Кристина Белчева: Направих спонтанен аборт, с Мишо мислехме, че няма да имаме деца!

Кристина Белчева е родена на 16 март в София. Кандидатства пеене в Консерваторията и във ВИТИЗ. В музикалната академия е приета първа в списъка, но завършва театралната - актьорско майсторство, при проф. Филип Филипов. Играе в Ловеч по разпределение, а след това в Младежкия театър в столицата. Седем години води предаването "Най-хубавото нещо" по телевизия "7 дни". След завършването на театралната академия, „българската Мерилин Монро”, както я наричат, се омъжва за Михаил Белчев - автор на неумиращите хитове “След 10 години”, „Булевардът“, “По първи петли” и мн. други, и започва да пее с него. На 22 май култовото артсемейство ще направи благотворителна изложба на стихове “Ти ме повика, живот” във Военния клуб.

<br /> <em>В уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Кристина Белчева разказва прелюбопитни и неизвестни истории от живота си, за любовта си с известния поет и композитор, и разкрива откровено чувствата си към техни известни приятели!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Преди месец Мишо Белчев е имал някакъв здравословен проблем. Ще споделиш ли какво му се случи?</strong><br /> - Беше направил един спазъм, затруднение при преглъщането. Той има една хиатална херния, на диафрагмата, но не е нищо страшно! Ходихме точно навръх Великден във Военна болница. Не е нищо опасно.<br /> <br /> <strong>- Кристина, как се запознахте с Мишо?</strong><br /> - Бях на 23 години. Като завърших ВИТИЗ при проф. Филип Филипов, той беше разпределил 5 човека от нашия клас за дебют в Народния театър. Но на 5 август, след като завършихме, той почина, и всичко рухна под краката ни! Всички отидохме по разпределение, мен ме искаха на няколко места, обаче аз предпочетох да отида в Ловеч, защото там се събрахме много добра група. Много хубави емоции преживявах, но така или иначе тази промяна беше страхотно неочаквана &ndash; от Народния театър отиваш в провинциален! Явно не съм се чувствала по най-комфортния начин и във всеки свободен момент се връщах при майка и татко в София. И така ... веднъж бях много тъжна и слушах радио. В този момент пуснаха песента &ldquo;Самота&rdquo; на Асен Гаргов в изпълнение на Лили Иванова! Помислих си: &ldquo;Боже мой, колко е хубав този текст, кой ли го е написал?!&rdquo;. Накрая казаха: текст &ndash; Михаил Белчев!<br /> <br /> Не след дълго бях поканена на гости някъде, където не ми се ходеше - един колега ме беше поканил, знаех, че той ме харесва, знаех, че е безперспективно, нямах никакъв афинитет към този човек, не исках да си създавам неприятни емоции и затова си казах: &ldquo;Няма да отида!&rdquo;. Отбих се при една моя приятелка. Там след 1 час дойде Мишо! И повече не се разделихме!<br /> <br /> <strong>- Как така не се разделихте?! </strong><br /> - Доведе го Ивайло Диманов. Попитах го за този текст на &ldquo;Самота&rdquo;, казах му, че много съм впечатлена. Той ми разказа как го е написал. Цялата компания играхме една игра, много инфантилна &ndash; да отгатваш филми с жестове. Танцувахме. Цялата нощ останахме там!<br /> <br /> На другия ден Мишо трябваше да заминава за Габрово <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и&hellip; аз тръгнах с него! </strong></span><br /> <br /> От театъра в Ловеч ме търсиха в София, от София родителите ми ме търсиха в Ловеч! А аз бях в Габрово! /Смях/ Там прекарахме една седмица, след това Мишо дойде при мен в Ловеч. Предстоеше ми премиера и той знаеше, че ако не е някъде около мен, тя просто няма да се състои! Остана при мен. Когато ходехме на турнета в съседните селища, Мишо ни посрещаше със супа! Оттогава се смеем, че той нищо друго не може да готви, но готовите супи ги умее много!<br /> <br /> <strong>- Говорили сте си сигурно как &ldquo;избухна&rdquo; така изведнъж тази любов между вас?</strong><br /> - Хората имат някакъв период на ухажване. При нас не беше така. Моето усещане беше, че съм го познавала цял живот! После той ми каза, че само като ме погледнал в очите, разбрал, че няма да се раздели с мен! Не сме се обяснявали в любов, а просто си заживяхме заедно! <br /> <br /> Изкарах си разпределението и ме назначиха в Младежкия театър и нещата се успокоиха. 4 години живяхме заедно. Но междувременно майка му се разболя от рак, почина. Едва след това се оженихме. Пък и за мен това узаконяване беше една формалност! Просто го направихме в един момент, като един празник за нашите близки! Синът ни Косьо се появи на седмата година...<br /> <br /> <strong>- Той е бил едно дълго чакано дете...</strong><br /> - Аз вече се бях отписала! Имах един спонтанен аборт, след който нещо не се получаваше. Но попаднах на един невероятен лекар - Константин Шумарев от &ldquo;Пирогов&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Катя от &ldquo;Ритон&rdquo; ме запозна с него</strong></span><br /> <br /> Той направи необходимите изследвания и каза, че не само и двамата нямаме проблеми, но и... че ще родя най-хубавото дете на света! Така се успокоих, че изобщо вече не го мислех като някакъв проблем. Не че преди това ми е било проблем, но аз страшно много обичам децата! Но след аборта си мислех: &ldquo;Ами, като няма, няма! На нас ни е толкова добре заедно, че това изобщо не може да бъде проблем!&rdquo;. Един път, помня, че бяхме в Георги Христов на гости, нещо не се почувствах добре. Димът от цигарите на хората около мен ме дразнеше... Помислих си: &ldquo;Явно се разболявам!...&rdquo;. Няколко дни след това продължавах да съм отпаднала, замаяна. Отидох при д-р Шумарев и той ми каза: &ldquo;Ами ти си бременна!&rdquo;. Разбрах го точно един ден преди рождения си ден! Много бях щастлива! А Мишо беше най-щастливият човек на света! Един от първите хора, на които Мишо каза, беше Лили Иванова и тя страшно много се зарадва!<br /> <strong><br /> - Какви бяха отношенията ти с първата съпруга на Мишо Васа Ганчева?</strong><br /> - Васа е първата режисьорка, която ме е ангажирала от ВИТИЗ за една новогодишна програма. Тя дойде да си избира младо момиче и посочи мен да участвам. Оттам се познаваме с нея. <br /> <br /> После, в началото на връзката ми с Мишо, Васа имаше леко враждебно отношение към мен, не се държеше много мило&hellip; По-резервирана беше към мен, сигурно защото не ме познаваше отблизо, а може би и някаква ревност проявяваше. Може някъде да е казвала нещо лошо за мен, но аз не знам. Но по-късно споделила пред Мишо: &ldquo;Ти си намери това, което търсеше!&rdquo;.<br /> <br /> Васа беше една от първите, които се обадиха, след като Косьо се роди и го показаха по телевизията. Каза: &ldquo;Какво е това красиво дете, бе, то е като изрисувано, то не е като живо!&rdquo;. След това сме си общували. Тя ни е канила на нейни празници, аз съм я канила на мои празници&hellip;<br /> <br /> <strong>- Но Михаил Белчев не отиде на погребението й&hellip;?</strong><br /> - Нямаше как, нямаше физическа възможност, то се случи внезапно! Той беше председател на жури в &ldquo;Албена&rdquo; и не можеше да напусне. Но като се върна, ходихме на гроба, ходихме на изнасяне, каквото трябва, сме го направили! Всички знаят аз колко много я уважавах и от моя страна не е имало пречка. <br /> <br /> <strong>- Михаил Белчев е имал доста бурен бохемски период. Ти ли го укроти?</strong><br /> - Те бяха един бохемски кръг! Събираха се в Съюза на писателите, в Съюза на журналистите... Може да се каже, че аз малко го отделих. Във всички случаи - за добро... Не можеше да се случи да отиде на някоя от тези срещи без мен! Защото <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>аз трябваше да контролирам ситуацията! Задължително! </strong></span><br /> <br /> <em>/Усмихва се./ </em>Освен това ми беше и приятно, защото присъстваха много интересни хора. <br /> <br /> <strong>- На теб чичо ти е Милко Балев, дясната ръка на Тодор Живков. Помагал ли ти е? </strong><br /> - Чичо Милко и татко са първи братовчеди. Неговата майка и моята баба са сестри. Не съм го молила за помощ, въпреки че ме бяха късали на 5-и кръг във ВИТИЗ и беше страшно скандално и несправедливо! Той можеше с едно обаждане да реши въпроса, но не съм си и мислила да моля чичо Милко, защото знаех, че той не помага на роднини! Той беше фанатизирано принципен човек! Неговото име ми е тежало в някакъв смисъл, но аз съм се доказвала. <br /> <br /> Но истината е, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>чичо Милко спаси живота на баща ми! <br /> </strong></span><br /> Точно в навечерието на 20-ия ми рожден ден. Те катастрофираха заедно с майка, но татко беше в изключително тежко състояние! Той получава инфаркт на волана и се блъскат в един стълб! Тогава чичо Милко се намеси и помогна да се събере консулт от 12 лекари и да решат какво да правят. За набавяне на лекарства също помогна. И за това аз не мога да не го обичам и да не го уважавам! Много обичах да ходя в тяхната къща. Баба ми ме водеше, ние с Калин /малкият син на Милко Балев &ndash; б. а./ сме израснали в една количка. Всяка събота и неделя ходехме у тях. С Калин бяхме на почти една и съща възраст, имахме почти едни и същи интереси. Той носеше много плочи и там слушах хубава музика. Всяко лято ходехме в Троян, в къщата на баба Мара, майката на чичо Милко. Когато Калин се запозна с Ралица, я водеше у тях. Правеше впечатление на много интелигентно момиче. Те не живяха никак лошо. Дори когато се разделиха, което беше неизбежно, защото нейната кариера като модел тръгна в чужбина, запазиха много добри отношения. <br /> <br /> <strong>- Като актриса ти си се срещала с Тодор Живков. Какво му поиска? Беше в реда на нещата по онова време... Той знаеше ли, че си племенница на Милко Балев?</strong><br /> - Поне на мен не ми е известно да е знаел. Направихме един спектакъл по стихове на Димитър Методиев. Играхме го в зала 2 на НДК. Накрая имахме вечеря в &ldquo;Панорамата&rdquo;, което сега е &ldquo;Скай плаза&rdquo;. Поканиха ме да седна до Тодор Живков, защото имах главна роля в спектакъла. Изпях няколко любими негови песни, с което явно спечелих симпатиите му. Бях изумена от неговата пъргава мисъл и чувство за хумор! Това беше не много време след смъртта на Людмила и той говори с много мъка за нея. Накрая ми каза, че ако имам някога някаква нужда от нещо, мога винаги да го потърся.<br /> <br /> След известно време едни много близки хора на Мишо имаха проблем с детенцето си. Разболя се от церебрална парализа. Нуждаеше се от лечение в чужбина. Реших да отида при Тодор Живков. Нямаше кой друг да го разреши това нещо - казаха, че само с негов подпис може да стане. Още на другия ден ме прие. Отивайки при него, си мислех: Ето, сега е моментът да му кажа, че на мен не ми е добре в Младежкия театър! Там като натюрел въобще не се вписвах! Но се разколебах: Все пак имам работа, в софийски театър съм, по-важен е проблемът с детето! Не, няма да искам друго, ще кажа само за детето!<br /> <br /> Казах на Тодор Живков, че съм с Мишо и че става въпрос за негови близки. Той каза много хубави думи за него, че с Людмила са били много добри приятели! Много позитивно реагира! Каза ми, че няма проблем, на другия ден да отида да взема писмото за детето! Хората заминаха за Чехия на лечение и след няколко години това дете и колело караше, и започна да ходи нормално!<br /> <br /> Аз лоша дума за този човек не мога да кажа - за мен, който помага за здраве, това е най-важното! А аз мисля, че съм направила едно от най-добрите неща в живота си. Защото бях до кабинета на Живков, и, вместо да поискам нещо за себе си, поисках нещо за здравето на това дете!<br /> <br /> <strong>- Кристина, с Мишо бяхте много близки с Андрей Баташов, който толкова млад си отиде. Как преживяхте това?</strong><br /> - Мишо много харесваше Андрей, защото той е роден аристократ! В него имаше нещо много рицарско, нещо много различно от другите. Андрей казваше за поезията на Мишо: &ldquo;Все едно, че са се излели от мен тези стихове!&rdquo; На едно представяне на негова книга четохме двамата с Андрей. Той не можа да изчете нищо, още от самото начало се разплака! Толкова силно му действаха стиховете на Мишо! <br /> <br /> После ни покани да му кумуваме. Още в самото начало ни запозна с Боряна. Много я харесахме. Голяма любов излъчваха двамата един към друг! И той наистина беше много щастлив, когато се ожениха! Но в един момент Андрей просто изгасна за живот! Много преди да почине... Никой не можа да си обясни защо! Имах чувството, че той съзнателно иска да се оттегли от живота! Нищо не правеше, за да се извади от тази депресия! Срещали сме се, говорили сме си &ndash; личеше, че той няма мотивация за нищо! Нещо не му достигаше, нещо не го удовлетворяваше, чувстваше се наранен, незнайно от какво и от кого... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Отдаде се на алкохола <br /> </strong></span><br /> Боряна не понесе този негов тежък период и за малко се оттегли от него, тръгна си... Смяташе, че той има нужда да остане сам със себе си&hellip; После, като се разболя Андрей, тя беше плътно до него, всеки ден ходеше в болницата. Оказа се, че много преди да се разболее, черният му дроб е давал сигнали, но той не е реагирал!<br /> <br /> Винаги съм си задавала въпроса: Как може един човек, на когото природата е дала толкова много, да иска да се оттегли от живота и нещо до такава степен да го срине!? Не мога да си отговоря!...<br /> <br /> <strong>- Може би е бил разглезен от това, което му е дал Господ, и затова вечно се е чувствал неудовлетворен?</strong><br /> - Един толкова красив мъж не може да не е разглезен! Той първо беше разглезен от майка си и е нормално. Израснал е без баща и е естествено грижите й да са били двойни. После &ndash; беше разглезен от жените! Разглезен беше и в работата си, защото беше безумно талантлив... Разбира се, че ще бъде разглезен!<br /> <br /> <strong>- Имаше слухове, че е починал от СПИН? </strong><br /> - Със сигурност не е от СПИН, защото във Военна болница моят братовчед проф. Никола Владов, изключителен лекар от световен мащаб, известен с чернодробните си трансплантации, също гледаше неговите изследвания и се грижеше за него! Така че аз знам със сигурност, от първа ръка! Чернодробна недостатъчност, която доведе след това до всякаква друга недостатъчност &ndash; да, но СПИН в никакъв случай!<br /> Категорично съм сигурна, че слуховете, че е бил гей, не са верни! Той е бил много харесван от тези хора, и това е нормално - той беше много красив! Но е факт, че не е бил никога без жена до себе си!<br /> <br /> <strong>- Сега виждате ли се с Боряна? </strong><br /> - Виждаме се от време на време. Винаги, когато се видим, тя плаче, когато заговорим за него! Но ние й казваме, че е съвсем нормално да гледа напред и да си намери партньор.<br /> <br /> <strong>- Била си близка и с Чочо Попйорданов...</strong><br /> - Много любим мой приятел! И Мишо много го обичаше. Веднъж снимахме заедно. Там един директор на продукция ме сваляше много агресивно и аз напуснах снимките,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>а Чочо... направо го извадил от стаята и го набил! <br /> </strong></span><br /> Такова чувство за справедливост имаше това момче, толкова честно и истинско, толкова мъжко момче!...<br /> <br /> <strong>- Вие сте приятели с Лили Иванова. Как ще коментираш задявките с нея на тема възраст?<br /> </strong>- Това е престъпление! Първо &ndash; тя няма възраст! Един човек, който любовта го крепи и докато има сетива за любов, не може да остарее! Любов към песента, любов към музиката, любов към публиката, към мъжете, ако искаш... Няма нищо лошо, това е най-женското чувство, да му се не види! Болно ми става! Защо да се оттегля от сцената, като тя има още много какво да даде!? Никой не може да го направи така, както го прави тя! Ние имахме шанса да присъстваме в зала &ldquo;Олимпия&rdquo; с Мишо на нейния концерт! Залата беше препълнена и вибрираше, защото всички танцуваха на редовете и като че ли пееха с нея! От целия свят бяха дошли нейни почитатели! На другия ден прочетох, че била празна залата! Просто бях изумена! Защо е тази злоба, не знам!<br /> <br /> Лили Иванова е труден и чепат характер, но ако не е била такава, нямаше да е това, което е! Но дълбоко в себе си е чувствителен и раним човек!<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />