Историята през погледа на котката на Ярузелски и папагала на Тито

София, България 15 Ноем. 2009, 18:25 1022 прочита 0 коментара

Комунизъм – какво е това? Религия? Производител на автомобили? На тези и още редица други въпроси отговарят героите на “Басни за комунизма” – мишката, която живее в Музея на комунизма в Прага, къртицата, която изследва “Легедната за Берлинската стена”, котката на генерал Ярузелски, папагалът на Тито, бездомното куче от Букурещ – интригуващи свидетели на историята на Източна Европа от не съвсем далечното минало.

Този текст е от българското издание на “Басни за комунизма”, което излиза едновременно с това в Швеция, Хърватия, Словакия и Великобритания и е част от световната премиера на книгата на Славенка Дракулич – един от най-превежданите и издавани хърватски автори. "Басни за комунизма" ще излезе на българския пазар на 18 ноември 2009 г., съобщиха от ИК "Жанет 45".   За книгата За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение – и именно тази им особеност авторката активира, за да открои различните аспекти и детайли на живота при социализма, същевременно заема на “разказвачите” и фокусираното човешко зрение, както и собствената си проницателност и острота на погледа. Дракулич е и великолепен разказвач, историите й са изключително увлекателни и интригуващи. Като всеки добър разказвач тя отваря повече от една гледна точка, провокира да погледнем нещата от различен ъгъл и да съпоставим различни представи – еднакво убедителни в аргументацията си. ”Басни за комунизма” избягва обичайните грехове, в които биват обвинявани авторите, пишещи за периода – едностранчивост, повърхностност, морализаторство или преподреждане на клишета. “Басни за комунизма” на Славенка Дракулич не отговаря на тясното определение за басня – “кратко произведение, в което се осмиват хора, олицетворени от животни, и което свършва с поука.” Тук животните (домашни, диви и екзотични) са не толкова действащи лица, колкото разказвачи, свидетели и носители на различна перспектива. За осмиване и дума не може да става, в частта с поуката нещата също не вървят: Дракулич не поучава, не сочи с пръст, не заклеймява, напротив изгражда сложната, изпълнена с подмоли история на близкото минало, при това с добре премерена ирония и великолепен хумор. Успява също да стигне до “най-важните неща за комунизма – невидимите. До оттенъците на сивото” За автора и преводача Славенка Дракулич е хърватска писателка и публицистка, един от най-издаваните съвременни хърватски автори. Родена е в Риека през 1949 г. Завършва сравнителна литература и социология в университета в Загреб, работи за изданията "Старт" и "Данас". Емигрира от Хърватия заради екстремния национализъм в новосъздадената държава. Автор е на пет романа: &bdquo;Холограми на страха”, &bdquo;Мраморна кожа”, &bdquo;Вкус на мъж”, &bdquo;С. – Един роман за балканите” и &bdquo;Фрида или за болката”. а също и на четири книги с есета и документалистика (&bdquo;Как преживяхме комунизма и дори се смяхме”, &bdquo;Балкан експрес”, &bdquo;Кафе Европа” и &bdquo;Те не биха сгазили и мравка – военни престъпници на съд в Хага”). Творбите й са преведени на повече от двайсет езика. Работи като журналист, нейни есета са публикувани в The New Republic, The New York Times Magazine and The New York Review Of Books. Сътрудник е на Süddeutsche Zeitung (Германия), Internazionale (Италия), The Guardian (Великобритания), The Nation (САЩ). В редица свои статии, есета и художествени текстове проблематизира войната в бивша Югославия, хърватския национализъм и процеса срещу сръбските военнопрестъпници. Дракулич е лауреат на множество отличия и награди, включително на наградата &bdquo;За Европейско разбиране” на Панаира на книгата в Лайпциг през 2004 година. Доктор хонорис кауза на Благоевградския университет. През 2007 романът й "Фрида или за болката" за мексиканската художничка Фрида Кало получава наградата за най-добър роман на годината в Хърватия. Книгите й са преведени на над 20 езика. В момента живее в Стокхолм, Швеция и в Загреб, Хърватия Преводачката Таня Папазова има математическо и инженерно образование от Математическа гимназия в Пловдив и Технически университет в София. Работи в Американския университет в България, Благоевград, от 1996 г. Координира акредитацията на университета. Отговаря за съпоставимостта между българската и американската образователни системи и за връзките с държавните образователни институции. Следи и превежда за американското ръководство на университета законодателството в сферата на образованието. &bdquo;Басни за комунизма” е първият й художествен превод. Отзиви за книгата &bdquo;Славенка Дракулич е отново актуална в Швеция. Нейната последна творба излезе наскоро на шведски, а авторката ще посети Швеция през ноември. Новата книга се казва &bdquo;Котка във Варшава и други разкази за живота през комунизма”. Това са шест разказа във формата на новели. Различните разказвачи принадлежат на животинското царство. Читателят се запознава с папагала на Тито, с най-старото куче в Букурещ, с инатлива къртица, която домува под Берлинската стена, с котката Горби, която живее при известен генерал във Варшава. Славенка Дракулич иска да ни разведе из бившите тоталитарни комунистически страни. Тя намира различни нюанси в режимите на различните държави от Източния блок. Впечатлява умението на Дракулич да разказва. Използва умело формата на басня, където се създава перспектива между хора и събития. Някои откъси са както абсурдни, така и забавни. Тук се появават папагалът и къртицата като чудо на разума и интелекта. Славенка Дракулич пише просто и ясно без много излишни украшения. Тя дава на читателя своето забавно обяснение защо например бивша Югославия експлодира след падането на Тито. Авторката си поставя също въпроса за умението на човек да се нагажда към различните тоталитарни обществени системи. Винаги смятаме, че ще издържим, каквото и да ни сполети – това е вид механизъм за оцеляване. Животът трябва да се живее. Човек се събужда, закусва и отива на работа. Този, който си мълчи и си държи устата затворена, не го чака затвор или депортиране. Имаш избор дори в условията на диктатура. Колкото повече се противопоставяш, толкова по-висока цена трябва да платиш.” —Улф Лунден &bdquo;На 9 ноември Берлинската стена пада и хиляди източногерманци минават през нея в състояние на еуфория. От тогава са изминали 20 години. От историческа перспектива е като вчера. Същевременно вече има цяло поколение европейци без собствени преживявания и спомени от времето на комунизма. Разделението на Европа до октомври 1989 изглежда обаче постоянно е съществувало както днес, така и в миналото. Но следите и отпечатъците остават. Въпреки че стената е разрушена, тя все още продължава да пресича социална духовна Германия. А страни като Чехия, Румъния, Полша, Албания и бивша Югославия едва ли могат да бъдат определени без познания за тяхното комунистическо минало. Това стои в основата на книгата на Славенка Дракулич: &bdquo;Котка във Варшава и други разкази за живота през комунизма”. Заглавието насочва към международния пробив на авторката с &bdquo;Как успяхме да преживеем комунизма с усмивка на уста”. И тонът е почти същият: лековат и хумористичен, но в основата си съвсем сериозен. За да направи разказа вълнуващ и за да намери неочакваната перспектива, тя разказва всяка глава от името на животно: къртица размишлява над Берлинската стена (и тунелите, изкопани под нея!), бездомно куче ни дава възможност да видим нечовешкия (и неживотинския) режим на Чаушеску, папагалът на маршал Тито разказва за единствения комунистически лидер, който имал стил и бил в състояние да очарова както Елизабет Тейлър, така и Елизабет ІІ и т.н. Дракулич иска да създаде представа какъв е бил животът през комунизма и го прави възможно най-нюансирано: &bdquo;днес нямаме нужда от идеология, а от история”. В една кратка книга като тази това може да стане естествено само под формата на няколко загатвания , но дори и едно загатване има какво да каже за една обществена система, в която цари не само хронична липса на свобода, но и на тоалетна хартия.” —DN, Швеция Допълнителни материали Отзиви за книгата &bdquo;Славенка Дракулич е отново актуална в Швеция. Нейната последна творба излезе наскоро на шведски, а авторката ще посети Швеция през ноември. Новата книга се казва &bdquo;Котка във Варшава и други разкази за живота през комунизма”. Това са шест разказа във формата на новели. Различните разказвачи принадлежат на животинското царство. Читателят се запознава с папагала на Тито, с най-старото куче в Букурещ, с инатлива къртица, която домува под Берлинската стена, с котката Горби, която живее при известен генерал във Варшава. Славенка Дракулич иска да ни разведе из бившите тоталитарни комунистически страни. Тя намира различни нюанси в режимите на различните държави от Източния блок. Впечатлява умението на Дракулич да разказва. Използва умело формата на басня, където се създава перспектива между хора и събития. Някои откъси са както абсурдни, така и забавни. Тук се появават папагалът и къртицата като чудо на разума и интелекта. Славенка Дракулич пише просто и ясно без много излишни украшения. Тя дава на читателя своето забавно обяснение защо например бивша Югославия експлодира след падането на Тито. Авторката си поставя също въпроса за умението на човек да се нагажда към различните тоталитарни обществени системи. Винаги смятаме, че ще издържим, каквото и да ни сполети – това е вид механизъм за оцеляване. Животът трябва да се живее. Човек се събужда, закусва и отива на работа. Този, който си мълчи и си държи устата затворена, не го чака затвор или депортиране. Имаш избор дори в условията на диктатура. Колкото повече се противопоставяш, толкова по-висока цена трябва да платиш.” —Улф Лунден &bdquo;На 9 ноември Берлинската стена пада и хиляди източногерманци минават през нея в състояние на еуфория. От тогава са изминали 20 години. От историческа перспектива е като вчера. Същевременно вече има цяло поколение европейци без собствени преживявания и спомени от времето на комунизма. Разделението на Европа до октомври 1989 изглежда обаче постоянно е съществувало както днес, така и в миналото. Но следите и отпечатъците остават. Въпреки че стената е разрушена, тя все още продължава да пресича социална духовна Германия. А страни като Чехия, Румъния, Полша, Албания и бивша Югославия едва ли могат да бъдат определени без познания за тяхното комунистическо минало. Това стои в основата на книгата на Славенка Дракулич: &bdquo;Котка във Варшава и други разкази за живота през комунизма”. Заглавието насочва към международния пробив на авторката с &bdquo;Как успяхме да преживеем комунизма с усмивка на уста”. И тонът е почти същият: лековат и хумористичен, но в основата си съвсем сериозен. За да направи разказа вълнуващ и за да намери неочакваната перспектива, тя разказва всяка глава от името на животно: къртица размишлява над Берлинската стена (и тунелите, изкопани под нея!), бездомно куче ни дава възможност да видим нечовешкия (и неживотинския) режим на Чаушеску, папагалът на маршал Тито разказва за единствения комунистически лидер, който имал стил и бил в състояние да очарова както Елизабет Тейлър, така и Елизабет ІІ и т.н. Дракулич иска да създаде представа какъв е бил животът през комунизма и го прави възможно най-нюансирано: &bdquo;днес нямаме нужда от идеология, а от история”. В една кратка книга като тази това може да стане естествено само под формата на няколко загатвания , но дори и едно загатване има какво да каже за една обществена система, в която цари не само хронична липса на свобода, но и на тоалетна хартия.” —DN, Швеция Отзиви за други книги от Славенка Дракулич За “Кафене Европа: Живот след комунизма” Книгата започва с наблюдението, че източноевропейците така им се иска да бъдат като хората в Западна Европа, че във всеки град и селце из страните от бившия съветски блок има по едно кафене “Европа” – плаха имитация на парижки или виенски локал. В този сборник с есета Дракулич представя живота в различни европейски държави след падането на комунизма. Като бивша гражданка на Хърватия (на свой ред част от бившата Югославия), тя пише като вътрешен човек и свидетел на капаните, заложени по пътя на всяка посткомунистическа страна. В Албания тя вижда как всички яростно се опитват да заличат всяка останка от режима на Енвер Ходжа, В Румъния наблюдава ужасяващото състояние на обществените тоалетни и пише: “Състоянието на румънските обществени тоалетни отразява природата на комунизма, чието наследство са.” А липсата на каквато и да е поддържка е “предупреждение за бъдещето на демокрацията.” Проницателните наблюдения и остроумните изводи на авторката не просто описват тази част от света, а ни карат да я усетим.” — Publishers Weekly “Дракулич притежава забележителен репортерски талант. Тя наблюдава органичната почва, която избива изпод асфалта и знае как да обясни на съвременния градски западноевропеец страстите и желанията на маргинализираната източноевропейска култура. Вместо да използва езика на икономическите и политическите анализи, Дракулич предлага речника на всекидневния живот, за да улови моментите на една културна революция. — Kirkus Review “Важна книга на изключително талантлива европейска авторка.” — Library Journal “Много от есетата в тази книга третират особения талант на източноевропейските страни да крият и забравят миналото, избягвайки по този начин отговорността за него, както и възможността да се поучат.” — Ричард Т (читателски отзив в Amazon) За “Как преживяхме комунизма и дори се смяхме” “Книгата написана от човек, който е преживял комунизма. Тук има разказ за човек, който, когато за първи път видял банан, го изял с все кората или за усилията на жените по времето на режима да си доставят дрехи и козметика, които да подчертаят женствеността им, което минавало за упадъчно буржоазно. “Какво ни е грижа нас за манипулацията, присъща на модата и рекламата? Да ти кажат, че някой се опитва да печели за сметка на твоите нужди, е все едно да предупредиш гладуващ бангладешец за вредата от холестерола.” Това е и тъжна, и забавна книга, която казва за политиката в Източна Европа много повече от кой да е теоретичен политически анализ.” — Kirkus Reviews За “Като че не съм била там” “Това е роман за един от най-ужасяващите аспекти на войните в бивша Югославия – масовите изнасилвания на босненски жени. В “Като че не съм била там” Славенка Дракулич предава смразяващия ужас и последиците от войната чрез съдбата на героинята си.” — Powel Books “Обезпокояващо проницателен роман… ужасяващ и завършен.” — Time Out “Това е шокова книга, от онези, които не можеш да оставиш настрана, но са нужни здрави нерви, за да дочетеш докрай – направиш ли го ще проумееш страданието, което носи войната.” — Р. Браксма (читателски отзив в Amazon)