Вече сме по лятното чясово време - с един час напред. Все още продължаваме да "местим стрерките", въпреки, че от десетилетия се говори колко безсмислено е това.

Европейската комисия представи предложението си за премахване на смяната на времето през септември 2018 г. след обществена допитване, в което преобладаващото мнозинство от 4,6 милиона европейски граждани призоваха за прекратяване на тази практика.

След това предложението беше одобрено от членовете на Европейския парламент през първата половина на 2019 г. Оттогава досега не е направено нищо.

В момента лидерите на ЕС се борят с войната на Русия в Украйна, която доведе до нови високи цени на енергията и храните, като нанесе тежък удар върху европейските потребители и предприятия.

Преди това беше COVID-19 и неговите последователни, неумолими вълни, които доведоха до смъртта на повече от един милион души само в ЕС и до разклащане на икономиката.

Поради това времето за обсъждане на сезонните промени в часовника беше оскъдно.

Лятното часово време, при което часовниците се преместват с един час напред в началото на пролетта и се връщат с един час назад през есента, е въведено за първи път в Европа през 1916 г. Тогава Германия, която все още е във война, се опитва да намали потреблението на въглища, за да може да ги използва за оръжейните си заводи. Повечето съседни държави, както и Великобритания, САЩ и Австралия, последват примера.

След Втората световна война тази практика е изоставена в Европа, но през 70-те години на ХХ век отново е въведена поради петролния шок, с цел да се намали нуждата от изкуствено осветление и по този начин потреблението на енергия.

Оттогава насам редица проучвания показват, че въздействието върху потреблението на енергия вече е незначително, отчасти благодарение на напредъка в технологиите. Все повече доказателства обаче сочат, че лятното часово време има неблагоприятно въздействие върху здравето.

Така например в седмицата след преминаването се наблюдават повече инфаркти и заболявания, свързани с храносмилането и имунната система. Регистрира се и малък скок в броя на автомобилните катастрофи. Дългосрочните последици за здравето включват депресия, забавяне на метаболизма, увеличаване на теглото и главоболие.

Това се дължи на факта, че нашият "социален часовник", т.е. графикът, по който функционират обществата ни, наред с вътрешните ни часовници, които малко или много са съобразени със слънцето, се разминава.

Според Еврокомисията сега въпросът отново е на дневен ред и страните от ЕС трябва да го решат помежду си.

"Държавите членки сами трябва да определят законното време, което искат да прилагат, защото последиците от този избор вероятно ще зависят от географското положение на страната", заяви служител на ЕК.

"Ето защо всяка държава членка е в най-добра позиция да направи тази преценка, като вземе предвид възможните сценарии за избор на постоянно законово време, техните последици, резултатите от националните диалози и консултациите с други държави-членки", добавиха те.

Първият въпрос за страните от ЕС е дали да се придържат към стандартното, т.е. зимното, или да изберат лятното часово време.

Инициативата излезе със собствено предложение, според което европейските държави ще бъдат разделени на четири различни часови зони, най-вече въз основа на сегашното зимно часово време.

Тези четири часови зони са тези, които най-добре съгласуват нашето социално време, нашия часовник, с това, което наричаме естествено време - така че географски правилното време. Те гарантират, че във всяка страна Слънцето е в най-високата си позиция по обяд.

По този начин можем да се възползваме максимално от часовете си на живот, а също и защото това е начинът, по който функционира хронобиологията, т.е. науката, която изучава как вътрешният ни ритъм влияе на здравето ни. Това е, което според тях е най-добро за нашето колективно здраве.

Великобритания, Франция, Испания и страните от Бенелюкс ще бъдат в една и съща западноевропейска часова зона. Страните от ЕС в тази зона всъщност ще върнат времето си с един час назад спрямо сегашното си стандартно време, за да запазят часовата разлика с новата Азорска часова зона на запад и Централноевропейската часова зона на изток.

Испания и Португалия обаче ще бъдат в различни часови зони, като Лисабон ще бъде изравнен с Исландия в Азорската часова зона.

И така, кога ще сложим край на смяната на часовниците? За да се възобновят дискусиите, темата трябва да бъде включена в дневния ред от страната, която е ротационен председател на Европейския съвет. Последният път, когато темата беше обсъждана, беше по време на финландското председателство през втората половина на 2019 г.

Най-добрият ни сценарий би бил следващото председателство на Съвета да я включи в дневния ред. Ако това се случи, то лятното часово време може да бъде премахнато през 2025 г., защото вероятно ще е необходим период от една до две години след сключването на споразумение, за да се гарантира, че транспортните услуги, включително влаковете и полетите, могат да адаптират разписанията си.

Швеция пое шестмесечното председателство на 1 януари 2023 г. и според мнозина шансовете да поеме въпроса са малки.

Швеция е една от страните, които до известна степен биха могли да извлекат най-голяма полза, защото е страната, в която има най-голяма промяна между това как се случват нещата през зимата и как се случват нещата през лятото поради местоположението ни на земното кълбо.

Мнозина обаче са уверени, че смяната на времето в Европа трябва да остане в миналото преди края на десетилетието. Само времето ще покаже дали прогнозата ще се окаже вярна.

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук