Визитка Роден е в София през 1951 г. Завършва Висшия институт по изобразителни изкуства “Н.Павлович” в София, специалност изкуствознание и история на изкуството през 1976 г. Работил е в Научно изследователски институт по културата при Министерство на културата и БАН (1977 - 1991 г.). Бил е зам.- дир.на Националната Галерия за чуждестранно изкуство в София. От 1992 - 1993 г. - началник отдел “Изкуства” при МК; През 1993 - 1994 г. е зам. - министър на културата. Специализира във Франция “Международни културни отношения и висша културна администрация”. Работи в Института по културознание при МК (1997 - 1999 г). Директор на Национален Център за музеи галерии и изобразителни изкуства при МК (2000-2002 г.). 2003 – 2010 г. Директор на Националната художествена галерия - София От 2011 г. преподава в НБУ. От юли 2013 г. Съветник на министъра на културата Петър Стоянович.
<div style="width: 620px;float:left; padding-bottom: 20px;">- <strong>Г-н Данаилов, на срещата на Н.Пр. г-н Филип Отие, посланик на Франция с министъра на културата Петър Стоянович стана ясно, че изложбата на тракийското изкуство в Лувъра през следващата година ще бъде разширена. Може ли да кажете как и с какво?<br /> </strong>- Министър д-р Стоянович и Н.Пр. Филип Отие&nbsp; направиха преглед на проектите в културната сфера, които предстоят в близък и по-далечен план. По отношение тракийската изложба в Лувъра, намеренията на двете страни по отношение увеличаването на обема й, съвпаднаха. Причините за това са естествени &ndash; наличие на огромен ресурс от артефакти, голям брой нови археологически открития, не на последно място и желанието да се представи една малко известна част от историята на Югоизточна Европа за периода от късния неолит до ІV в. пр. Хр. Практическото реализиране изисква&nbsp; намесата на историци и археолози и през есента се предвижда среща на български и френски екипи. <br /> <br /> -<strong> Кои други музеи са проявили интерес към изложбата на тракийското изкуство в Лувъра?<br /> </strong>- От музеите проявяват интерес не толкова към бъдещата изложба в Лувъра (тя все още не е съставена или експонирана), колкото към археологическите находки на България и в частност, разбира се, към изкуството и културата на траките. Голяма част от археологическия материал, намиращ се в българските музеи, притежава блестящи художествени качества и огромна историческа значимост. Този материал обаче е слабо познат, както за широката, така и за специализираната публика в Европа и света. В момента интерес към излагане на колекции, свързани с тракийската култура и изкуство, се проявяват от САЩ, Великобритания, Южна Корея и Монако.<br /> <br /> - <strong>Когато бе открит Музеят за съвременно изкуство в София, имаше идея той да бъде свързан с Музея &bdquo;Земята и хората&rdquo; и въобще да бъде направен цял комплекс в началото на Южния парк. Има ли продължение на този проект?</strong><br /> - По мое мнение, откриването на Музея на съвременното изкуство беше доста прибързано действие от страна на предишното ръководство на Министерство на културата. Музеят, за чието изграждане се използват средства от т.н. &bdquo;норвежка културна програма&rdquo;,&nbsp; все още не е довършен. Практически налице е изграден само първият етаж на сградата, а останалите два все още са на гола тухла. Очакваме международния одит по отношение досега изразходваните средства, за да можем да пристъпим към втората фаза на проекта. Що се отнася до допълнителни връзки между двата музея, то това би било една следваща стъпка направена след внимателна преценка. Вниманието ни засега е съсредоточено преди всичко към цялостното завършване на проекта.<br /> <strong><br /> - Откакто бе открит Музеят за съвременно изкуство-Софийският Арсенал преди 2 години, срещна критика за експозициите, които бяха изложени в него. Има ли визия как да се развива подобен музей?<br /> </strong>- Ако може да се отправи критика към изложбите, които се организират в този музей, то тази критика се дължи именно на обстоятелство, че&nbsp; сградата не е довършена. Оттам и естествената недостатъчност на експозициите, които се показват &ndash; всъщност те се нагаждат към едни ненормални условия, защото логиката е обратна - добре изградена среда, която &bdquo;да приема&rdquo; изложби на поне два пъти по-голяма площ. Скоро ходих в музея и действително видях експонати, които се излагат сред купчините тухли на недостроените етажи.<br /> <strong><br /> - Ще остане ли непроменен характерът на Музея за социалистическо изкуство?</strong><br /> - Засягате една много болезнена тема. Тя илюстрира много точно безотговорно отношение към музейната институция. Защото музеят не е само сграда, която приютява някакви произведения, а организъм, в който изграждането на експозицията е подчинена на определени принципи и концепция. Философията на музея е визията за някакъв отрязък от историческо време, пълноценното отразяване на това време чрез определени художествени произведения, вкарването на много допълнителна информация. Подредбата на музейната колекция не е в състояние да отговори на въпроса какво е социалистическото изкуство и да посочи неговата отлика сред другите художествени течения на времето. Присъстват автори и произведения, чието място не е там, а липсват други. Времевите граници на появата и развитието на т. нар. социалистическо изкуство също са размити.<br /> <br /> -<strong> Министърът на културата д-р Петър Стоянович изложи основните проблеми около проекта &bdquo;Българския Лувър&rdquo;. Ще бъде ли готова през август сградата?<br /> </strong>- Споменаването на &bdquo;български Лувър&rdquo; директно ме отвежда към крилатата мисъл на Алеко &bdquo;че сме европейци, ама не чак дотам...&rdquo;. Обидно е и за истинския, френския Лувър, и за нас. По-добре&nbsp; е да говорим за музеен комплекс. И тъй като става дума за голям и тежък обект, сегашното му състояние може да се нарече &bdquo;движение в много посоки&rdquo;. Действително се работи усилено, при това в няколко направления: строителството, подготовката на експозиционни планове и техни варианти, изработване на единна административна структура, която да осигури функционирането на институцията, довършителни работи свързани с някои специфични изисквания на музейната практика, с една дума промените са ежедневни. Дали сградата ще е готова през август или през следващите месеци на годината &ndash; това все пак не е проблем с основно значение. Главното е да приближим,&nbsp; а след това и да затворим&nbsp; една голяма разлика, която съществува - от една страна между темпото на&nbsp; чисто строителните работи, а от друга&nbsp; концепцията за музея, включително и експозиционната му стратегия.<br /> <strong><br /> - На какъв принцип ще работи бъдещият Национален музеен комплекс?<br /> </strong>- В рамките на целия комплекс се очертават две&nbsp; основни направления &ndash; българско и чуждестранно изкуство. Ще се търсят хора, които да застанат начело на тези две направления, което разбира се не изключва присъствието и на сегашните директори.<br /> <strong><br /> - След като бъде избран шеф на Националния музеен комплекс , тогава ли ще се изработи експозиционният план?<br /> </strong>- Това се прави в движение. В момента има варианти, които са разработени от работната&nbsp; група,&nbsp; председателствана от проф. Светлин Русев, в която са включени&nbsp; изкуствоведи, критици и музейни работници . Работата обаче трябва да продължи, защото има различни варианти за начина на експониране. Следва да бъдат събрани и още становища на специалисти. Към сложните за решаване въпроси,&nbsp; прибавям и наличието на&nbsp; помещения с неуточнени функции, което също следва да бъде взето предвид. Ще се наложи разпределение на депата, което е болезнено за всяка институция, защото всяка от тях ще се бори за по-голяма площ. Но това е кухненската част от нещата. Важно е изработване на философията на музея и то такава, че да има европейски облик, вярвам че ще се случи.<br /> <br /> <strong>В. &quot;Монитор&quot;</strong></div> <div>&nbsp;</div>