Кръгът „Капитал“ претопля стари манипулации за „Дунарит“
Старият принцип да набеждаваш враговете за собствените си прегрешения, отдавна се е превърнал във водещ за политико-олигархичния кръг „Капитал“, както и за финансовия фараон Цветан Василев.
След като фалира КТБ, ощети вложителите с милиарди и избяга позорно от правосъдието в Сърбия, Василев цели седем години се опитва да отмъкне „Дунарит“ от масата на несъстоятелността на банката. И в крайна сметка на практика успя, защото към момента проксито му Емилиян Гебрев го владее, въпреки, че не е негов собственик.
Покрай сегашния скандал с назначената от Кирил Петков и впоследствие уволнена от ДКК заради куп нарушения директорка Ваня Караганева, медийните рупори от „Капитал“ обаче видяха удобен повод да претоплят старата манипулация, че ДКК не защитавала държавния интерес, както и че други били виновни за ситуацията с „Дунарит“.
Добре е обаче както на Прокопиев, така и на присъдружните му медии, а и на „калинките“ му, овладели в момента изпълнителната власт, да им се припомнят за пореден път фактите, иначе излиза, че лъжливите им внушения току виж някой ги взел за истина.
Защо държавата искаше да придобие „Дунарит“ е въпрос без повишена трудност и отговорът е елементарен: просто за да го спаси от вторичния грабеж на активите на КТБ, който Василев успя да организира от Сърбия. „БЛИЦ“ многократно е писал за цялата афера около опитите за отмъкване на „Дунарит“, като сагата е издържана в типичен стил, присъщ на бившите агенти на ДС или на любимците на руски олигарси.
Първо, през 2015г. Василев подари на руснака Константин Малофеев, чрез пионката му Пиер Луврие, накуп „Дунарит“, „Авионамс“, БТК, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл – тоест активи за над милиард евро, срещу 1 евро, а когато подлата им схема беше разкрита, активите се отправиха към друго подставено лице на Малофеев – Дмитрий Косарев.
След като обаче в медиите изтече скандален договор между Василев и Косарев, че целта е била всичко да бъде продадено, а печалбата - разделена между тях, през 2016г. на сцената излезе Гебрев, представян като „ново“ лице – инвеститор, на който да бъде харизан „Дунарит“.
От тогава и до сега Гебрев твърди, че бил „собственик“, което правно по никакъв начин не може да се случи, тъй като акциите на дружеството са запорирани още през 2015-та от държавата в лицето на КПКОНПИ и НАП и няма как да му бъдат „продадени“.
След като се разбра, че номерът им със „собствеността“ няма да мине, през 2016г. беше направен опит да бъде увеличен капитала на „Дунарит“, от 8 на 68 милиона лева, с цел да бъде заобиколен запора на държавата върху акциите и така фирмата „Емко“ необезпокоявано да получи тези акции чисти от всякакви запори.
Това увеличение обаче беше направено под условие – само ако сделката бъде разрешена от Комисията за защита на конкуренцията.
Такова разрешение не само че не беше дадено, но и КЗК, а след това и съдът, изрично забраниха „Емко“ да припарва до „Дунарит“, защото така би се нарушила ефективната конкуренция.
Истината е следната: „Дунарит“ беше използвано преди 2014-та от Цветан Василев като „гара разпределителна“ – фирма бушон за кредити от КТБ, като при фалита на банката общият им размер беше над 90 млн. лв.
Отделно, крайният собственик на „Дунарит“ през верига от фирми като „Кемира“, „Хедж инвестмънт“ и EFV, е укриващият се в Сърбия екс банкер Цветан Василев, като военното дружество вероятно бе използвано от Василев като касичка, финансираща многобройните му подривни дейности в България.
След като стана ясно, че „Дунарит“ е под прицела на Василев, въпреки наложените от КПКОНПИ и НАП запори върху акциите на завода, а лицензът на предприятието е застрашен (с което и работните места на хилядите работници в него), държавата се намеси и през 2017г. започна процедура по изкупуване на вземанията към „Дунарит“.
За тези вземания Държавната консолидационна компания заплати ефективно 47 млн. лева, които директно постъпиха в масата на несъстоятелността на КТБ. Същевременно нейното вземане към „Дунарит“ на същата стойност беше погасено от Гебрев (виждайки че иначе ще загуби контрола си върху завода), но не с негови пари, а с оборотни средства на самото предприятие.
Тоест държавата не беше ощетена по никакъв начин, напротив, като краен резултат от всички тези действия, кредиторите на КТБ получиха правото да си разпределят 47 млн. лв., които иначе нито „Дунарит“, нито Цветан Василев никога нямаше да платят доброволно на банката.
Видно е обаче, че хората на Прокопиев неистово се опитват да попречат и в момента, държавата да доведе докрай битката си със задкулисието, поне що се отнася до „Дунарит“.
Но нито поредните им мантри, в които отново намесват без никакво основание депутатът от ДПС Делян Пеевски (разбира се, с типичния им манипулаторски похват – че бил „свързван“ с тази или онази фирма), нито лъжите им по темата, могат да скрият простата истина. Че работят заедно с хората, поставили си за цел „Дунарит“ да бъде окончателно присвоен.
Въпреки, че придобиването на завода от страна на държавата в лицето на ДКК, подобно на казуса с „Авионамс“, към момента би било най – правилното решение.
Така че изобщо не става дума за „откраднатите 50 милиона лева от ДКК“, както манипулират за пореден път рупорите на Прокопиев, а за „спасените“ 50 милиона лева в интерес на държавата и на вложителите в КТБ. Като единствено от ДКК и от управлението й, зависи в момента какви действия ще бъдат предприети, за да бъде докрай гарантиран интересът на държавата по този казус.