„Ангелски езици” от един от най-успешните ни автори в чужбина – Димитър Динев – се появява отново на български език!

Името на австрийския писател от български произход е споменавано редом с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Неговият първи роман „Ангелски езици” се превръща в истински феномен и невероятно точен и трагикомичен портрет на България и Европа след края на Втората световна война.

Искрен и Светльо – двама българи, избягали от родината, за да търсят щастието си навън – се срещат случайно на Виенското централно гробище, без да подозират, че съдбите им са преплетени още от раждането им. Всеки от тях е в задънена улица, останал без надежда, изгубен в своята емигрантска съдба. Последният им шанс е Миро.
 



Миро, който има мобифон и криле и който лежи на една от най-престижните алеи на гробището. Приживе за Миро не се  е знаело много (освен че е роден в Югославия), но след смъртта му сред емигрантите във Виена той е смятан за ангел хранител; спасител, който ти помага да намериш решение на всеки проблем.

Но дали този път Миро ще проговори?
В чудния свят на Димитър Динев реални исторически събития и художествената измислица се преплитат в драматичен, смешно-тъжен и магичен разказ за съдбата на четири поколения българи, напуснали родината, за силата на личния избор, корените, границите и за самотата, която е неделима част от живота в „чужбината”.
Колоритни и противоречиви, героите на Динев оживяват на страниците на романа и правят читателя част от премеждия и перипетии – заплетено кълбо от езици и религии, от  ангелски, но едновременно с това и адски мъки.

Димитър Динев е роден през 1968 г. в Пловдив. Учи немски в езиковата гимназия в Пазарджик. През 1990 г. емигрира във Виена. Там завършва философия и руска филология. Пише белетристични и драматургични произведения на немски.
Първата му книга с разкази е „Надписът“ (Die Inschrift). Още с нейното излизане критиците започват да говорят за „стил Динев“, а името му е споменавано редом с това на Елиас Канети. Известност придобива с първия си роман, „Ангелски езици” („Engelszungen”) (2003), преведен на български през 2006 година от Гергана Фъркова. Носител е  на редица литературни награди, а пиесите му се радват на голям успех на австрийска сцена.