Край на приятелството: Зеленият сертификат раздели проф. Чорбанов и Кацаров

Професорът вирусолог Андрей Чорбанов, член на ПП „Има такъв народ“, неизменно номиниран в несъстоялите се правителства на Слави Трифонов, умерен, но твърд и последователен, противник на мерките срещу ковид и ваксинирането, и по тази линия приятелски настроен към служебния министър Стойчо Кацаров, изведнъж публично изрази мнение, че не го харесва – него и мерките му, съобщават Антени. 

В интервю от юни за в. Галерия проф. Чорбанов на въпрос, дали му допадат мерките на служебния министър Стойчо Кацаров, той казва:

"Определено ми допадат. Смятам, че много сфери на живота имаха нужда да бъдат разгледани, защото прекалено дългата власт на едни и същи хора води до загуба на самоконтрол."

Но очевидно хаосът, който сътвори Кацаров с неадекватните си действия около въвеждането на зеления сертификат, са принудили Слави Трифонов и респективно неговите избраници да се отметнат от предишните си дружби. Но не е само хаосът, а фактът, че Кацаров извъртя дискурса на възгледите си и вече е фен на прилагането на крути мерки, ако може придружени със затвор и солени глоби.

"Въведените зелени сертификати дадоха на имунизираните дискриминиращи предимства пред неваксинираните, заобикалящи всякакви конституционни норми и харти за правата на човека. Стигна се до безцпрецедентнната забрана за упражняване на работа – нещо, залегнато като абсолютно право във всяка конституция.

Дойде ред и нашето правителство да се включи в този параноиден набор от мерки, притиснато от Европейските институции, учудващо загрижени за здравето на българския гражданин", разсъждава Чорбанов.

Та да знаете – Чорбанов и Кацаров вече не са си близки.

Проф. Андрей ЧОРБАНОВ, ПП Има такъв народ, Фейсбук

С развитието на световната пандемия и разпространението на коронавируса през последните 2 години станахме свидетели на множество както средновековни, така и иновативи подходи на световните правителства по отношение на крайно неуспешните опити за възпиране на вирусното разпространение.

Нашите правителства – редовно и две служебни се включиха в общата вълна, копирайки доста от тези мерки с различна интензивност на приложение. Средновековните подходи, като ограничение на хората да се придвижват в градовете, между градовете, на моменти да се разхождат по паркове и градинки, планини и плажове стигайки до пълни “локдауни“ по домовете с нищо не се отличаваха от подходите в мрачните векове на средновековието.

Цялата ни технологична гордост от управляеми космически кораби, свръх-оръжия, изкуствен интелект и 5G технологии се сринаха пред гения на природата, концентриран в една не-толкова сложно-организирана група от молекули, които дори не са жив организъм. Тогава всички разбрахме, че усилията ни за луксозен и модерен живот са били за сметка на изследванията на заобикалящия ни свят, който не спира да ни изненадва с нови форми на съществуване и еволюция, понякога взимащи много човешки животи.

Тогава, на другия полюс се появиха иновациите под формата на нова генерация ваксини, която, обаче, никога не беше тествана в реални условия. Създадени за употреба само след няколко месеца тестване те бяха връчени на държавите с изричното условие фирмите-производители да не носят отговорност за каквито и да е последствия, юридически обосновани в документ за информирано съгласие, което всеки потенциален пациент трябва да подпише преди ваксинация.

Този факт, естествено, доведе до скептицизъм в голям процент от хората в зависимост най-вече от доверието в институциите и управляващите авторитети. Тогава се случи това, което допреди 2 години изглеждаше невъзможно: използването на всякакви недемократични прийоми за натиск върху населенията, за да бъдат ваксинирани.

Въведените зелени сертификати дадоха на имунизираните дискриминиращи предимства пред неваксинираните, заобикалящи всякакви конституционни норми и харти за правата на човека. Стигна се до бецпрецедентнната забрана за упражняване на работа – нещо, залегнато като абсолютно право във всяка конституция.

Дойде ред и нашето правителство да се включи в този параноиден набор от мерки, притиснато от Европейските институции, учудващо загрижени за здравето на българския гражданин. Същата загриженост не беше наблюдавана по отношение на постоянното ни последно място в ЕС за средна продължителност на живота и най-висока смъртност на единица население, наблюдаватна през последните много години преди пандемията.

Независимо от едва 20% ваксинирани хора у нас, здравните власти въведоха зелен сертификат за посещение на редица публични места, обричайки редица бизнеси на гарантиран фалит. Така наречените стимулиращи мерки по същество са дискриминационни и несъвместими с основни закони както в страната, така и в ЕС. Върхът на тази дискриминация е задължителното ваксиниране на здравните работници в замяна на правото им да упражняват своята професия.