"Сега у нас улицата е ужасна. Намръщещени хора, зли и студени очи, и ако някой е по-весел, то той е или пиян или малко... откачен! Ето защо днес на мене ми е по-добре в библиотеката!" Това заяви в Ловеч Матей Шопкин. Преди това в в местния Клуб на дейците на културата /КДК/ 69-годишният поет и носител на ред национални литературни награди говори на възпоменание за своя колега и партизанински командир Христо Кърпачев, автор на текстовете на двата хита на ортодоксалното песеннно творчество до 1989-а "Септемврийци" и "Чавдарци".
- Г-н Шопкин, възпоминанието на поет-партизанин не е ли анахронизъм днес?
- Не, в никакъв случай. По простата причина, че лично Кърпачев е талантлив поет. Той има божия дар на роден лирик. Стиховете му са неотделими от времето, в което той е живял, в което се е борил. Вооювал е за хляб и свобода, за социална справедливост. Писал е за любовта към България, към майката и природата, а това не е анахронизъм.
А че сега се отричат подвизите на партизаните ни, е отделен въпрос. Според мене, грешка е.
- Допирните точки между евроценностите, които изповядваме днес, и мечтите на хора като Христо Кърпачев, Цветан Спасов, Иван Невянин, Кирил Маджаров...
- Най-вече любовта към истината, правдата и свободата, и справедливостта. Все неща, които са допирни с т.нар. европейски ценности. Те обаче са допирни точки и с големите български добродетели. Нека си спомним какво е казал Христо Ботев: "Най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството!" И Кърпачев, и другите са носили в сърцата си една голяма саможертвена любов към отечеството.
- За мнозина днес някогашните партизани не са по-различни от активистите на "Ал Кайда"?
- Не мога да приема, че борбата на партизаните е подобна на днешните алкайдисти.
- В началото на третото хилядолетие у нас като че ли поетите обичат да се сражават най-вече в литературни конкурси. Толкова ли добре живеем сега?
- /Смее се./ Е, сега няма как поетите да са с оръжие в Балкана... Няма да кажа кой знае каква истина, ако призная, че огромният брой българи не живеят добре днес. Всеки ден в медиите четем за убийства, корупция, покушения, кражби... Всичко това са черни вълни на една мътна стихия, не зная как и откъде изплувала в душите ни. И въпреки тях, се създава поезия все пак.
Иначе, вие сте прав, днес много конкурси се обявяват, много премиери се правят. Може би заради липсата на книгоразпространение у нас. Какво се получава? Издаде се от някого книга, не се знае обаче той жив ли е или не, какво прави, що чини и една премиера, макар и в тесен кръг, е един знак и вик, че еди-кой си поет съществува, пише...
- Къде е днес българския поет - на жълтите павета или на околовръстното?
- Не е тайна, че години вече той е изтласкан встрани от обществения живот. В момента малцина се интересуват от стиховете ни, от болките и радостите ни, смятам обаче, че талантливите от нас не губят кураж и създават силна, и талантлива поезия.
- Най-голямата жертва, която е склонен да си позволи един поет днес?
- Компромисът със съвестта! Да казваш на бялото черно и обратното. Компромисът да възхваляваш нещо, което не съществува...
- Настоящият народен душманин според Матей Шопкин?
- Той не е един, много са. Разрухата, бедността, отчаянието у хората, безразличието към обществените събития, равнодушието към мъката дори на най-близките си хора...
- Като че ли Славейковото "Не пей ми се" изразява най-добре настроенията и чувствата, владеещи родното писателско братство днес?
- Ами когато пишеш и когато никой не ти обръща внимание, как да пееш! Когато да издадеш книга, трябва да я платиш, когато след това тя излезе, пък се чудиш какво да я правиш. Почваш да я подаряваш на приятели. Добре, ама аз не мога да я разпратя до всички приятели, читалища или библиотеки...
- Добре ли поменуват поетите ни днес?
- По принцип няма време, в което поетите ни да са живели добре...
- Как да си го обясним?
- Може би с това, че народът така или иначе остава далечен за нашите писания, а пък може би и заради и това, че писанията ни, не достигат до сърцата на хората. В много случаи авторите пишат за неща, които вълнуват само тях. Усещам как прежното вдъхновение от писателските срещи го няма вече, как хората се отчуждение от поетичното слово и се питам дали моите стихове са причина за това или самото време е такова. Не споделям обаче мнението, че времете ни не е за поезия. То е трудно, сложно, ранено, както е според Драгомир Шопов, но в него се пишат добри стихове.
- По какво отпреди 1989-а милее българското писателско войнство днес?
- Има, разбира се, една тъга по благинките, които в ония години бяха твърде големи. Особено ако беше член на СБП и ако заемаш някоя по-висока длъжност. Днес  обаче българските поети милеят най-вече за обич.
- Грешките на българските интелектуалци?
- Най-голямата е, че мнозина се затвориха в себе си, отдалечихме се едни от други. Вече малко дружим, малко познаваме младите... Кои са духовните ни водачи? Няма такива. Днес водачи са ни политиците, мутрите... Сред поетите има люде с будни съвести, с високо чувство на отговорност пред съдбата на народа, но така или иначе техните гласове не се чуват или са твърде приглушени.
- Кой с кого кокетничи днес - властта с интелектуалците или обратното?
- Властта твърде малко се интересува от интелектуалците. Има интелектуалци, които кокетничат с властта, но това не е беда, винаги ги е имало и ще ги има.
- Живеем в един визуален свят. Дали думите имат все още значение?
- Думите са имали и ще имат значение винаги. Какво е един живот без думи. Как може да се обясни любовта без думи!
- Митологемите на България днес?
- Те са най-вече чуждоземни...
- Може ли поезията да ни измъкне от битака на живота ни днес?
- Поезията може да помогне да отделния човек, но на огромната маса - трудно. Едно стихотворение не може да ни измъкне от бездната, в която сме затънали. Но една надежда, една вяра - би могла.
- Виктор Юго твърди, че поетът е направен от 3 части себелюбие и една част разумност. Прав ли е?
- Щом Юго го казва... /Смее се./
Интервю на Гергана Димитрова