Еврокомисарят за действия при кризи Кристалина Георгиева продължава да бъде с най-висок рейтинг у нас. Георгиева се ползва с доверието на 58% от българите. След нея с 52% се нарежда новоизбраният президент Росен Плевнелиев. Третото място държи премиерът Бойко Борисов с доверие от 43%, което е с 2% повече от миналия месец. Това сочат данните от редовното национално представително проучване, известно като Политически и икономически индекс на "ББСС Галъп интернешънъл".
Доверието към президента Росен Плевнелиев продължава да расте. В сравнение с месец януари той е покачил рейтингът си с 4%. Всеки втори българин очаква новоизбраният президент Росен Плевнелиев да си свърши работата добре, посочва в. &quot;Труд&quot;.<br /> <br /> На въпроса &bdquo;Според Вас дали Росен Плевнелиев ще бъде добър президент, или няма да бъде добър президент?&quot;, 53% от анкетираните са отговорили, че Плевнелиев &bdquo;Ще бъде добър президент&quot;, а 13% заявяват, че той няма да се справи с работата. Останалата една трета от запитаните не могат да преценят.<br /> <br /> След третото място на премиера Бойко Борисов на близки позиции са кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на сдружение &quot;България за гражданите&quot; Меглена Кунева. На шесто място е вицепрезидентът Маргарита Попова. Тя е повишила с 6% доверието към себе си в сравнение с януари - от 26% на 32%. <br /> Следват министрите Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Николай Младенов. С най-ниско доверие традиционно остават Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Волен Сидеров и Яне Янев.<br /> <br /> Предишният президент Георги Първанов е на четвърто място с одобрение от 37%, като рейтингът му е по-нисък с 4% в сравнение с януари. <br /> Изследването е проведено в края на януари и началото на февруари, национално представително е и обхваща 1002 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е &plusmn;3%. Методиката е сравнима с всички редовни сондажи всеки месец на &quot;Галъп интернешънъл&quot; в България от 1992 година.<br /> <br /> Доверието в институцията на президента също показва тенденция на постепенно увеличение в последните месеци. През пролетта и лятото на 2011 г. доверието се движи на нива от 35-37%, от изборите насам то се повишава и вече клони към 50%.<br /> <br /> Доверието към победителя в изборите се пренася и върху институцията, отбелязват от агенцията. Първите месеци на мандата са времето, в което постепенно общественото мнение припознава новата фигура на &quot;Дондуков&quot; 2 и амортизираното за пет години доверие към институцията започва да расте. Ефектът на победителя - когато симпатиите следват успелия кандидат-президент, също играе роля.<br /> <br /> От &bdquo;Галъп&quot; припомнят драматичната зима на 1996-97 г., когато с избора на Стоянов президентската институция само за половин година повишава доверието към себе си от 18% през есента на 1996 г. до 85% през пролетта на 1997 г. Само в рамките на половин година са достигнати абсолютният минимум и абсолютният максимум в доверието към институцията за цели 20 години проучвания. <br /> Там е и &quot;таванът&quot; за Стоянов, последван от стъпаловидно спадане на доверието. Това постепенното &quot;износване&quot; на доверието е обща черта на властта - същото важи и за правителствата, за министър-председателите, за другите двама досегашни президенти в най-новата ни история.<br /> <br /> При Първанов например институцията утвърждава доверието в себе си чак до лятото на 2005-а, когато е достигнат максимумът от 70%. Тогава започва плавен спад, който е само временно спрян от преизбирането на Първанов. През пролетта на 2008-а недоверието към институцията &quot;застига&quot; доверието, а от есента на 2010 г. до края на мандата на Първанов недоверието вече е повече. Общата тенденция за 20 години изследвания е, че доверието към президентската институция по традиция надвишава недоверието. Това прави институцията основен авторитет в политическата система у нас. <br />