Красимира Казанджиева: Артистът винаги иска да бъде забелязван, това искам и аз
За дублажа трябва рефлекс на боксьор, казва актрисата, озвучавала Стефани Форестър в сериала “Дързост и красота”
От 2016 г. насам Красимира Казанджиева участва в театралните постановки на формацията “Актьори със сребро в косите”. Пише поезия и проза, дава гласа си за радиопиеси.
Започва да се занимава с озвучаване през 1994 г. след препоръка от актрисата Антония Драгова. От 1999-а до 2015-а актрисата е в екипа, който озвучава на български език сериала “Дързост и красота” за БНТ.
С нейния глас ни “говори” Стефани Форестър - майката на модния клан в американския сериал “Дързост и красота”
За Красимира казват, че е жена от сой. Майка й Екатерина Тодорова живяла 102 г., племенница е на майор Георги Векилски, както и на Петко Наумов, създателят на Първото музикално училище в България.
По бащина линия Красимира е праплеменница на Тодорка Бакърджиева, съратничка на Ботев и Левски. Тя също била актриса, викали й Дългата коса, защото косата й наистина стигала до земята. В онези тежки времена често я изпращали като куриер в Румъния, а под тежките кичури криела оръжие и писма. Първият съпруг на Казанджиева е Серафим Северняк. От 1978 г. тя е в брачен съюз с актьора Стефан Германов.
- Краси, ти не се отказваш от литературното творчество, неотдавна издаде стихосбирка. Пишеш ли в момента?
- Да, написах една приказка, подготвям втора. Не знам защо и откъде ми дойде това вдъхновение. Вероятно е свързано с факта, че записах осем приказки с благотворителна цел. Те са за сайта “Ние, децата”.
Закупувайки книжката, процент от печалбата отиде за коледна вечеря за възрастни хора
Беше ми приятно да го направя. В националната телевизия и радио “Христо Ботев” дадоха гласност на инициативата. Мая Новоселска също записа приказки с благотворителна цел.
- Кому дължиш най-много за възпитанието си като актриса?
- Влязох във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстьо Мирски. Завърших при Моис Бениеш. За приемните изпити ме подготви Георги Стаматов. Играх в последната му постановка - в “Коварство и любов” от Шилер в Благоевградския театър. Той ме избра, а бях съвсем млада - на 20 години, още студентка.
Повери ми ролята на лейди Милфорд. Заради възрастта ми художественият съвет реагира и затова ме разпределиха за ролята на Луиза. Спектакълът имаше успех. Стаматов бе изключителна личност. Каза ми: “Цял живот ще съжаляваш, че не изигра лейди Милфорд!”. Беше прав! Запознах се и със съпругата му, голямата актриса Петя Герганова. Тя дойде на премиерата на “Коварство и любов”. Държа на учителите си и ги помня с добро.
- Коя е последната ти роля на сцена?
- В “Женитба” на Гогол, постановка на Никола Петков с формацията “Артисти със сребро в косите”.
За жалост, след като започна пандемията, нашата дейност замря
Веднъж месечно се събирахме в Съюза на артистите, срещахме се с актьори, писатели и режисьори, общувахме. Беше много приятно.
- Направи хубава кариера в дублажа. Прочу се покрай сериала “Дързост и красота”? Какво ти донесе твоята героиня, Стефани?
- 15 години озвучавах “Дързост и красота”. Общо в дублажа имам стаж над 25 г. Все още обичам сериала. Ролята на Стефани е прекрасна, актрисата Сюзън Фланъри е жива и здрава. Често се връщам към времето, когато дублирахме. Топлят ме тия спомени. Дори си разговарям мислено със Стефани!
- Имате ли нещо общо като характери с нея?
- О, не, ние сме коренно различни!
- Какво е трудното в дублажа?
- Трябва да имаш боксьорски рефлекс. Не можеш да мръднеш, не можеш да шукнеш, лист не бива да обърнеш, за да не прошуми, защото веднага ще те спрат и започваш отново. Това утежнява записа и го проточва във времето. Като си отворят устата актьорите на екрана, и ти трябва да си я отвориш. Успехът зависи и от добрия превод. В “Дързост и красота” преводът на български беше много добър. Записвахме без репетиции.
Актрисата често си спомня за дублажа на “Дързост и красота” и за любимия си персонаж - Стефани Форестър, претворена от Сюзън Фланъри.
- Кои други филми си дублирала?
- Дублирала съм и “Отнесени от вихъра”. Започнах да се занимавам с дублаж на 50-годишна възраст. Преди това бях просто театрална актриса. Играех в Сатирата.
- И днес Сатиричният театър е предпочитан от публиката. Какво ти даде работата в тази прославена трупа?
- Онези, които ми дадоха много, вече ги няма. Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, Жени Филипова. Прекрасни мои колеги, с които години наред работихме рамо до рамо. Дължа много на режисьорите Младен Киселов, Асен Шопов, Николай Поляков. Те ме третираха като тяхно дете, отнасяха се към мен с внимание и любов.
- Коя беше най-добрата ти роля в Сатирата, според теб?
- В “Игра на котки” на Ищван Йоркейн. Играхме пет сезона с Невена Коканова, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Цветана Гълъбова, Веселин Павлов и Димитър Стефанов в Унгарския културен институт. Постановката бе на Николай Поляков.
- Останахте ли ощетени артистите от твоето поколение?
- Финансово да, пенсията ми е ниска. Артистът винаги иска да бъде забелязван, това искам и аз. Не мога да се оплача от кариерата си, снимах се в сериали. В “Забранена любов” имах хубава роля, участвах в два епизода на “Откраднат живот”. Миналото лято, посред пандемията, играх във филма “Майка” на режисьорката Зорница-София. Участвах и в един минисериал с Наум Шопов, снимахме в Пловдив.
- Ти членуваш в литературния салон “Евгения Марс”.
- Да, от много години. Дамите от салона са с богата индивидуалност. Общуването с тях много ме обогати. Бяхме много близки с г-жа Лили Елмазова, снахата на Евгения Марс. Смъртта й ме разби. Бе много интересна и културна жена, имаше постижения във фитофармацията.
- Омъжена си за актьора Стефан Германов. Добре ли е съпрузите да имат еднаква професия?
- Със Стефан сме заедно 45 години. За първи път ни се случи да си партнираме в “Женитба” на Гогол с трупата на артистите ветерани. Беше приятно. Добре е съпрузите да са с еднаква професия. Говорим си като приятели и като професионалисти. Стефан продължава да играе в Младежкия театър - в “Бай Ганю” и в “Страхотни момчета”.
Аз вече съм само зрител и това много ме тормози Не мога да се примиря. Много е важно за актьора да бъде на сцена.
- А как си със здравето?
- Не мога да се оплача. Продължавам да пиша. Членувам и в хайку-съюза. Издадохме хайку-календар. За всеки месец са написани по три хайку-текста от различни автори. Аз съм включена в месец февруари.
- Краси, ти беше съпруга на публициста Серафим Северняк.
- Много неща научих от Серафим. Покрай него общувах с интересни личности, с писатели, с художници. Ненко Балкански ни беше кум. Бракът ми със Серафим бе един университет за мен.
- Надяваш ли се пандемията да си иде и да заживеем човешки?
- Разбира се!
Маргарита СТЕФАНОВА