Ахейците (наричани още микенци или данайци) доминират в Егейския басейн от 1450 до 1100 г. пр.н.е. Те са сухоземен народ с монархично управление, чиито легенди, герои и писменост оказват силно влияние върху по-късната гръцка култура. Влизат в конфликт с хетите, чието присъствие в Мала Азия и Леванта от дълго време възпира разширяването на Египет на север.

Хетите отрано откриват добива на желязо, от което изработват здрави мечове, далеч по-ефективни инструменти за убиване от тоягите и каменните брадви. През същия период настъпва и възходът на Троя, чиято война с ахейците по повод отвличането на кралица Елена довежда до обсадата и опожаряването на града около 1180 г. пр.н.е.

Следващите столетия повтарят и доразвиват това първо документирано събитие в европейската история, описано от поета Омир навярно в осми век пр.н.е. Виждаме истории за племена, докарвани до крайности на мъст и насилие от поведението на своите съседи.

Идолите им вече не са някогашните статични образи на техните предци. Боговете стават хиперактивни, антропоморфни мъже и жени, които охотно проявяват любов, гняв, завист и любопитство. Подобно на хората, те кроят интриги, спорят и се бият. А зад мечовете им стои онова, което се превръща в най-мощното оръжие на Европа – разумът.

Така наречените дворцови култури на ранна Елада приключват някъде между 1200 и 1150 г. пр.н.е., независимо дали поради изчерпани гори, природни бедствия от рода на вулканични изригвания, или епидемии. Следващият период, приблизително от 1100 до 900 г. пр.н.е., е известен като „тъмната епоха“ на Гърция. Той съвпада с появата в Егейския басейн на нови нашественици – дорийците в континентална Гърция и йонийците по крайбрежието на Мала Азия, дали своите имена на съответните стилове класическа архитектура.

Тъй като ДНК анализите показват, че дори съвременните гърци произлизат от по-ранните микенци, новодошлите завладяват територията, но не изместват досегашните є обитатели.

Жителите на вътрешността се разпръсват от дворцовите селища в по-малки крайбрежни градове и села. Географията ограничава по-нататъшната експанзия, а контактът до голяма степен се осъществява по море. Това поражда гръцкия полис – малка самоуправляваща се общност, изискваща от всички свободни граждани да участват в нейната защита.

Според гръцкия философ Аристотел такава държава максимално се доближава до това да бъде образувана от равни и равнопоставени – определение, което не включва жени, роби или чужденци. Развитието на крайбрежните градове-държави залага основите на индивидуализма, осланянето на собствените сили и независимостта, които ще дефинират елинистичния възглед за това какво представлява човешката общност, а в крайна сметка и човешката личност.

Към 800 г. пр.н.е. тези малки общности с общо население от около 800 000 души изпълват тесните егейски брегове и се разпростират до Средиземноморието на юг и до Черно море на север. Тук влизат в допир и в потенциален конфликт с финикийците от Тир и Сидон, заселили се на запад чак до Испания. Финикийският град Картаген, в днешен Тунис, е основан през 814 г. пр.н.е.

От своя страна гърците се заселват на север по брега на Средиземно море, в Сицилия, Италия и дори във Франция. Осъществяват достатъчна интеграция с финикийците, за да възприемат тяхната азбука, като запазват неин вариант и до ден днешен.

Гръцките селища, осеяли Средиземноморието, по онова време достигат 1000 на брой, като далеч надхвърлят по размер, население и удобства егейските. Агригент в Сицилия и Сибарис в Южна Италия се разрастват в големи градове, а последният е дотолкова луксозен и проспериращ, че поражда думата „сибарит“.

Колонизаторите, които говорят гръцки език и носят елинистичната култура, посещават ежегодните Олимпийски игри, организирани в Гърция от 776 г. пр.н.е., подобно на американци, прекосяващи Атлантическия океан, за да посетят старата си европейска родина.

Духът на тези отминали времена най-добре може да се долови в древния град Милет, намиращ се на турското крайбрежие над днешен Бодрум. Той е възстановен през 479 г. пр.н.е. след разрушаването му от персите. Цялата му планировка, разкрита от разкопките, лежи като на длан и съвременният посетител може да се разходи по павираните улици, да влезе в къщите, да седне в амфитеатъра или да се изкатери по крепостта, откъдето се разкрива гледка над полетата към морето.

От Егея полъхва топъл бриз и се носи над красивите полегати хълмове. По тези улици някога пътешественици са разправяли за далечни земи, странни порядки, невиждани чудеса и кървави битки. Подобни идеи прозират и в образите на боговете и героите – Афродита, Артемида, Хермес, Посейдон, Язон, Херакъл и Тезей. Преди всичко колонизаторите са любопитни хора.

Един съвременник, историкът Херодот, отбелязва: „Всяка година ние с цената на високи разходи и риск изпращаме кораби чак до Африка, за да питаме: „Кои сте вие? Какви са ви законите? Какъв ви е езикът?“. Защо, чуди се той, „те никога не изпращат кораби, за да питат нас“? Въпрос, съдържащ в себе си едно определящо качество на по-късната европейска цивилизация.
 
Персийски войни и възход на Атина

Към седми век пр.н.е. гръцките полиси разработват нови начини за управление. По метода на опитите и грешките Коринт, Спарта, Атина и други откриват как могат да живеят заедно в мир. Кралствата отстъпват място на аристократи, олигарси и тирани. Обсъждат се концепции като свобода, правосъдие и справедливо разпределение на ресурси.

В 621 г. пр.н.е. Дракон от Атина съставя набор сурови закони, включително екзекуция „за безделие“. За Драконовите закони се казва, че били написани не с мастило, а с кръв. По-късно те са променени от магистрата Солон, който разпределя властта сред имотната класа. Негови са първите стъпки към концепцията за граждански права.

През 508 г. в Атина избухва бунт срещу властващата аристокрация, воден от архонт на име Клистен. Той предлага, вместо да се спори коя земевладелска фамилия трябва да управлява и кога, Атина да бъде управлявана от цялото мъжко население. Гражданите да се делят не на родословен признак, а на демове, или териториални единици. Членството в съвета и публичните длъжности да се определят ротационно, чрез жребий. Само магистратурата да бъде ограничена до квалифицирани кандидати. Недобросъвестните служители да се изгонват за десет години с пряк народен вот – наказание, наречено „остракизъм“.

Клистеновата форма на демокрация е подходяща за малките размери на полиса като алтернатива на управлението чрез избрани представители. Около 50 000 свободни граждани от мъжки пол участват в жребия. Това е зората на демокрацията на участието. Мястото за срещи на атинското народно събрание още може да се види на хълма Пникс под Акропола като странна, емоционално въздействаща смесица от скали, первази и ниши. Любопитно е, че единственият паметник на Клистен, за който знам, се намира в капитолия на щата Охайо.

През VI век пр.н.е. стабилността на Гърция е заплашена от изток. Персийският цар Кир (559–530 г. пр.н.е.) достига бреговете на Егейско море през 546 г. пр.н.е. и продължава да окупира цяла Мала Азия, включително гръцките йонийски острови.

През 499 г. пр.н.е. йонийските гърци се вдигат на въстание срещу Персия, което е жестоко потушено. Цар Дарий (520–486 г. пр.н.е.) изпраща армия да накаже атиняните заради подкрепата им за йонийците. Тя е разгромена в битката при Маратон през 490 г. пр.н.е., където падат мъртви 6400 персийци срещу само 192 атиняни. Новината достига града чрез бегача Федипид, който пада мъртъв след обявяването на победата.

Неговият подвиг е увековечен до наши дни в маратонската спортна дисциплина. Персите са окончателно отблъснати в морска битка при Саламин през 480 г. пр.н.е. и последвалото я сухопътно сражение при Платея следващата година.

Гръцките победи, често срещу значително превъзхождащи сили, се приписват на различни причини, сред които по-добрите железни оръжия и култът към атлетизма при мъжете. Гърците се бият с дисциплината на хора, защитаващи домовете и семействата си. Според Херодот преди битката при Саламин техният военачалник Темистокъл апелира за лоялност не към полиса, а към „онова, което е благородно в човешката същност и природа“. Демокрацията е едва на четвърт век, но вече служи като движеща сила за гражданите, борещи се като личности за лична и колективна свобода от тиранията.

Гръко-персийските войни са сред определящите събития за развитието на Европа. Ако персите бяха победили, а Гърция и Егейският басейн бяха останали под техен суверенитет, вероятно същото щеше да важи и за Балканите и голяма част от Средиземноморието. Тамошните народи щяха да се приобщят към династиите, боговете и обичаите на източните земи. Тъй като концепция за Европа още не е съществувала, тя вероятно никога нямаше и да се появи.

Тези войни идват да ни напомнят, че Европа първоначално е колонизирана именно от Азия – едно наследство, от което така и не се е отърсила напълно.