Краси Ранков на 70: Живей за мига, защото нещата никога не се повтарят

През октомври миналата година Красимир Ранков отбеляза своя 70-годишен юбилей. Направи го на сцената или по-точно зад сцената - като режисьор на постановката “Капан за самотен мъж”, в която пък участваше брат му - Веселин Ранков. Спектакълът се играе и досега с голям успех в Камерната зала на Драматичен театър - Пловдив. За почитателите на Краси обаче той ще си остане най-вече симпатичният чешит Антон Ставрев от сериала “Стъклен дом” - ролята, в която актьорът стана всенароден любимец. 

Роден е в Балчик, завършил е актьорско майсторство, по-късно и режисура, бил е асистент в НАТФИЗ, работил е в няколко театъра и е бил директор в Добричкия театър. В биографията на Краси има още много любопитни моменти, за които ми се иска да поговорим - бил е капитан на кораб, водопроводчик, сервитьор, фаянсаджия... 

- Краси, много ми е интересно как, преди да станеш актьор, си бил капитан на кораб. Това, че си роден в Балчик, ли те привлече към тази професия?

- Мечтата ми беше да стана капитан и да свържа живота си с морето. Обаче, когато завърших гимназия, времената бяха други, спряха ми документите за морското училище. Но това, което му е писано на човек, така или иначе се случва. Аз тренирах кану-каяк в спортната рота “Чавдар”, след това ме изпратиха в “Черно море”. Така се озовах във флота и служих 3 години. Бях на кораб и това ми даде възможност да получа гражданска специалност капитан на маломерен кораб. След като се уволних, трябваше да тръгна да пътувам по корабите. 

- И какво стана?

- Вечерта преди да си подам документите за рулеви на един пътнически кораб, моите приятели от казармата се събраха да ме изпратят. Изпращането продължи 15 дни и така корабът отплава. (Смее се.) След това се прибрах в Балчик, където имаше свободно място за капитан на учебен кораб, и две години изпълнявах тази длъжност. А след това кандидатствах във ВИТИЗ, приеха ме и така рязко завих руля, че съдбата ми тръгна в друга посока.

- Ако трябва с две думи да кажеш, какво е за теб морето?

- То е част от моята същност, установило се е дълбоко в душата ми. Обичам бурното море много повече от спокойното. През зимата морето е палаво, иска ти се да се пребориш с тази стихия. Адреналинът е мощен, когато си влязъл навътре. И е доста по-интересно, отколкото е през лятото.
Морето е прозорец към друг свят и ако го гледаш по-дълго, вярваш, че този друг свят го има 

- Какво друго си работил на младини?

- Едно лято в Балчик, пак поради липса на средства, бях сервитьор. Тогава баща ми, светла му памет, каза: “Ти гладен няма да останеш, щом можеш и това, и това...” Всъщност единствената ми и основна професия е театърът, а всичко останало е житейски опит. 

- Работил си и си преживял какво ли не, дали богатият ти житейски опит прави твоите герои толкова истински?

- Разбира се, че житейският опит е много полезен, когато се изгражда един образ. Но актьорът, освен личния си живот, който има за пример, докато работи, трябва да бъде особено наблюдателен и да изследва и други характери. Признавам си, че моето внимание непрекъснато е насочено към реакциите на хора, които са ми любопитни. Хващам се, че запечатвам интересни моменти, които след това са ми много полезни в работата.

- Четох, че имаш много достойни предци и от двете страни?

- Да, приятно е да знаеш, че не си започнал от никъде. И винаги трябва да си повтаряме, че не сме първите, но е добре и да не сме последните. (Смее се.)
Човек трябва да внимава какво прави, та след години да го споменават с добро

- Разкажи ми повече за потеклото си.

- По бащина линия родът ни тръгва от котленския край. От едно китно селце под Жеравна - Катунище. Те са били средна ръка скотовъдци, не са били богати. Нашите хора са имали около 1600 глави добитък. Търсейки паша за стадата, слизат надолу към Добруджа. Там се заселват. Изследвайки родословното ни дърво, се оказва, че ген. Радко Димитриев е от нашия род. Ние се гордеем с това име, макар че личността му е спорна.

Има исторически факти, които го дискриминират, но това е проблем на историята, не на родовата памет. Другият голям наш прародител е по майчина линия - Никола Хаджииванов, който е бил народен представител в правителството на Стамболийски. Един от тримата, който не е станал прав, когато влиза царят в парламента, и не му е свалил шапка. Нашата фамилия не е Ранков, а Ранкузов. Баща ми я е променил, така е решил. 

- Изглеждаш кротък човек. Важи ли за теб поговорката, че тихата вода е най-дълбока?

- Да, но съм реагирал и остро понякога. Това е било спонтанно, за което и до ден днешен съжалявам. Предпочитам да съм кротък, защото съм попадал в ситуации, които са ме провокирали да не бъда такъв. По-добре е ръцете да стоят дълбоко в джобовете, защото иначе може да станат гафове. Просто съм спокоен и си пазя периметъра. Не допускам да ми се месят агресивно. Когато някой тръгне по този начин към мен, моята агресия също излиза и затова гледам да избягвам такива моменти.

- Освен това си и бохем, коя е твоята житейска максима?

- Живей за мига, защото нещата никога не се повтарят.

- Друга типична твоя черта е чувството ти за хумор. Така по-лесно ли се живее?

- Да, когато се усмихваш на всички и на всичко, въпреки всички и всичко, някак си по-лесно се живее. Наследил съм чувството си за хумор от дядо ми, бащата на майка ми. Само че неговото чувство за хумор го караше да говори в рими. Весел човек съм, ако трябва да се опиша с малко думи. 

- Много ми хареса една твоя мисъл - и да си женен, и да не си женен, след 10 години ще съжаляваш. Защо се случва така и в единия, и в другия случай?

- Грешката в общуването между мъжа и жената според мен е, че предварително сме си изградили някаква представа за евентуалния партньор и след това се опитваме да променяме нещо в него, което е пълна заблуда. Трябва да го приемеш такъв, какъвто е, с всичките му кусури и плюсове. А най-важното е да има грижовност между двамата, тоест да се стараеш да даваш на партньора си, не да получаваш. Бракът не е сделка. И тези предбрачни договори са ми много смешни и нелепи. Те може би определят някакви правила, но аз не мисля, че могат да ни оправят като хора. Обаче мисълта, която цитираш, има и продължение, което е - най-важното е да си нужен някому!

- Това ли е простичката формула за щастлив брак или връзка?

- Мисля, че да. Аз я открих за себе си най-неочаквано. След много търсения и опит разбрах, че това е нещо, което и на мен ми доставя удоволствие - да бъда обгрижван. Затова и аз се старая да отвърна със същото.

- Бил ли си някога самотен?

- Човек може да е с много хора и пак да се чувства самотен. То е някакво вътрешно усещане. Аз наистина не обичам да съм сам и винаги съм заобиколен с много приятели. Всъщност за мен приятелството е най-ценното нещо - и в брака, и в живота въобще. Връзката с близките хора, като родители, братя, сестри, също трябва да се поддържа, и то много внимателно. Не само като даденост, че щом сме роднини, трябва да се разбираме добре. Нашият род винаги е бил много сплотен, много задружен. И откъм страната на майка ми, и от страната на баща ми. Това може би е изградило у мен такова усещане за сплотеност, желанието да има топла връзка между нас.

- Преди 10 години ми каза, че се чувстваш на 6, на 16, на 26... Едно момче на 60! Сега по-различно ли е?

- Естествено, че в съзнанието ми леко натежава тази цифра. Това е годишнина, която ме кара да се обърна и да погледна живота си назад, но ако ме питаш за равносметки - тях ги правя периодично. Така че не използвах юбилея за това. (Смее се.)

Валентина ИВАНОВА