Като че ли за да компенсира навъсеното мартенско небе и ни подготви за закъснялата пролет, столичният театрален афиш ни поднесе през последните две седмици две наистина свежи комедии: „Агнес”от Михаил Вешим на сцената на театър „София” и „Памид” от Филип Трифонов на камерната сцена „Методи Андонов” в Сатирата.
Общото между тях е, че и двете са интелигентни – не само като текст, но и като режисура и актьорско изпълнение. Актьорите, особено в «Агнес», (защото «Памид» е в голяма степен моноспектакъл), не са тръгнали по линия на най-малкото съпротивление – на ефектни, но евтини и вече втръснали ни от ТВ-екрана трикове, пораждащи сигурен смях у масата зрители. Далеч са от ширещата се често клоунада, без да обиждам великото и много трудно цирково изкуство. То е велико именно под купола, а не ни в клин, ни в ръкав, при това в дебилен вариант, на словесната театрална сцена. <br />
<br />
Както в «Агнес», така и в «Памид», водещо е развлекателното начало, но наред с него умело се поднасят сериозни разсъждения и изводи, припомнят се някои позабравени неща или се дават нови познания, без обаче да се стига до дидактика. Общ е може би и генезисът на двамата автори – Сатиричният театър. <br />
Там до преди известно време се помещаваше редакцията на в. «Стършел», чийто главен редактор е Михаил Вешим, а пък в актьорската трупа на театъра от 2006 г. е и Филип Трифонов. <br />
<br />
Още с прекрачването си през рамката – детектор като на аерогара и държейки в ръка програмната листовка като молба за имигрантска виза за САЩ и билет като виза, зрителят попада на „американска територия” в мраморното фоайе на театър „София”. Художникът и сценограф на „Агнес” Невяна Кавалджиева оползотворява до максимум наличното пространство и умело ни въвлича в атмосферата на българско преселническо семейство. <br />
<br />
Режисьорът Съни Сънински и актьорският състав пък само в рамките на един ден – тачения от всички българи Гергьовден, прекарват пред очите ни динамично като на филмова лента житейските съдби на четирима верни приятели от казармата, емигрирали „зад океана” веднага след промените. Авторът Михаил Вешим (това е пръв опит в драмата на сина на известния ни писател и сценарист Георги Мишев) с дружеска насмешка, но и със съчувствие, се отнася към тези вече пораснали младежи, които мечтаят да си сътворят „български рай, ама тук в Щатите”. <br />
<br />
Същевременно всеки един от тях, кой скришом, кой по-явно, като напр. болнавия Рашо (в ролята Михаил Милчев, носител на „Икар-2010” за поддържаща мъжка роля) си мечтае да се върне в Родината. Те дори се глобяват по 5 долара за изречени английски думи или изрази, за да се предпазят от американизацията. От тях най-много се стреми да се интегрира Муца -съпругата на „Странджата на групата” и именник Гошо (Пламен Манасиев). <br />
<br />
Невена Калудова, отличена пък с „Аскеер-2010” за поддържаща женска роля, много добре пресъздава образа на миловидната и вярна съпруга, леко наивна и загубила скромните семейни спестявания, играейки на борсата. На отрупаната Гергьовденска маса е и Агнес. Тя обаче е издирвана от ФБР, дори с хеликоптери. <br />
Коя е обаче Агнес ? За да разберете и това, вече трябва да си купите „виза” за едно от следващите гостувания на щатска територия, сиреч за театър „София”. <br />
<br />
„Памид” от Филип Трифонов е поредната stand-up comedy на може би „бащата” на този жанр у нас. След хитовите спектакли: „Вернисаж и аудиенция” от Вацлав Хавел и авторските „Секънд хенд” („Втора ръка”) , „Западна Германия – отечество мое”, „Тя” на Естествения театър „Трифоноф & Гундеров” („съдружник” е талантливият режисьор Николай Гундеров), сега е ред на Вино-театър „Идеалъ” (ново хрумване на Филип) да постави. … „Памид”.<br />
<br />
Както можете сами да се досетите, става дума и за грозде и за вино. Изправил се (stand-up) на лекторската трибуна пред зрителите в обзаведената с „88 мекомебелни тапицирани места върху 99 кв. м. мокетирана площ” (по неговите думи) на камерната зала на Сатирата, проф. Трифоноф говори и за традиционните български сортове грозде: Памид и Гъмза, Широка мелнишка лоза и Мавруд, за превъзходните качества на вината от тях. <br />
<br />
Много разностранен и надарен актьор е Филип Трифонов. Мнозина го свързват главно с Ран от филма „Момчето си отива” и култовата му реплика към красивата продавачка в провинциалната сладкарница (Невена Коканова) :”Една боза от 6 стотинки”. Той обаче има зад гърба си над 30 различни роли в киното, ярки образи и на театралната сцена. <br />
<br />
За мен лично Филип Трифонов притежава уникалната способност на Бъстър Кийтън – с «каменно лице» и сериозен вид да те накара често да се превиваш от смях. И сега в камерната зала на Сатиричния театър, въпреки че както казва в «Памид» проф. Трифоноф, «тишината, удобството и затоплеността в салона създават идеални условия за ...заспиване», никой не само че не заспа, ами зрителите реагираха спонтанно на всяка свежа реплика от сцената. На професора « асистираха» актьорът от Смолянския драматичен театър Румен Бечев, включил се на мястото на Н. Гундеров и сценичният майстор от Сатирата Славчо Димитров- Кеби в ролята на дегустатора на вината.<br />
<br />
А накрая за зрителите на «Памид», които аплодираха най-бурно (това бяха всички в залата) имаше по чаша ... Новоселска гъмза.<br />
<strong><br />
Борислав КОСТУРКОВ <br />
</strong>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Общество
Открита в мазе зад бидон със зеле: Уникалната история на картината на Полък, озовала се в България
25 Март 2023, 09:25
0 Коментара: