Красиви имена черпят днес, почитаме мистичен човек Божи
Той бил роден късно след дълги родителски молитви, поради това бил особено мил на баща и майк
На 17 март Българската православна църква почита паметта на Свети преподобни Алексий, човек Божи. Името Алекси се приема като кратка форма на гръцкото име Алексей, което означава защитник.
Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги родителски молитви, поради това бил особено мил на баща и майка. Алексий получил добро възпитание и образование.
От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце и тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел груба власеница. Той пожелал да се отрече заради световните радости и да служи на Бога като монах. Родителите на Алексий не били съгласни и когато пораснал му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили.
Алексий не се решил открито да се противи на родителската воля, но вече бил взел решение да се отрече от суетата на света. В деня на женитбата Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и се простил с нея.
Съблякъл сърмените дрехи, скъпоценни камъни, тайно напуснал бащиния дворец и заминал от града. Той дошъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). От там Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, където се намирал неръкотворният образ на Спасителя.
Там Алексий раздал парите си на бедните, а сам почнал да живее като просяк пред храма "Св. Богородица". Той се хранел от подаяния, непрекъснато се молел и всяка неделя се причестявал със светите Тайни.
Семейството му тежко понесло неговото отсъствие и дълго го търсили в града и околностите. Когато видели, че Алексий не се връща, майка му и младата съпруга се затворили и неутешно плачели.
А бащата изпратил слугите си в различни градове и страни, за да научат нещо за Алексий, но търсенията им останали безуспешни. Някои от тях дошли в Едеса, но не познали между просяците своя млад господар и дори му дали милостиня наравно с другите. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил подаяние от слугите си.
Седемнадесет години Алексий проживял с просия пред храма "Св. Богородица". С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога. Един от служителите на храма видял в съня си Божията Майка, която му казала да въведе в църквата Божия човек и посочила просяка.
Оттогава всички започнали да оказват на Алексий голяма почит. Но и тогава той, тайно напуснал града,качил се на кораб и отплавал за Киликия. Но се случило друго. В морето се вдигнала страшна буря и изхвърлилакораба, недалече от Рим. Алексий решил да отиде там и да живее около дома на своя баща.
Близо до родната си къща,Алексий срещнал баща си, поклонил му се до земята и го помолил да отседне в дома му. Последните думи напомнили на Евфимиан за любимия му син. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една колиба до неговия дом и всеки ден да му носят храна. Така заживял свети Алексий пред вратите на бащиния дом.
Никой не могъл да го познае, понеже седемнадесет години, прекарани в бедност и лишения, съвършено изменили неговата външност. Всеки ден един от слугите донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, но той я раздавал на бедните, като сам се задоволявал с хляб и вода.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му смърт. Тогава той поискал хартия и мастило от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот оттогава, когато бил напуснал родителския дом. Като написал това, св. Алексий започнал спокойно да очаква смъртта и цял се предал на молитва.
Едно от преданията разказва, че докато папа Инокентий служел божествена литургия, изведнъж всички чули думите: "Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, за да се помоли за града!" Всички били обзети от страх и недоумявали за кого се отнасят тия думи! Но на другия ден, през време на всенощната църковна служба, същият тайнствен глас казал: "В дома на Евфимиан търсете Божия човек!"
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, за да приеме високите гости с нужните почести. Той излязъл да ги посрещне според обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влязъл слугата, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: "Господарю, не оня ли просяк, когото ми повери ти, е човекът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, спазва строг пост и понася оскърбленията с търпение и кротост." Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, но отговор нямало.
Повикал го три пъти и като не получил отговор, влязъл в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан открил лицето му и видял, че сияе с необикновена светлина. Той поискал да вземе хартията, но не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.
Тогава се върнал в дома и казал на императора и папата, че е намерил този, когото търсят, но вече мъртъв. Царят заповядал да приготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната колиба, поставили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и сред общо мълчание, започнали да четат написаното. Евфимиан скоро узнал, кой е бил покойникът. Съкрушен от скръб, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си. Аглаида и снаха й поискали да узнаят, какво се е случило.
А когато разбрали, че умрелият просяк е същият Алексий, за когото тъй дълго тъгували, с плач и ридание излезли от своя затвор. Одърът с тялото на праведния Алексий бил поставен на площада по повеля на царя и папата и жителите на Рим идвали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета, припомня pravoslavieto.com
Имен ден празнуват всички с имената: Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий и Алекс.
Алексей е гръцко име и означава помощник. Енергията, която името носи, е на уравновесеност, жизнерадостност и самостоятелност. Това име не е обременено от никаква негативна енергия. Притежателите му са спокойни и весели хора, които с лекота избягват неприятностите.
Лесно се адаптират към нови групи, но ако им липсва амбиция, стават много мързеливи хора. Ако Алексей прояви своето търпение и усърдие може да се реализира в сферата на медицината, но ако лесно губи своята уравновесеност, по-добре е да работи като писател или художник.