"Малко са положителните и неподлежащи на цензура неща, които могат честно да се кажат за съвременни световни политици като Джо Байдън и най-вече за неговата администрация, която оперира като откровено враждебна на собствената си средна класа сила, да не говорим за колажа от каши, сътворен в международен план", заяви журналистът Владислав Апостолов по БНР.

Но именно откровеността на намеренията, прозираща през спорадични изпускания, словесни гафове и дори добре премислени изказвания, е един плюс на днешната патологична прогресистка власт. Няма нужда от конспирации, разследвания, интерпретации и четене между редовете. Понякога американският президент и неговите хора директно си казват за какво става въпрос. „Не е като да не бяхте предупредени“ е рефрен, който излъгалите се да гласуват за Демократическата партия тепърва ще чуват.

Преди дни директорът на Националния икономически съвет към Белия дом Браян Дийс „изпусна“ едно такова откровение. Тв водещ го пита какво би отговорил на семействата, които вече не могат да си позволят непосилните цени на бензина. Дийс каза: „Вижте, президентът много ясно артикулира залозите.

Става въпрос за бъдещето на либералния световен ред.“ Икономическият съветник искаше да защити поредно скандално изказване на Байдън по-рано в Мадрид. Тогава на въпрос колко дълго американските потребители и хората по света като цяло ще трябва да плащат по-високи цени заради войната, 79-годишният кариерен политик кисело и мъчно отрони: „Колкото трябва“.

Контекстът с войната в Украйна би трябвало да даде повече легитимност на оправданията на Белия дом за галопиращата инфлация, но за повечето незомбирани хора е ясно, че цените бяха тръгнали нагоре преди инвазията, особено на горивата в САЩ. Графики демонстрират как на практика почти веднага след старта на мандата на Байдън инфлацията в Америка полита, а войната само ускорява процеса, започнал доста преди това.

Екстремистките зелени политики на сегашната администрация и на Демократическата партия в Конгреса са основен двигател на икономическите болки и бесове, удрящи хора по цялото земно кълбо. Но е интересно да се спрем и на фразата, ползвана от Браян Дийс - „световният либерален ред“. От хората се очаква да преглътнат инфлацията и собственото си обедняване в името на този световен либерален ред.

Я, да видим, какво е това чудо, що за животно е това, че да е по-важно от здравето, сигурността и благосъстоянието на хора извън балона на прогресивния елит? Това, което Дийс иска хората да бранят с цената на собственото си обедняване и страдание, всъщност е официалната държавна идеология на сегашната американска администрация и още няколко западни правителства.

Най-вече техният разказ за нещото, в което великата Западна цивилизация трябва окончателно да мутира – енергиен зеленизъм и „гретенизъм“, LGBT месец на несекваща корпоративна и институционална пропаганда, критическа расова теория в класните стаи, историческа вина и етнически мазохизъм в медиите, безконтролна масова миграция, унищожаване на паметниците на миналото и пренаписване на историята, постоянни извинения за западните постижения, смяна на пола на деца и подрастващи като нещо нормално, героизиране на улични рецидивисти и дехуманизиране на нормални патриоти и работещи граждани... Една чудничка културна революцийка.

Туй нещо обаче не е нито световен, нито либерален и със сигурност не е ред. По-голямата част от света не признава и не разбира странната LGBT обсесия и фетишизация на западните институции и корпорации. Повечето страни по света не се срамуват ритуално от миналото си, не обезглавяват статуи на своите основатели и откриватели, на своите генерали и герои.

Ами либералната част? Либерално ли беше това, което канадският премиер Трюдо причини на протестиращите шофьори? Либерално ли беше държавното насилие срещу протестиращи срещу задължителните ваксинации? Колко либерално се отнесоха австралийските власти с Джокович, а и със собствените си граждани?

Къде са либералните нюанси на терора, който американските власти наложиха над демонстрантите от 6 януари миналата година? Прогресивният елит използва думата либерално като някакво еластично смокиново листо за прикриване на всевъзможни срамотии. Либерално е това, което те кажат, че е либерално. Издевателство над езика, поругаване на думите. Постмодерните касапи обработват словото като парче студено месо.

Стигаме и до реда. Видяхме, че не е световен, не е точно либерален, но все пак ред ли е? Сцените в САЩ от границата с Мексико са като от пост-апокалиптичен екшън. В Европа не е много по-различно с мигрантските приключения на милиони млади мъже. Много западни градове са станали откровено опасни за жени и деца, с вилнеещи банди, които тероризират и обират. В Америка се регистрират рекорди по улично насилие в най-либералните мегаполиси, някогашни символи на възхода и просперитета.

Хаос, страх и омраза... Мдаа. Световен либерален ред. Ето това се казва куха фраза. В името на тази куха фраза властта във Вашингтон очаква хората по света не само да преглътнат, но направо да прегърнат и приветстват собственото си обедняване. Но както каза историкът Виктор Дейвис Хансън – тези елити никога не играят по правилата, които поставят на другите и никога не плащат цената, която изискват от другите да платят. Въпросът е какво ще направят другите, тоест всички ние?