Кула висока близо 15 метра ще бъде издигната до края на годината на историческия хълм Трапезица, предаде кореспондентът на Агенция БЛИЦ във Велико Търново.
Съоръжението ще се намира над Югоизточната порта в средата на 60-метров участък от крепостната стена, за която също се планува да бъде възстановена в следващите месеци. По външен вид тя ще е идентична с Малката порта на съседната крепост Царевец. Стената, чието възстановяване трябва да започне всеки момент, ще се вижда от към града и хълма Царевец.
Прилежащите крепостни стени към портата ще се извисят на 8-10 мeтра височина отвън, а от вътрешната страна на крепостта те ще се издигат на 3,5 метра. Тъй като стените са стъпили върху скали, силуетът им ще се извисява до 18-20 м. Крепостният зид ще е с широчина около 2 метра, а върху него ще бъде оформена пътека, предназначена за туристите.
Южната порта и крепостната стена към нея ще бъдат възстановени по проект на арх. Пламен Цанев, който е главен проектант на хълма Трапезица. Предложеният от него проект вече е съгласуван с НИПК. Той е разработил три варианта, от които бил избран този, който предвижда останките в южния край на крепостта да бъдат възстановени на 100 %.
За градене на портата и крепостната стена от Министерството на културата са заделили около 600 хил. лв., които трябва да бъдат усвоени до края на 2008 г. Това обясни архитект Борислав Абаджиев от МК, който посети хълма, за да провери как вървят строително-реставрационните работи.
За Трапезица през т.г. от културното ведомство ще отпуснат целеви средства в размер на 1,4 млн. лв. Близо 600 хил. лв. ще бъдат похарчени за завършване на археологическата база на билото на хълма, която след това ще бъде превърната в музей.
Обектът ще бъде готов до края на август, като в момента там текат довършителни работи. Сградата се простира на площ от 320 кв. метра и завършва с тераса, от която се разкрива уникална гледка към Царевец, цяло Търново и околностите.

БЛИЦ припомня, че на хълма Трапезица във Велико Търново археолозите откриха уникален военен комплекс от времето на първите Асеневци. Доказателствата сочат, че обектът е от края на 12-ти век и началото на 13- ти е бил първата резиденция на царете Асен, Петър и Калоян. Широчината на стените на огромното защитно военно съоражение достигат 4,5 м. Според директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, става дума за най-дебелата крепостна стена в България. Той определя откритието, като замък, който се разполага върху цели 3000 кв. км.
Това уникално откритие е дело на ст.н.с. д-р Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. От миналото лято, той се бе заел да проучва обекта с екип от двама свои колеги - директора на Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев и д-р Евгени Дерменджиев от Регионалния исторически музей. Плановете са, че до началото на септември резиденцията ще бъде разкрита напълно. Засега е ясно, че резиденцията около Северната главна порта на Трапезица се състои от кула с пет помещения, две дворцови сгради и църква. Комплексът е построен с хоросан, а на двата хълма Царевец и Трапезица с такъв материал се строят само крепостни стени, църкви и дворци. Това също води до извода, че действително този комплекс е бил свързан с царското семейство. Първите Асеневци вероярно са резидирали на Трапезица, а в последствие липсата на вода е накарала владетелите да се преместят на съседния хълм Царевец. Доказателство са намерените щерни, докато на Царевец са изградени цели водоснабдителни съоъжения. Феодалния комплекс на братята Асен и Петър потвърждава мнението, че те са били военно задължени аристократи- трапезити, които срещу пазенето на прохода на пътя Русе- Търново- Хаинбоаз- Константинопол са се ползвали с известна самостоятелност, обяснява проф. Божидар Димитров. Доц. д-р Пламен Павлов допълва, че важността на това "болярско гнездо" е изключително голяма, защото разбираме какво е станало преди въстанието на Асен и Петър. Той твърди, че очевидно двамата братя не са били случайни боляри, а са били натоварени с власт да организират въстанието. Според проф. Димитров откритието доказва легендата, че животът в Търново е започнал на хълма Трапезица, а не на Царевец. /БЛИЦ