Динамиката в днешния свят е толкова безпощадна, че паметта на хората често изневерява. Това важи с особена сила за България, където неблагодарността е издигната на пиедестал, а лъжата се опитва да измести истината.
Затова е добре да си припомним главните действащи лица в родната ни политика, които сега се опитват да изгладят смачкания си през годините имидж, така както монтьорите изчукват ламарините на ръждясал опел след челен удар.

Да започнем с президента Радев

Истинският облик на политиците проличава най-отчетливо при криза. Каквато несъмнено е пандемията "Ковид - 19", превърнала сериозни икономики в пустини.

Силният политик може да признае с достойнство, че политическият му противник в определен момент се справя добре.

Борисов доказа, че е държавник в разгара на кризата. Благодарение на бързите и навремени мерки на правителството срещу коронавируса здравната ни система издържа, а фискалният резерв позволи да си стъпим на краката. 

Вместо да застане плътно зад кабинета, Радев се вживя в ролята на опозиционер, а кухите му фрази изобилстваха в и без това измъченото ни ежедневие. Констатации, констатации, констатации полети с десетки клишета и нито едно рационално решение за битката срещу пандемията.

Мандатът на Радев е към своя безславен край, но той така и не разбра, че коректив на правителството не е президентът, а опозицията.

През последните месеци президентът отчаяно се стреми да изчегърта прокремълската ориентация от образа си. Насочил се е към втори президентски мандат и смята, че обществото ще забрави за предишните му лупинги.  

"Има такъв народ" в "Няма такава държава"

Едномесечният престой на хората на Слави Трифонов в парламента се оказа достатъчен, за да разкрие истинските им лица. 

Водените от Тошко Йорданов сценаристи се опитаха да превърнат Народното събрание в евтино шоу, но намеренията им бързо бяха разгадани, а публиката започна да разбира, че поредният експеримент може да й струва прескъпо.

Слави зае цялото популистко пространство, че и откъсна едри парчета от ГЕРБ, БСП и ДПС. Но вместо да се възползва от подкрепата на над половин милион българи по света и у нас, се загуби във фейсбук статуси и започва да я пропилява.

От Слави зависи дали вместо свежи и рационални идеи ще продължи да потъва в омразата си към Бойко Борисов, с когото бяха близки приятели.

Трифонов си дава сметка, че ако продължава да залъгва публиката си с празни приказки, ще остане напълно сам, а хората, гласували за него, ще се разотидат...

Кабаретната програма "Мая"

Депутатката, която различни издания свързват с мутрите, кудкудяка най-много срещу подалото оставка правителство, независимо че стана омбудсман с подкрепата на неговия лидер.

Слава Богу, паметта на хората не е чак толкова къса. И хората си спомнят многобройните роли на Мая. Една от тях тя се опита да изиграе на сцената на Народното събрание с изваждането на т.нар. свидетел Илчовски.

Компрометираният от множество факти в противоречивото му минало "бизнесмен" бе развяван като знаме по най-различни медии, но и така не успя да убеди обществото в истинността на твърденията си.

Няколко дни след изпълзяването му се оказа, че думите му не са нищо повече от гръмване на пиратка в леген с вода.

Никак не е изключено парламентарният живот на "Изправи се! Мутри вън!" да има продължителността на клечка бенгалски огън.

"Новите лица"

Букет от чисто нови лица се пробваха да ни пробутат и т.нар. "партии от протеста".

Читателите ни са достатъчно умни, за да преценят колко нови, необремени и модерни са Мика Зайкова, Татяна Дончева, Атанас Атанасов и Мравояда.

Омразата се превърна в тяхна движеща сила по време на кампанията за 45-ия парламент, но екстрите на законодателния храм бързо ги превърнаха в овчедушни средностатистически депутати.

Новият Жан

Преди ден стана ясно, че призракът от миналото Жан Виденов се стяга за изборите с партия "Лява алтернатива".

Пази Боже от такава алтернатива. След като премиерът, при когото десетки банки фалираха, България остана без хляб, а инфлацията стигна космически размери, говори за алтернатива...

Времето не им стигна да се порадват на мерцедесите и баснословните заплати. 

Времето е най-големият съдник на всичко, което ни се случва.

"Във всички времена живата душа на човек е била, е и ще бъде нашата единствена надежда", казва Фазил Искандер.

Хората сами ще преценят какво е най-добре за тях. Но е крайно време експериментите върху гърба и душата на народа ни да спрат.

Ивайло КРАЧУНОВ