Водното бедствие в "Аспарухово" вдъхнови жена от София да напише стихотворение за трагедията, отнела човешки животи. Мария Панайотова от повече от седмица живее с картините на преживения ужас, моли се за душите на починалите, но болката не минава, съобщава petel.bg.
&bdquo;Като отклик на ставащото, в душата ми зрееше този поетичен отговор. Не мога да се включа към доброволците, които с безвъзмездния си труд оказват помощ.<br /> <br /> Отлично знам, че изпратените от мен есемеси не са достатъчни. Но се надявам това, което аз не мога да направя, да свърши стихотворението. Нека Бог да пази България!&ldquo;, пише тя.<br /> <br /> <strong>Ето и стихотворението й:</strong><br /> <em><br /> Снимка на калта без ретуш<br /> Гърмеше юни!<br /> Хиляди ведра изливаше разгърден в сляпа ярост!<br /> И с мощ като от земните недра<br /> се втурнаха вода и кал без жалост.<br /> Понесоха по пътя си смъртта,<br /> готова да премаже всеки срещнат.<br /> Превърна се за миг в палач пръстта,<br /> до днес боготворена и безгрешна.<br /> Със сила на цунами връхлетя<br /> разпенена водата кръвожадна.<br /> След нея всяка къща опустя<br /> и стана страшна гробница прохладна.<br /> Удавиха се с ужас в яростта тринадесет живота непорочни.<br /> След седмица разравяме калта да търсим пак дете...<br /> Дали нарочно препича слънце с лъч от ятаган,<br /> а съвестта излющва змийска кожа?<br /> Народът ни е като във капан,<br /> съдбата е опряла в него ножа.<br /> Аз вярвам, че очаква тя от нас да се помолим и да се покаем.<br /> Стотици чистят кал и в този час...<br /> Но чисти ли сме? Отговора знаем.<br /> <br /> </em>Мария Панайотова<br /> <br />