С тазгодишната церемония за наградите на Съюза на артистите в България (САБ) – „Икар”, обичаният творчески съюз навлезе в последното десетилетие от своя първи век. И дай Боже, той да „хиляди”, както казва народът!
Символ на &bdquo;Икар 2012&rdquo; стана обаче предсказанието на маите за &hellip;края на света през &bdquo;фаталната&rdquo; 2012 г. Поне такава бе концепцията на режисьора по традиция през последните години Стоян Радев за празника на гилдията, който също по традиция се отбелязва на 27 март &ndash; Световния ден на театъра.<br /> <br /> Слава Богу, че от фатализма на маите се постара да ни отърве още в приветственото си слово не кой да е, ами самият президент Росен Плевнелиев. Може би именно заради неговото участие в тържеството на входа на Народния театър бяха монтирани детекторни рамки като на аерогара София. <br /> <br /> &bdquo;Предсказанието на маите няма да се сбъдне - успокои ни той. - Не идва краят на света, а напротив догодина ще има още по-силна конкуренция за тези статуетки&rdquo;, на свой ред предрече българският президент и оцени високо труда на актьорите като важен и значим за обществото.<br /> <br /> Макар че трябваше да се раздават &bdquo;награди като за последно&rdquo;, сценарий за някакъв театър в самата церемония не беше предвиден. Разчиташе се този път на благодарностите и импровизациите на лауреатите. Водещият на &bdquo;Икар 2012&rdquo;(също вече по традиция), актьорът от Народния театър Теодор Елмазов наистина правеше опити да раздвижи тържеството и понякога успяваше, вплитайки умело и заглавия от номинираните спектакли в своите интермедии. <br /> <br /> В залата на храма на Мелпомена не липсваха все пак (макар и по-малко от други години) интересни и емоционални моменти. Връчвайки наградата за цирково изкуство, основателят на цирк &bdquo;Балкански&rdquo; акад. Александър Балкански, припомни, че цирковото изкуство в България се е родило преди 115 години на улицата. <br /> <br /> &bdquo;Тези 115 години &ndash; допълни той с тъжна ирония- бяха обаче малко , за да получи то своето признание и бе изхвърлено отново &hellip;на улицата. Подкрепа получихме единствено от Съюза на артистите и неговия председател Христо Мутафчиев. В календара на маите пише, че ще останат и живи хора. Това са именно &hellip;цирковите артисти , защото те са акробати, жонгльори, въжеиграчи&hellip;Ето вижте този човек &ndash; продължи Сашо Балкански, посочвайки лауреата на &bdquo;Икар 2012&rdquo; за цирково изкуство Ромил Драгомиров &ndash; на 63 години той продължава да играе под купола, защото трябва да дочака 65, за да получи своята пенсия&rdquo;. <br /> <br /> Кандидат-пенсионерът бе обаче удивително свеж, огледа &bdquo;хубавите дами&rdquo; на първите редове пред сцената и бодро възкликна: &bdquo;Радвайте се! Животът е пред вас, а ние сме &hellip;след вас!&rdquo;<br /> <br /> Усмивки и оживление в препълнения салон на Народния театър породиха и веселите спомени и случки, които разказаха Христо Мутафчиев и режисьорът Борислав Чакринов за своя приятел Велко Кънев. <br /> <br /> На големия и обичан актьор, за когото &bdquo;театърът бе целият му живот&rdquo; по думите на неговата вдовица Дора, бе присъдена посмъртно специална награда &bdquo;Икар&rdquo; за чест и достойнство. Борислав Чакринов разказа как, разигравайки страхотен етюд пред руска граничарка, Велко не само предизвикал усмивка на каменното й лице, но тя се и смилила над него и го пуснала да мине без важен документ, който той предишната вечер загубил.<br /> <br /> &bdquo;Ако някога в света издадат книга &ndash; добави Чакринов - , в която се дават образци, как трябва да се изиграе тъжен човек, то бих описал несравнимата физиономия и фигура, с които Велко обясни на рускинята, колко е тъжен, че няма този документ&hellip;&rdquo; <br /> <br /> От ръцете на кмета на Каварна и голям приятел на културата Цонко Цонев, награда за своя наскоро починал съпруг Георги Черкелов, дълбоко развълнувана, получи и неговата съпруга. Тя цитира посвещение, с което един писател й изпратил своя книга: &bdquo;Скръбта се лекува със сълзи, а сърцето &ndash; с приятелство&rdquo;. Г-жа Черкелова благодари за приятелството, с което толкова много хора лекуват сега нейното сърце. Награда посмъртно получи и друго голямо име в родния театър и кино &ndash; Георги (Гочо) Русев.<br /> <br /> Недобро впечатление ми направи обаче фактът, че четирима други &bdquo;жреци на Мелпомена&rdquo;, също преминали неотдавна в другия, по-добър свят: Коста Цонев, Иван Андонов, Сава Хашъмов, Ангел (Ачо) Георгиев бяха само споменати в едно изречение. <br /> <br /> Преценка на организаторите е, разбира се, на кого да присъдят посмъртно награди. Четиримата са дали обаче много на българската драма и кино, а Иван Андонов бе и ярък режисьор и културтрегер. Затова заслужаваха поне да бъдат почетени с кратък видеоматериал, както правят на &bdquo;Оскар&rdquo;-ите и дори на нашите награди &bdquo;Аскеер&rdquo;, или поне с минута мълчание. Артистичната гилдия трябва да уважава и сама себе си!<br /> <br /> Смях, но и сериозен размисъл за състоянието на една друга гилдия &ndash; журналистическата, породиха благодарствените думи на лауреата на &bdquo;Икар 2012&rdquo; за главна мъжка роля Стоян Радев. Отличеният за Ричард ІІІ в едноименната трагедия от Шекспир, поставена на сцената във Варна от проф. Пламен Марков, сподели, как във вторник (27 т.м.) още по обяд му телефонирала журналистка с настойчива молба да коментира тази награда, която журито било присъдило на &hellip;Малин Кръстев. Учуден, че отново е изтекла информация от &hellip;кухнята, Стоян Радев замълчал. Последвал друг зашеметяващ въпрос на журналистката :&rdquo; Как си обяснявате факта, че във всички ТВ-сериали Вас много бързо Ви убиват, а Малин Кръстев продължава да живее ?&rdquo; Горката ни културна журналистика и култура на журналистиката ?!<br /> <br /> С бурни овации публиката посрещна обявяването на носителите на &bdquo;Икар&rdquo; за главна женска роля и поддържаща мъжка роля (при това и двете при много силна конкуренция) Мая Новоселска за моноспектакъла &bdquo;Едно малко радио&rdquo; и Леонид Йовчев за Мервин в &bdquo;Ръкомахане в Спокан&rdquo; от Мартин Макдона. Вместо отсъстващия Леонид, статуетката гордо вдигна в ръка миналогодишният победител в същата категория Иван Бърнев, който дори изрази готовност да получи наградите и за други лауерати, стига да пожелаят. По детински искрено се зарадва на &bdquo;Икар&rdquo;-а си за дебют едва второкурсничката в НАТФИЗ Рая Пеева за ролята на Алис в &bdquo;Отблизо&rdquo; от англичанина Патрик Марбър в Камерен театър &bdquo;Възраждане&rdquo;.<br /> <br /> Обикновено кулминация на всяка церемония &bdquo;Икар&rdquo; е връчването на наградата за изключителен творчески принос към българския театър, с която тази година бе удостоен видният наш режисьор проф. Красимир Спасов. Израсъл в семейство на актьори и зад кулисите, той благодари на своите учители в режисурата, големите Леон Даниел, Вили Цанков, Сашо Стоянов, на Театър Българска армия и неговите актьори и изрази обичта си към всички свои ученици &ndash; актьори и режисьори, поели по четирите посоки на света. <br /> <br /> Заслужава особено внимание решението на комисията, определяща наградите, да присъди &bdquo;Икар 2012&rdquo; за драматургичен текст и за режисура на представители на т.нар. независим театър: на Здрава Каменова и Гергана Димитрова и отново на Гергана Димитрова (като режисьор) за пиесата &bdquo;Праехидно&rdquo;, поставена от Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура &bdquo;36 маймуни&rdquo; и АРТРА.<br /> <br /> И накрая, но не маловажно. За всички участници и гости на официалната церемония по наградите &bdquo;Икар 2012&rdquo; бе предписан &bdquo;уважителен начин&rdquo; на обличане. Защо обаче не спазиха този &bdquo;дрес-коуд&rdquo; актьори и други творци, които дори по няколко пъти се изкачиха на сцената в храма на Мелпомена, като: Иван Бърнев, Даниела Олег Ляхова (с приз за сценография), Гергана Димитрова, та дори Стоян Радев и проф. Красимир Спасов &ndash; размъкнати блузки, измачкани сетрета, жилетки и пуловерчета, карирани ризи ? Да, актьорите, творците искат да бъдат &bdquo;по-особени&rdquo;, &bdquo;над нещата&rdquo;, да изглеждат екстравагантни, да се правят на &bdquo;непукисти&rdquo;. Но това е най-големият ТЕХЕН празник! Нали трябва те най-напред да уважават себе си, своите колеги, своя празник, за да ги уважават и другите ? Как иначе те ще могат не просто да забавляват българите, но и да ги възпитават ? Да възпитават младите хора, както изтъкна в приветствените си думи и президентът Росен Плевнелиев.<br /> <br /> Найден МАРИНОВ <br /> <br /> <br /> <br /> <br />