- Г-н Маринчешки, какъв път извървяхте от полицай до художник с 16-а изложба, която ще бъде открита на 8 февруари в София?

- Бях помощник оперативен работник в пловдивската полиция в продължение на 7 г. В последните 2 г. работех в отдел “Тежки престъпления”. Аз съм първият човек в системата на МВР в града, който въведе словесния портрет - рисуване на бандити по описание. Когато станеше някое престъпление и имаше очевидец, го разпитвах и се опитвах да направя скица на извършителя - както в западните филми. С такъв портрет бе заловен убиецът на пловдивчанин, отишъл в Димитровград да си продава колата. Клиентът се беше качил с него, по пътя го убил, а след това захвърлил тялото в канавка.

Жертвата бе роднина на известен футболист от Пловдив.

Напуснах МВР през 1992 г., защото исках да се занимавам само с изкуство. Но и след това бившите ми колеги продължиха да ми се обаждат, за да рисувам издирвани. Тогава направих портретите на Людвиг Толумов и Иван Серафимов -Сладкото - едни от хладнокръвните престъпници.

На 13 май 2000 г. те нападнали в колата им 18-годишната Руждие и годеника ѝ Севгин от с. Бяла река. Измъкнали младежа навън, пребили го, а после го застреляли. А момичето качили в колата, закарали го край параклис и го изнасилили. После го намушкали 8 пъти. Девойката оцеля. Няколко пъти ходих при нея в болницата, за да нарисувам извършителите по нейно описание.

Толумов бе заловен, след като ликвидира съучастника си. Оказа се, че със Сладкото са извършили и серия пътни обири. Портретите на този тандем бяха едни от последните, които направих за полицията. После се отдадох само на изкуство, с което се занимавам вече 24 г.

- Намирате ли допирни точки между предишната си професия и рисуването днес?

- Може би общото между полицейската работа и рисуването е усетът към детайла И служителят в МВР, и художникът са наблюдателни и виждат онова, което обикновените хора не забелязват. Докато един криминалист търси закононарушения и престъпления, творецът се интересува от неща, свързани с неговото въображение, с това, което иска да пресъздаде на платното.

- Защо постъпихте в МВР, а не започнахте отначало да се занимавате с изкуство?

- Рисувам от малък. Когато бях на 11-12 г., вече правех големи по формат картини с маслени бои. След VII клас исках да продължа в художествената гимназия в Пловдив, но родителите ми не разрешиха. Пратиха ме в полицейското училище в Пазарджик. Докато бях там, непрекъснато рисувах - както нагледни агитационни материали, така и мои платна.

Дори направих 2 изложби. След като завърших училището, пак под давление на семейството не кандидатствах в Художествената академия, а започнах в МВР. Не съжалявам обаче за годините, прекарани в системата. Сблъсках се с такива житейски неща, за които много млади хора нямат и идея. Видях страшни работи. Това може би се отрази в сюрреалистичните картини от ранния ми период. Те бяха по-мрачни, по-философски и мистични. Правех едни манекени без глави, отрязани петелски и кокоши глави и черепи.

- Сюрреалистичните мотиви продължават ли да присъстват в картините ви?

- През годините като всеки творец и аз се развивах. От сюрреализъм се насочих към романтизъм. Това стана, след като един колега ме покани на пленер. Дотогава само рисувах в ателието си в родното ми с. Костиево и не бях ходил на такива прояви. На този пленер установих, че контактът с природата е много ценен и важен за автора.

Направих картини с по-други сюжети, свързани със заобикалящата ни среда и с архитектурата. Имах период, в който се интересувах от изоставени села и местности, обикалял съм България, за да ги търся. Беше свързано с някаква носталгия по отминали времена. В момента сюрреализмът прозира в доста от работите ми, но не е толкова мрачен.

- Още се говори за фурора, който сте направили с първата си изложба като художник.

- Изложбата бе през 1993 г. в държавната художествена галерия. Ценителите на изкуството тогава ме посрещнаха с еуфория, защото бях първият сюрреалист в града Местните художници рисуваха по друг начин. Представих нещо коренно различно. Хората не бяха виждали подобна живопис. Продадох всичките си картини само за час още на откриването. Много художници ме гледаха тогава като извънземен. Бях като бяла лястовица. Някои се връщаха по 2-3 пъти да гледат работите ми, а други, които са вече покойници, се чудеха защо гилдията е допуснала да направя изложба.

Питаха се как може един бивш полицай, без художествена академия, да нарисува такива силни неща. Аз смятам, че на човек трябва да му е дадено да бъде творец. Няма академии за поети или писатели. Ако някой има какво да каже в областта на дадено изкуство, го прави, без да е учил висше. Познавам перфектни рисувачи с академия, които имат техника, но не знаят какво да изобразят.

- След като не сте завършили академия, как успяхте да си изработите техника?

- Работех упорито и сам достигнах до своя почерк. Не съм поддражавал на никого. Смятам, че е важно не как рисуваш, а какво. Творецът трябва да има въображение, мисловен процес, както и други качества. По принцип рисувам бавно, по стария класически начин за изграждане на картината, който е многопластов и изисква време. Винаги правя по няколко картини едновременно - 5-6, стигал съм и до 10. Така че да имам този момент на изчакване - да изсъхне единият слой боя, а през това време да работя по другите платна.

- Какви хора си купуват ваши картини?

- Рисуването е елитарно изкуство и е за определен кръг. Не можеш да очакваш хора, които вземат 500 лв. заплата, да дойдат да си купят творба. Тези, които сега купуват картини, са с възможности. В началото на демокрацията се забелязваше, че повече българи имаха необходимост от изкуство. Бяха и по-интелигентни. Впоследствие ценностната система се промени. Някои пръскат 2-3 хил. на вечер в чалготека, а като влязат в галерия, не им се дават 500 лв. за картина.

Искат я за 200 лв. А пък и живеем в технологично време. Пълно е с принтери и постери. Някакви псевдохудожници бълват изображения, цапват ги отгоре с боя и смятат, че продават картини. Виждам как това навлиза все повече. И хората са съгласни да дадат 100 лв. за подобно нещо, отколкото повече за оригинално платно. Това ме натъжава.

- Какви картини ще покажете в София?

- Представям 30 картини. Това са предимно пейзажи - зимни, морски, полски от Тракийската равнина, както и измислени. Търсил съм необичайното състояние на природата.  


Източник: "Марица"