Емоционален празник на духовността
-За 22-и път на 23 май театрални награди „Аскеер”. Вечерта на Явор Гърдев
София, България
26 Май 2012, 09:50
2361 прочита
0 коментара
За 22-и път на 23-май! Това не е игра на думи или числа, а една прекрасна традиция. Фондация „Академия Аскеер” отново превърна церемонията по едноименните награди за театрално изкуство в много емоционален празник на духовността в навечерието на най-светлия, най-българския празник – 24 май.
Емоционален, ако щете дори и по външните си белези – гвардейски духов оркестър на притихналия „български Броудуей” , вместо бучащите леки коли и джипове по ул. „Раковски” (част от нея беше временно затворена за трафика) , елегантно облечени мъже и жени, които пред Театър „Българска армия” сърдечно се поздравяваха с празника, а после на входа биваха посрещани от актьори на Армията.<br />
<br />
Впрочем именно като незабравими срещи на актьори и публика във и най-вече пред театъра се разигра и тазгодишният галаспектакъл за „Аскеер 2012. Неговият сценарист Ангел Еленков и режисьорката Диана Добрева (музика Петя Диманова) умело използваха добрите вокални и танцувални качества на актьорите от ТБА за забавни интермедии, с които въвеждаха номинациите в 10-те категории. Можем ли да забравим например председателя на фондация „А’Аскеер” Милен Миланов, който първо във фрак танцува хорото от „Кръщене” на Камен Донев, а след това като развилнял се рокаджия изпя заедно с Георги Къркеланов “I Love Rock’n Roll ”) За въздействието на тези „срещи пред театъра” несъмнено допринесе и стилната – конструктивно и цветово, сценография на Нина Пашова – вход на театър с афиши-банери за спектакли и статуетката на наградата „Аскеер”, всичко във виненочервения цвят на театралната завеса. Изобщо много прав бе в своята оценка драматургът Георги Тенев. Получавайки в тандем с Иван Добчев приза за съвременна българска драматургия за тяхната пиеса „Завръщане във Витенберг”, поставена от Иван Добчев в „Сфумато”, той изтъкна: „Аскеер” се оказа по-устойчиво културно събитие от редица други, които трябва да бъдат именно устойчиви...”<br />
<br />
„Съхранете духовността си! Нека ви води вдъхновението!”, отново призова от сцената на Военния театър достолепната актриса Гергана Кофарджиева. Вдовицата на големия наш режисьор Любен Гройс, самата носителка на „Аскеер 2011” за поддържаща женска роля, връчи статуетката – творение на скулптора Георги Чапкънов, за поддържаща мъжка роля на Стефан Мавродиев за ролите му на Баща, № 3 и Дънкан в „Любов и пари” от Денис Кели, поставена от Петър Кауков в Младежкия театър «Николай Бинев». Както можеше и да се очаква, Мавро бе един от най-оригиналните в своите благодарствени думи : «Бях абониран за тази номинация. Най-хубавото обаче е, че тези колеги, които ме представят за наградата, ми вярват....» И все пак любимият на много българи актьор не можа да скрие вълнението си и каската на воина с маслинено клонче в ръка (бронзовата статуетка «Аскеер») ...падна на земята.<br />
<br />
Много вдъхновение пожела на всички, изпълнили театралния салон на ул. «Раковски» № 98 и Мая Новоселска. Отново (както и миналата година) двама от лауреатите дублираха своите награди и от «Икар 2012». Мая Новоселска грабна приза за водеща женска роля за моноспектакъла «Едно малко радио», сътворен от нея, съпруга й Стефан (Теди) Москов и Борислав Стоилов и поставен в Сатирата от Теди. Чест прави на винаги скромната и излъчваща позитивност Мая, че излизайки на сцената, вдигна високо голям бял лист, на който беше изписала «Светлана Янчева». Така тя отдаде заслуженото на своята достойна съперничка в тази категория, превъплътила се прекрасно в Серафима Илинична, тъща в «Животът е прекрасен» по Николай Ердман в Народния театър.<br />
<br />
Другият дубъл „Икар 2012”- „Аскеер 2012” направи сценографката Даниела Олег Ляхова за своята работа над постановките на „Рицар на Светия дух” от Боян Папазов (реж. Маргарита Младенова) в Народен театър „Иван Вазов” и вече споменатата пиеса „Завръщане във Витенберг” (реж. Иван Добчев) в Театрална работилница „Сфумато”. Несъмнено талантлив творец и скромен и тих човек (и сега промълви само едно „Благодаря за наградата!”), Даниела Ляхова бе една от малцината, отново неуважили и този път т.нар. «дрес коуд» («правила за обличане») от организаторите – «облекло официално». Да получаваш обаче такава високопрестижна театрална награда по кецове, черни памучни панталони и виолетова блуза, когато твоите домакини са с фракове, номинираните ти колежки са с черни официални рокли и дори актьори, обикновено небрежни към облеклото си, като Стефан Мавродиев и Камен Донев са в строги костюми и жакети, е най-малкото неуважително към гилдията. Камо ли когато става дума за художничка с (предполага се) високи естетически критерии?!<br />
<br />
И все пак именно Даниела Олег Ляхова донесе «втората точка» в отбора на Иван Добчев в неофициалния «сблъсък на титани» между творците с най-голям брой номинации на техни спектакли (или на участници в тях) за «Аскеер 2012» - Иван Добчев срещу Явор Гърдев. Убедителна победа с 5:2 статуетки извоюва по-младият Явор Гърдев. Впрочем към спечелването на две статуетки стана съпричастен и режисьорът Стефан Москов. Получавайки приза за режисура за своите постановки в Народния театър на «Нощна пеперуда» от Пьотр Гладилин и «Ръкомахане в Спокан» от Мартин Макдона, Явор Гърдев като истински джентълмен сподели, че изпитва «радост, а не удовлетворение», че е спечелил в конкуренция с двама режисьори, от които толкова много е научил, като Маргарита Младенова и Иван Добчев. «Без театър не може!», възторжено напомни той. Церемонията по «Аскеер 2012» наистина прерасна във «вечерта на Явор Гърдев», когато неговият спектакъл «Нощна пеперуда» бе обявен от директора на Театър «Българска армия» и председател на Надзорния съвет на фондация «Академия Аскеер» Мирослав Пашов за най-добро представление – «една пиеса (по думите на самия режисьор), в която се хвърлихме по-скоро емоционално, а успяхме да спечелим сърцата на публиката».<br />
<br />
Емоционална оценка «героят на вечерта» получи и от новата носителка на «Аскеер 2012» за поддържаща женска роля Теодора Духовникова, отличена именно за ярката си игра (Мерилин) в «Ръкомахане в Спокан». «Няма такъв мъж, няма такъв гъзар (доста неподходяща квалификация за празник на сериозното изкуство като «Аскеер»), няма такъв режисьор като тебе, Яворе!», възкликна русокосата красавица в много стилна черна рокля. Впрочем при прожекцията на клиповете с откъси от монолози на номинираните в съответните спектакли, най-бурни овации в залата за тази категория пожъна Мария Каварджикова за нейната Стефка, съпруга на Венко (Антон Радичев) в «Работно време» от Камен Донев на сцена «Сълза и смях» на Народния театър.<br />
<br />
Вероятно много трудно е взело своето решение журито, определяйки победителя и в категорията водеща мъжка роля при такива равностойни и силни кандидати, като Владимир Пенев (наистина незабравим особено в четирите си различни роли, които прави в «Дуети» от Питър Куилтър в Театър 199), Камен Донев и Малин Кръстев. Накрая воина с маслиненото клонче прегърна Камен Донев за ролята на Семьон Подсекалников в новия хит на Народния театър – «Животът е прекрасен» по «Самоубиецът» и други произведения на Николай Ердман (реж. Александър Морфов). Актьорът, който вече няколко години пълни дори зала 1 на НДК с авторския си моноспектакъл «Възгледите на един учител за народното творчество», сега във ...фрак и папионка (?!), призна, че е бил вдъхновен за тази си роля от малката си дъщеричка Димана, с която го е дарила съпругата му Петя.<br />
<br />
Силата на един празник е и в това, че той, макар и навявайки на моменти тъга, си спомня и отдава почит на тези, които са сътворявали много такива празници. Именно така постъпва винаги Академия Аскеер на своята церемония. През този сезон 2011/2012 «косата на смъртта» покоси редица «жреци на Мелпомена», сред които и лауреатите на «Аскеер»: Георги Черкелов, Коста Цонев, Велко Кънев, Наум Шопов, а така също Сава Хашъмов, Иван Андонов, Ангел (Ачо) Георгиев.... Залата притихна, изправи се на крака, а на видеостената «оживя» Наум Шопов, връчвайки през 1994 г. статуетката за водеща мъжка роля на един все още млад, енергичен и рошав мъж – Велко Кънев. Прозвучаха напътствените слова на Коста Цонев при удостояването му миналата година с Голямата награда: «Радвайте се на успехите на своите колеги! Хора, бъдете добри! Обичайте се! ». Тези думи прозвучаха като завет и към публиката, сред която сега бяха и министрите на отбраната и на културата ген. Аню Ангелов, Вежди Рашидов, кметът на София Йорданка Фандъкова и др. Особено затрогващ бе моментът, когато цялата актьорска трупа на Военния театър, изпълнила сцената, гледаше с навлажнени очи нагоре, към по-добрия свят, а на видеостената Наум Шопов, здраво стиснал през 2003 г. статуетката за цялостен принос към театралното изкуство, се покланя до земята на целия колектив на ТБА, дарил го с най-хубавите му творчески години. «Аскеер» даде пример на колегите си от «Икар» как следва да се почитат творците, посветили живота си на Мелпомена. Да, но и Академията предвидливо разполага с богат видеоархив, с какъвто малко институции биха могли да се похвалят. <br />
И все пак по традиция кулминацията на вечерта бе удостояването с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство «Аскеер 2011» на бележития наш режисьор Асен Шопов. В залата оттеква неподражаемият плътен глас на Васил Михайлов, който ни запознава с любопитни моменти от творческата биография на роденото през 1933 г. в село Брестовица момче. Едва на 15 години то вече ...поставя «Разбойници» от Фририх Шилер. Завършва актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). След кратка и неособено успешна кариера на актьор, Асен Шопов започва шеметния си път на режисьор. За да постигне забележителния резултат от 115 постановки в 28 различни театри през цели 56 театрални сезони. Двадесет години той отсъства от софийския театрален афиш, за да се завърне сега триумфално тук с «Да се провреш под дъгата» от Георги Марков и «Железният светилник» по Димитър Талев. Неговата непримиримост и отхвърляне на каквито да било компромиси с естетическия вкус се възприемат и като социално-политическо дисидентство. Пет негови постановки са свалени от сцената, а цял един театър – този в Димитроврад (там той е режисьор от 1962 до 1966 т.) е ...затворен пак заради него.<br />
<br />
Може би защото видният наш режисьор напълно споделя и изповядва едно определение за театъра, което чул навремето още в социалистическа Унгария: «Театърът е кактус, който трябва непрекъснато да боде съвестта на управляващите». «Дано днес в условията на подарената ни свобода – отново жегна Асен Шопов вече от авансцената пред цялата актьорска трупа на Военния театър – тази максима е все още валидна!». И отново нещо оригинално. Получавайки Голямата награда, режисьорът-естет благодари най-напред на «Негова милост горе, който онази вечер (б.а- визирайки земетресението) се отнесе така милостиво към нас.» По младежки енергичен и изпънат като струна (независимо че догодина ще направи 80 г.), Асен Шопов прояви и удивителна памет. Изброи всички 28 града в България, за да благодари на театралните колективи в тях, с които е работил през тези 56 години на сцена?! Очевидно за Асен Шопов «Аскеер 2012» няма да бъде бонус пред заслужен отдих, а стимул за вървеж още напред....<br />
<br />
Както и по традиция актьорите от сцената и публиката запяха най-прекрасния български химн «Върви, народе възродени!». И при това, нетипично за българите, знаеха всички куплети на химна на Стоян Михайловски и Панайот Пипков. <br />
<br />
<strong>Найден МАРИНОВ, БЛИЦ</strong>
Последвайте ни
0 Коментара: