Дали българите не сме талантливи, а... (СНИМКИ)

По детски. Малко по-късно, като осмокласничка, случайно открива графиката. И се влюбва. Днес тя е на 17 и нарича себе си дете, което празнува 1 юни, а не 8 март.<br /> <br /> Способностите си в рисуването назовава с думата &ldquo;самоука&rdquo;, макар произведенията й да имат вид като изписани от истински художник. &ldquo;Рисувам всичко, което харесвам. Чрез рисуването изразявам емоцията си. Бих писала, но там е израз на речта, бих свирила, там също има правила, в рисуването си свободен да правиш и да описваш това, което ти е в съзнанието и душата. Когато съм най-емоционална, сядам и рисувам&rdquo;, усмихва се, разказвайки за себе си момичето.<br /> <br /> Никой никога не й е преподавал изобразително изкуство във вида, в който го практикува днес. Споделя, че тънкостите усвоява чрез книгите и видеоуроци в интернет пространството. &ldquo;В Youtube има интересни клипчета как се рисуват очи или как се нанасят слоеве графит, например, за да се предаде светлосянка. Другото е усещане и емоция&rdquo;, категоричен е талантът.<br /> <br /> Съвсем наскоро търговец на картини й предлага да твори срещу заплащане, но тя отказва. Не може да приеме някой да определя тематиката на картините. Изпод моливите върху белите листи на Ивайла се появяват не само образи, а проекцията на личното й въображение и душевност. Самата тя не се стреми да припечелва пари с рисуване. Нейната мисия е да прави близките си щастливи, подарявайки картините си. На мама, на приятелите си, на Анна-Мари...<br /> <br /> Възприятието й към света днес отчита на възпитанието, което са й дали нейните родители. Майка й е служител в община Летница, а бащата е земеделски производител. Привързаността към майката е пословична за Ивайла. Според нея майчината грижа като дете, вниманието, четенето на приказки, са я оформили като добър човек. &ldquo;Освен разказите на мама вкъщи имаше безброй аудиокасети с детски приказки. Любимата ми беше &ldquo;Гъбарко&rdquo;. &ldquo;Гъбарко&rdquo; оживява от ръцете на Ивайла още тогава. С тебешири по асфалта. Също и къщичката му - гъбка. Приказките като дете я увличат по книгите. Днес обича фантастичната литература. Дава й въображение и свобода. На мислене и изразяване. &ldquo;Свят, в който можеш да си представиш, че си всякакъв - че си зелен, оранжев, малък, голям&rdquo;, емоционално заявява госпожицата. Любимите й автори са Ана Тод и Кристина Лорен.<br /> <br /> Денят на Ивайла Миткова е натоварен и същевременно интересен. С ангажираността й с учебни занятия до обяд съвсем не се изчерпват ангажиментите на талантливото дете. &ldquo;След училище се прибирам вкъщи, а баба ме подхваща от вратата: &ldquo;Няма ли да обядваш, виж се на какво си заприличала, трябва да се храниш!&rdquo; След това тичам във фитнеса да изгоря калориите, приети с обяда. Уча, рисувам, виждам се с приятели, а за десерт чета&rdquo;, разказва девойката. Социалната ангажираност и доброта също са присъщи за нея. Тя е един от инициаторите на благотворителните базари, чрез които се събират средства за редица инициативи в Природо-математическата гимназия в Ловеч. Когато става дума за приятелите й, тя се вълнува. Описва ги като чудати, също като нея. Всеки от тях с индивидуална специфичност. Това ги прави нейни приятели. &ldquo;Те са хора, с които обменям не само опит, но виждам и&nbsp;различна&nbsp;гледна точка.<br /> <br /> Интересна. Хора, които възприемат това, което правя. Най-добрата ми приятелка ме подкрепя във всичко. Първо ми се смее, защото не всичко ми се получава. Понякога си е чиста комедия. След това му се възхищаваме заедно&rdquo;, смее се по детски Ивайла и допълва, че се е научила да приема всичко от веселата му страна. Да бъде позитивна и да прави другите такива. &ldquo;Не обичам натрапчиви мисли от сорта на &ldquo;как ще свърши светът&rdquo;. Аз не мисля, че светът е тръгнал да свършва, напротив. Мисля как да го променим, да не свършва. Моята роля в него е да разпръсквам добрина. Да им покажа, че в лошото ще намерят нещо добро, което да им хареса.&rdquo;<br /> <br /> За бъдещото си развитие говори пестеливо, защото самата тя не е решила каква точно иска да стане. Като дете мечтае да стане лекар, за да помага на хората, след това балерина, а днес... Днес колебанието е още по-голямо. Биологията й е силна, химията - също, а и по български се справя добре, обича и книгите. &ldquo;Може би славянска филология, приложна лингвистика или фармацевтика, не знам. Важното е, че мама каза, че ще ме подкрепи, каквото и да избера, макар да съм неориентирана сега&rdquo;, усмихва се детето.<br /> <br /> Не така стоят нещата с хобито й да рисува. Там тя е твърдо решена да се развива, но се опасява, че макар да има нужда от уроци за усъвършенстване на техниките, смята че ще загуби същността, която има сега. &ldquo;Искам в бъдеще да се занимавам с рисуване. Искам да направя изложба с мои творби, които да подаря до една, но няма да има за всички. Всеки, който се почувства свързан с някоя картина, тя ще бъде за него&rdquo;, подчертава художничката.<br /> <br /> Макар да рисува в черно и бяло, за нея в тези два цвята е поместена цялата цветова гама, &ldquo;Всички тези светлосенки от бяло към черно и всяка емоция си има цвят, а цветовете всъщност са само два - черно и бяло, но помежду им всичко е цветно&rdquo;, разсъждава тя./БЛИЦ