Попълнете търсена ключова дума или фраза

Греди в културата

https://blitz.bg/obshtestvo/kultura/gredi-v-kulturata_news355295.html Blitz.bg

Оставката на живописеца е повод да надзърнем в близкото и далечното му минало

София, България 15 Авг. 2015, 07:59 1601 прочита 0 коментара
Тези дни артистичната гилдия е повлечена от тихо, но опасно вълнение. Изпълнителният директор на Националния дарителски фонд „13 века България” проф. Греди Асса, който кара втори мандат на поста, изненадващо подаде оставка. От отвореното му писмо, разпратено до медиите, проличава, че го е сторил по принуда, дошла от висш чиновник в министерството на бул. „Стамболийски” 17, пише "Монитор".
&bdquo;На 22 юли бях повикан от висш служител на Министерството на културата и ми бе предадено, че Министърът на културата има друга визия за работата на фонда. Бях попитан дали &bdquo;в обозримо бъдеще&rdquo; ще си подам оставката, без да бъде фиксиран срок и без посочени конкретни мотиви. Отговорих, че бих го направил. Заемането на пост на всяка цена противоречи на етичните ми разбирания за екипно доверие и морал. Затова няма да оспорвам възникналия правен казус, въпреки че не съм освободен по нито една от хипотезите, които регламентират предсрочно прекратяване на мандата.<br /> <br /> Вярвам, че управлението на фонда е мисия и имам самочувствието да я завещая&rdquo;, отбелязва проф. Асса. Негов приемник по волята на министъра на културата Вежди Рашидов е Митко Тодоров, добре познат като бивш дългогодишен директор на театър &bdquo;Българска армия&rdquo; и зам.-министър на културата по време на първия Рашидов мандат.<br /> <br /> Какво се крие зад рокадата засега остава неизвестно за широката публика. Тази мистерия не е нито първата, нито последната в културния живот на днешна България. Преди казуса &bdquo;Греди Асса&rdquo; скандалът носеше името &bdquo;Слава Иванова&rdquo;. Днес тя е директор на Националния музеен комплекс &bdquo;Квадрат 500&rdquo;, избрана след конкурс, на който не се явиха други кандидати освен нея. По-преди пък г-жа Иванова беше дадена на прокурор от министъра на културата д-р Петър Стоянович със сигнали за злоупотреба и нарушения. Разрешаването и на този казус обаче е някъде в обозримото бъдеще.<br /> <br /> Дотогава Слава Иванова ще ръководи най-големия и престижен музей в България, а Греди Асса ще преподава на студентите си в Националната художествена академия и ще влиза по-често в ателието си. Нищо чудно някой ден да покани ценителите на изложба под мотото &bdquo;Обозримо бъдеще&rdquo;. <br /> <br /> Неочакваната му оставка за нас е повод да се заровим в близкото му и по-далечно минало.<br /> <br /> <strong>Находките на 80-те</strong><br /> <br /> В разгара на развития соц младият тогава Греди Асса рисува картината &bdquo;Алея&rdquo; и тя се превръща в метафора на времето. На платното е изобразена жена, която разхожда куче. Главата й е наведена почти до нивото на животното. Така авторът внушава с какво се изчерпваше животът ни &ndash; да си нахранен, примирен, огънат. &bdquo;Ръцете на жената бяха така изкривени, както е невъзможно анатомично да се случи, а примката, с която държи кучето, е като бесило. Кучето беше реалността, действителността. Самата примка, с която жената държи кучето, е по-скоро като обесване.<br /> <br /> В онова време всички рисувахме пейзажи, но с пейзажа не можеш да разкажеш това, което внушава човешката фигура. С нея опитах да изразя конвулсиите, които ме измъчваха тогава&rdquo;, разказвал е в интервю за в. &bdquo;Монитор&rdquo; Греди Асса.<br /> <br /> 80-те години са много плодотворен период за него. През 1986&ndash;1987 г. заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и изкуствоведа Филип Зидаров създава групата за авангардно изкуство &bdquo;Градът&rdquo;. Всяка тяхна изложба се превръща в провокация, за която после се говори с месеци. Справка - експозициите &bdquo;Градът?&rdquo; (София, април 1988), &bdquo;Вавилонска кула&rdquo; до Дома на хумора и сатирата в Габрово (май 1989), политическия хепънинг &bdquo;Хамелеон&rdquo; по повод последния конгрес на ДКМС (София, януари 1990), &bdquo;Градът Утопия&rdquo; в Галерия Бонингтън, Нотингам (1990) и &bdquo;Таванската изложба&rdquo; в София. През 1989 г. членовете на групата основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Именно там е първата изложба в София на плакати на Христо Явашев-Кристо.<br /> <br /> След разпадането на &bdquo;Градът&rdquo; Греди Асса се потапя самостоятелно в живописта. С днешна дата твърди, че не гледа с ласкаво око старите си картини. &bdquo;Живописта може да я прецениш чак в една по-улегнала възраст. В някои от платната виждам неща, които не бих направил днес. За моя радост има я лекотата, към която винаги съм се стремил. Искал съм нещата ми да стоят така, сякаш са правени на един дъх, без да показвам колко много съм се трудил. Този, който гледа картината, не се интересува от твоите тренировки и съмнения. Той иска да го извадиш от ежедневието му, да му дадеш някаква сила.<br /> <br /> Естествено, че грешките са опит, но с натрупването на годините гледаш да ги смаляваш, да не бодат очите. Затова сега все по съм втренчен и никога не показвам каквото имам в ателието. Гледам картините като общо звучене, обща оркестрация&rdquo;, казва художникът.<br /> <br /> <strong>Крещели му &bdquo;Агресор!&rdquo;</strong><br /> <br /> Омраза и неприязън съпътстват младостта на Греди Асса заради еврейския му произход. Роденият и израсъл в Плевен художник не обича да се връща назад към времената, когато са му хвърляли студентската книжка през прозореца или как навремето не го приели комсомолец. &bdquo;Цялото училище ми викаше &bdquo;Агресор! Агресор!&rdquo;, разказвал е с неохота живописецът. Бил на десет години, още не знаел какво означава думата и я проверил в речника. &bdquo;Имаше един комсомолски ръководител, който ме сочеше и казваше: &bdquo;Неговите роднини убиват арабски деца&rdquo;. Бях мъничък на височина и доста учуден. Взех си чантата и си отидох вкъщи. Казах на татко: &bdquo;Викат ми &bdquo;Агресор&rdquo;, а той: &bdquo;Няма да ходиш на училище&rdquo;, което пък за мен беше радостно. После разбрах, че агресорите са хора, които узурпират, окупират, изземват, експроприират. Когато си в шести клас, на 10 години, това е кошмар. По-късно в академията виждах ксенофобско поведения от полуинтелигентни хора. По подобен вид поведение с отрицателен знак веднага разбираш, че онзи, който го проявява, не е високоинтелигентен&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Само факти</strong><br /> <br /> Картината му &bdquo;Жертвоприно&shy;шение&rdquo; изглежда много изповедална. Често рисува стихията на водата. &bdquo;Имам уплах. Бил съм много малък, 2-3-годишен, но помня как влизам в Марица и изчезвам. И някакъв човек ме спасява. Искам да се освободя от този страх и затова го рисувам. По същия начин е и с пуйките в картините ми. Баба ми не можа да заколи една и тя обикаляше из двора с полуотсечена глава, представяте си кървавите фонтани наоколо&rdquo;.<br /> <br /> Пустинята е друга тема на творчеството му. &bdquo;Обичам да рисувам пустинята, видял съм я в Израел, но моето дърво не е палмата. Моето дърво е елата, яворът, брезата, дъбът, орехът, тополата.&rdquo;<br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам