Ернестина Шинова: Щях да умра от базедова болест!

София, България 03 Ян. 2011, 07:18 6516 прочита 0 коментара

Когато я предизвикат, Ерна може да бъде по-луда от мъжа си.

Разболях се тежко и тогава разбрах, че Андрей наистина ме обича.

Ернестина Шинова е дъщеря на писателя Чавдар Шинов и съпруга на режисъора Андрей Слабаков. Актрисата изпълнява главните роли във филмите на Андрей “Вагнер” и “Хиндемит”. В &bdquo;Мисия “Лондон” пък играе президентшата Деворина Селянска. Ерна е и част от екипа на предаването “Комиците” по bTV. - Ерна, наскоро намекна, че си страдала от тежка болест. Какво ти беше? - Изключително гадно заболяване. Удря по нервите, трови те. Събуждам се с 90 пулс, а през деня стига до 200. Чувстваш се адски омаломощен, а същевременно не можеш да легнеш, не можеш да си починеш – това денонощно. Дъщеря ни Йоана беше бебенце и аз й слагах по джобчетата на якенцата и панталонките бележки с телефонните номера на Андрей, на майка ми, с адреса, за да може, ако умра, докато съм с нея навън, някой да я прибере. С 200 пулс не можеш да имаш други усещания, освен че всеки момент ще ти се пръсне сърцето. Андрей се измъчи адски с мен. Тръгваше на работа, след 2 минути се връщаше да види как съм. Пазаруваше, готвеше, чистеше, гледаше детето, ходеше на работа, носеше пари - всичко. Като сядахме в заведения, на мен ми ставаше зле, ставахме, тръгвахме. Той се беше обучил - първо плащаше, после сядаше, защото не се знаеше в кой момент ще трябва да станем и да си тръгнем. Не откриха от какво съм болна цели 4 години. Непрекъснато се влачех по лекари. Всички викат: “Здрава, здрава, здрава, въобразява си!” Един пък ми каза, че това било много готино, `щото с този пулс все едно съм в оргазъм! Викам му: “Ти защо не пробваш 24 часа да си в оргазъм!” Накрая сама си сложих диагноза. Като направиха платените прегледи, отидох в един мамографски кабинет и помолих да ми прегледат щитовидната жлеза. Вътре сестрите, които правеха ехографиите, ме попитаха: “Кой ви е казал, че имате проблем с щитовидната жлеза?!” “Никой. Платила съм си, просто искам да я видите!” А те с досада мислят, че съм поредната хипохондричка: “Ми хайде, легнете да я видим!” Оказа се, че цялата ми жлеза е като леопардова кожа – на огромни, черни петна от йод. Те се развикаха: “Ау, това момиче ще умре! Ти какво правиш, бе, трябва да се лекуваш веднага, ще направиш беля!” А аз получих невероятно облекчение, защото най-сетне се знаеше какъв ми е проблемът. Андрей ме чакаше навън. Отворих вратата и буквално като конферансие му казах: “Андрей, имам Базедова болест, много съм зле!” А той: “Наистина ли - браво, браво!” Една жена ни гледаше изумена как може да сме толкова щастливи от този неприятен факт... По време на този болест разбрах, че Андрей наистина ме обича. - Вие се познавате от тийнейджъри, нали? - Не знам дали още има живи съученици от гимназията, които да си спомнят. Той ми беше “батко”. Бях му любимият “заек”. И до ден днешен продължавам да му викам “бате”, така си остана. След това се засякохме във ВИТИЗ. Той беше последните курсове “кинорежисура”, аз бях начинаеща “актьорско майсторство”. Тогава имах много сериозно гадже и много добра приятелка - Миленка Фучеджиева, тя продължава да ми е такава и до днес, която беше пък бивше гадже на Андрей. Андрей и един негов човек се бяха зарекли да изпият една кола, която беше продал въпросният приятел. И ние с Миленка им правехме компания в това трудно начинание, не можехме да ги оставим сами в бедата. Мислех си, че връзката им с Милена явно продължава и въобще не се усетих, че той има някакви аспирации към мен. Винаги много късно съм разбирала, когато ме свалят. Та така - вървяха въпросните купони и се изпиваше въпросната кола, аз сега не пия, но тогава пиех. Някъде към финала на мероприятието Андрей ме затвори в една стая и каза: “Абе, ти не разбираш ли, че аз от 6 месеца те свалям?!” Викам: “Не, бе, нищо не съм разбрала, мислех, че си с Милена!” Андрей беше много моден и много красив в института. Нормално беше да се чувствам поласкана. И станахме гаджета. След 6 месеца обаче се усетих, че май нещо много затъвам и се влюбвам, а не бях готова за такава сериозна връзка. И съответно – спешно излязох от нея. Уплаших се! Той търсеше най-различни поводи да се виждаме. Но аз като кажа: “Не!” казвам “Не!” и толкова. Тогава беше много модно да се носят големи мъжки пуловери и аз ходех с неговите. Един от тях беше останал в мене. След известно време той дойде да си го вземе. Един такъв едър, мургав човек, с много силно излъчване, стана ми някакво такова... Викам си: “Да е... мама му! Гледай какви чувства съм успяла да събудя!” Но си му върнах пуловера. След това заминах по разпределение артистка в Бургаския театър. Междувременно снимах най-различни филми. Видяхме се със Слабаков в “Кинодейците”. Направи ми някакви остри забележки за ролята. После ме попита: “Искаш ли да дойда да те видя в Бургас?” Викам: “Ами, ела”. Точно в този момент бях свободна, нямах гадже. Прекарахме доста приятно. Дойде един път, два пъти... Започна адски често да идва. После аз отидох на неговите снимки – купонясвахме, бесняхме. И така от купон на купон пак станахме много близки. Една вечер той замина за София, аз останах за репетиция в Бургас. И намерих на леглото си една голяма бележка, на която пишеше: “Брат ми каза, че мога да се оженя за теб!” Обадих му се и му казах: “Виж какво, аз нямам намерение да се женя за брат ти! Кажи ти какво мислиш по въпроса?” Андрей е много сантиментален и нежен човек, но мрази да го демонстрира. Адски мрази да го принуждавам да говори емоционални неща в прав текст. Но така или иначе тогава призна, че ме обича, че иска да се ожени за мен... - От този период ли е неговият стих: “Бургас е грозен, мръсен град. Там чайките пищят на воля. Умирам аз от студ и глад. А Ернестина ще заколя.” - Това са купонджийски стихотворения. Доста веселба е имало, докато се изпонапишат. Но както и да е. Определихме един 9 септември да се оженим, защото беше национален празник и не се работеше, а в другото време ние бяхме много заети. На Андрей му ушиха бяла риза от чаршаф, а аз бях с плажна рокля. Оженихме се в село Велика, Бургаско, с нечовешки купон. Цяла каруца, пълна с цветя и с бира. Сума ти цигани се появиха отнякъде. Андрей и брат му направиха т.нар. агне по хайдушки. Изкопаха трап в земята, вътре сложиха разпарчетосано агне, обвито в собствената му кожа. Само че никой не им беше казал, че трябва преди това да махнат козината от нея... Така че ние ядохме някакво агне, което беше печено сякаш в пуловер от мохер и беше отвратително на вкус. - Вярно ли е, че адски връзкарски си заминала за Италия? - С италианска стипендия, не с българска. Така че всички, които плюят, че съм имала някакви връзки, бъркат желязно! Не съм на нивото на Мишел Бонев. Чак на такова високо ниво не бих могла да играя, или по-скоро не искам... Заминах за Италия и Андрей дойде да ме види за Нова година. И понеже исках да му продължа визата за известно време, отидохме в съответното учреждение. На вратата ни спря един карабиниер: “Какво работиш ти?” - “Актриса!”. “Какво работиш ти?” - “Режисьор...”. А той: “На Италия й трябват такива хора, влезте и си подайте документите!” Много бързо получихме разрешение да живеем и да работим в Италия. Андрей дойде да живее при мен в къщата на Борис Христов, където трябваше да са настанени оперни певци, но там имаше повече апаратчици. Те не харесаха мъжа ми. Картечарите ми казаха, че мога да го виждам само в четвъртък, и то когато те ми дадат разрешение. Просто си събрах багажа и излязохме на улицата. Отидохме в една школа за изучаване на италиански. Там спехме на един диван, когато свършеха занятията. И когато собственикът на училището, Емилио, престане да употребява своята секретарка. Обикаляхме “Виа Венето”, докато изгасят лампите, за да се качим да спим. Така я карахме. Стипендията ми започна страшно да не достига. Приятели ми казаха: “Ти си висока, слаба, защо не опиташ да станеш манекенка?” Бях на 24, доста преклонна възраст за манекенка, но понеже винаги съм била инфантилна, очевидно не ми е личало толкова. Отидох в едно студио и излъгах, че съм манекенка на Зайцев, че съм някаква хиперпрочута в България. Имаше един подиум, помолиха ме да мина по него. Накараха ме да облека някакви дрехи. Помолиха ме да вървя по-секси. Обаче те просто не знаеха с кого си имат работа! Аз просто го изиграх. Тръгнах хиперсекси по пътеката и те започнаха да викат: “Не толкова, не толкова!” Взеха ме веднага. Облякох “Унгаро”, който ми лепна жестоко. След това 5-6 години изнасях почти всички негови дрехи. Докато взема първите пари от ревютата, последва един месец на жестока, ама нечовешка бедност. Сутрин с Андрей буквално си разделяхме един кроасан и едно капучино. Не можехме да си позволим обяд и вечеря. Започнах да въртя прет-а-портета, стигнах до 30 на ден. От ранна сутрин – в магазини, къде ли не, нищо не отказвах. Вечер бях с подути крака, полуприпаднала. Когато получих първите пари от ревютата, си взехме квартира. - А Андрей през това време бачкал в селското стопанство. Това клюки ли са? - Самата истина. Андрей замина при някакви приятели на баба му, която е италианска възпитаничка. Те му бяха намерили работа в селското стопанство. Бра чушки като ненормален, копа дупки, много се измъчи. Ходех да го виждам, когато нямах ревюта. Като посъбрахме пари, той започна да работи в РАИ като платена публика – вдигаше адски много шум, пляскаше много всеотдайно, вече заговори италиански свободно. И режисьорът на предаването, в което пляскаше, го попитал: “Абе, какъв си ти?” - “Режисьор.” “Можеш ли нещо да покажеш?”. Точно тогава филмът му “Влак за морето” беше спечелил награда в Клермон Феран. Изгледаха филма и му дадоха работа в предаването, в което той пляскаше като публика преди това. И беше около 5 години режисьор на “Между нас казано” - черна криминална хроника, която имаше много висок рейтинг. Аз пък вече започнах да изнасям някакви големи ревюта от-кутюр, доста по-скъпо платени. Започнаха да идват пари. Тогава ме избраха за главната роля за “Пътуване на Изток”. Този филм ме заведе на един голям фестивал. Клаудия Кардинале седеше зад мен и ме помоли да й подам едно парче арагоса. Аз така се разтреперих, че едва я уцелих. Запознах се с Джанини, с Микеле Плачидо. - Кой е по-голям чешит от двама ви с Андрей? - Макар Андрей да изглежда лудият, непокорният, бунтарят, а това е така, всъщност аз съм същата. Дори на моменти го надминавам. Веднъж се сбих с една идиотка на “Дондуков”. Щях да се ударя, защото ме засече с колата си, пернишка регистрация. Извиках й: “Селянка!”. Тя ми изкрещя: “Курва!”. И то пред дъщеря ми, която беше до мен в колата! Тя има неблагоразумието да спре на червен светофар. Делово излязох от колата, отворих нейната врата, извадих я оттам и я напердаших! Другия път, когато се сбих, беше пред тоалетните на един нощен клуб. След първия “Биг брадър” един от участниците – Гроши, се сби с мой познат. Наоколо седяха около 30-ина мъже и гледаха, никой не се намесваше. На нашето момче му потече кръв. Скочих между тях и ги разтървах. Някой изтичал при Андрей, който беше вътре в заведението, и го извикал: “Ей, бързо, бързо, бързо, жена ти се бие пред мъжките кенефи!” - Наистина ли Андрей обича да ти прави изненадващи скъпи подаръци? - Едно лято трябваше да отидем на морето с дъщеря ни. Вече като си с дете, не може с четката за зъби в задния джоб и да правиш, каквото си искаш. Андрей отиде до някъде по работа преди да тръгнем и се върна с един пръстен с диамант за мен и съответно - без нито една стотинка в джоба. Ние пак отидохме на море, разбира се, но той си е такъв човек. Това ме кефи. - Обичаха ли се Андрей и неговият баща – актьорът Петър Слабаков? - Винаги са се обичали адски много. Имаше дълъг период, в който не се срещаха и не си говореха. Защото са ненормални и двамата. Много силни личности, остри характери, инати и двамата, съвсем естествено беше да се сблъскват. Когато ме запозна с баща си, Слабака /Петър Слабаков – б.р./ каза: “Хайде да играем на покер на бобови зърна, не на пари!” Непрекъснато правеше така, че да побеждавам аз. Виждах го как се чуди как да не извади карти, за да мога аз да бия. Накрая събрах целия боб и го сготвих. Непрекъснато ми викаше: “Малката снаха, малката снаха!” А голямата снаха ми стига до коленете – много е сладка и дребничка. Слабака си се глезеше, не ядеше какво да е – внимаваше. Много силна беше връзката между нас. Накрая, когато си отиваше, предпочиташе да говори повече с мене. Сподели ми неща, за които не мога да говоря, защото не е жив да разреши. Много мъжки си отиде! Даваше автографи до последно в реанимация на сестрите и на докторите... Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА