прекара само няколко месеца в изпълнителната власт, познаваше кариерата на всеки чиновник и начинаещ бизнесмен. И как иначе, без неговите съвети никой нямаше да нагази в дълбоките води на политиката, още по-малко да се събуди като капиталист.

В Генералското движение се пишеха сценариите за бъдещите пиеси в България. На сбирките на прословутия кръг „Монтерей“ се решаваха съдбите на поредица правителства. Но това са митове, както обичаше да казва генералът, който никога не си позволи да мине тънката граница между това, което знае и това, което трябва да се знае.

Затова и всяка негова среща бе възприемана като знакова, а поканата за рождените му дни осигуряваше бърза писта за лесно издигане в политиката и бизнеса. Легендарната му реплика „Ако Борисов не беше съществувал, пак щяхме да го създадем“ никой никога не прие като шега.

С изключение на тазгодишния си юбилей, Гоцев от години редуцира срещите си и остави наследниците да дърпат конците и в дипломацията, и в службите, и в бизнеса, и по всички етажи на властта. Срещите в бившия „Монтерей“ пък отдавна се насрочват от Виктор Вълков. Системата на бившата Държавна сигурност вече е попълнена не само със синовете, но с внуците. Затова и твърденията, че ерата Гоцев си отива заедно с него, са силно преувеличени.