Попълнете търсена ключова дума или фраза

Дора Бонева и нейните „Цветя за Любо”  

https://blitz.bg/obshtestvo/kultura/dora-boneva-i-neynite-tsvetya-za-lyubo_news773071.html Blitz.bg

Когато двама души са се обичали 62 години ,  всичко наоколо ти говори с неговия глас

София, България 02 Окт. 2020, 18:45 646 прочита 0 коментара
В Галерия „Класика” на  улица „Юрий Венелин” 32 е разположена изложбата „ЦВЕТЯ ЗА ЛЮБО”., която може да посетите до 10 октомври.

Изложбата на художничката Дора Бонева е посветена на годишнината на мъжа й , поетът Любомир Левчев, който си отиде преди една година от този свят.

Десет негови портрета рисувани през годините:  от младостта им,  когато се запознават, до възрастта в която Левчев отпътува за по-добрия свят са представени в изложбата.   А между портретите има  малки картини с цветя, рисувани във времето когато са били щастливи с гостите у дома им и  с цветята донасяни за празниците. 



Дора Бонева си спомня с усмивка първата им среща  с Любо Левчев на Орлов мост, когато той се прави на нахакан сваляч и казва:  „Десет минути чакам”,  а тя отговаря : „Никога не съм закъснявала толкова малко.”

А ето и част от разказа на самия Левчев в книгата му „Ти си следващият”, където е описал подробно тяхното запознанство,  когато и двамата са току-що станали студенти: 

„Една есенна вечер отидохме с Дора в ресторант „България". Той все още беше най-доброто заведение в София. И все още един изключен студент можеше да покани любимата си там. Избрахме си маса на балкона. Долу свиреше оркестърът и танцуваха щастливи хора. Ние мълчахме. Беше някакво странно замиране на думите в нас. Така внезапно спира да шуми гората.  



Така онемява понякога морето. Спокойствието и тревогата се сливат в една прозрачност, през която се виждат гледките на съдбата. Мина странстващият и вечно пиян фотограф Гаро.

Снима ни, без да пита. Снимката на Гаро, ако я нямаше тази негова снимка, сега щях да се питам дали всичко това се е случило...   Накрая се озовахме в „Докторската градина”. Седяхме или лежахме в беседката до оная дървена къща, където, казват, е умирал Вутимски.



Алеите бяха безлюдни. Само над нас дишаха душите на добрите дървета. Топлият вятър ни зави с наметалото си и ни направи невидими. Останалото е любов...”  
Един ден, когато вече семейство Левчеви имат две попораснали деца  ученици  – Владко и Марта, се случва така, че  новото им жилището се оказва  точно  с гледка срещу Докторската градина.  Неведоми са пътищата на Съдбата!



Онова, което най-много ме е обайвало в дома им беше тяхната  невероятна, мека и щастлива връзка, която струеше в очите им. 

Как не се умориха двамата  за тези над шейсет години да бъдат семейство, да бъдат навсякъде заедно, как не ги чух един път да повдигнат тон, как нито един път не изпитаха досада от гостите си, защото във всеки дом, всеки има работа и нужно  време за своите творчески неща. При тях гости имаше и когато трябва,  и когато не трябва.



А на масата винаги бяха поставени сладки и соленки за гостите. И каквото трябва за пиене.  Не, не съм виждала двама души да живеят в такова единство и в такава добрина!

Най-нетактично попитах един път как е успял Любо да елиминира другия ухажьор на Дора, художникът Светлин Русев.

По онова време Дора е следвала в Художествената академия и упорито се говореше, че Светлин Русев е бил много влюбен в нея. При този въпрос Любо отстъпваше думата на Дора, тя да каже.

А Дора  с мила усмивка отговаряше кратко: „Ами така стана, Любо ме спечели.”   Когато Левчев се впускаше в някой разказ от младостта им,  Дора  с тих глас го допълваше. Когато той разказваше за старото време, лицето на Дора се озаряваше от вътрешна усмивка.  Те никога не са преставали да се обичат, си мислех  с щастливо изумление на тръгване от дома им.  

Същото си помислих и сега на изложбата на Дора Бонева „Цветя за Любо”, когато тя стоеше мъничка и фина сред гледащите я портрети на мъжа й – да, те не бяха никога преставали да се обичат!

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Снимки РОЗАЛИЯ МАКСИМ

Изложбата на Дора Бонева „Цветя за Любо” ще бъде показана до  10 октомври  в галерия-музей  Класика –ул. „Юрий Венелин” 32
 

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам