На какво ни учат големите асове на сцената
Невероятното шоу на „човека без възраст” Пол Анка. Гласът на Том Джоунс просто не знае предели
София, България
24 Ноем. 2011, 18:22
1422 прочита
0 коментара
Малцина от поколението, което през 60-те, 70-те и дори ранните 80- години на миналия век е купонясвало под звуците на ролковите магнетофони „Мамбо”, „Калипсо” или „Грундиг” , а по-късно и на дрънчащите на тенекия полски касетофони „Унитра” или по-модерните „Филипс”, и в най-развинтените си сънища някога са си представяли, че ще видят „на живо”, та камо ли в България, своите кумири Пол Анка и Том Джоунс.
Малцина, може би дори по-малко, от тези, които са допускали, че Берлинската стена би могла някой ден да рухне…<br />
Но ето, че това стана възможно. При това в рамките само на две седмици „златните гласове” на Пол Анка и Том Джоунс огласиха съответно зала 1 на НДК и прекрасната „Арена Армеец”. Този щедър дар ни поднесоха амбициоз-ните млади хора от „София мюзик ентърпрайзис” (SME). <br />
<br />
По щастливо стечение на обстоятелствата те си направиха сами ценен подарък за 20-та годишнина на концертната агенция. Впрочем благодарение именно на SME ние видяхме на родна сцена сума ти световни „звезди” на музиката.<br />
<br />
Докато за Том Джоунс знаехме предварително, че поне гласово е все още в страхотна форма, то трябва да си признаем, че ПОЛ АНКА искахме по-скоро да зърнем като все още жива легенда. Като паметник на нашата младост. <br />
<br />
Та кой ли не е изпитвал тръпката на неговите безсмъртни блусове и балади „You Are My Destiny” , “Put Your Head On My Shoulder”, „I’m Just a Lonely Boy” ? Кой не се е възхищавал от негови композиции («My Way», “For Once In My Life”, “She’s A Lady” и др., станали “хитове” и за други „звезди”, като Франк Синатра, Стиви Уондър, самия Том Джоунс и др.? Още обаче от първия момент, когато дребничкият, но слаб и стегнат, Пол Анка се появи от дъното на зала 1 на НДК, и подхващайки първия си хит „Diana”, стремително се понесе напред и скочи на сцената, разбрахме, че ще стане нещо необикновено.<br />
<br />
Цели два часа 70-годишният канадец с далечни сирийски корени (роден е през юли 1941 г. в Отава) бе истинско кълбо от енергия. Той забърка страхотен коктейл от поп, джаз и рок. Сновеше между редовете, танцуваше, включително и с дама от първите редове в залата, а ентусиазираната публика пееше редом с него «евъргрийните». <br />
<br />
Кадифеният тембър на непомръкналия глас на Пол Анка галеше ухото, а контактът му с публиката бе очарователен. Някои сега узнаха, че първия си № 1 «хит» Diana”, той пише още ненавършил 16 години. За да последва на другата 1958 г. “Put Your Head On My Shoulder». Затова и мнозина смятаха, че той е доста по-възрастен от Том Джоунс. Оказа се обаче, че Пол е дори една година по-млад. Просто е станал «звезда» още като тийнейджър ! Седна зад пианото и започна мелодии, които е композирал за свои колеги. <br />
<br />
Представи всеки един от тях с дълбоко уважение. На голям екран «оживяха» доста рано напуснали ни легенди Бъди Холи с “It Doesn't Matter Anymore” , Сами Дейвис младши. Вървяха и фотографии с многобройната му челяд – 5 големи дъщери, 7 внучета и невръстен единствен син.<br />
<br />
Може би емоционалната кулминация на незабравимата вечер бе, когато Пол Анка започна композираната специално за Майкъл Джексън още през 1983 г. песен, но излязла в милионни тиражи със заглавие «This Is It» едва през 2009 г. След минути гласът му секна, за да продължи записът на самия Джако. Каква по-голяма почит към «краля на попа» от този жест ?! <br />
<br />
«Той направо ни разби. За два часа пренесе в зала 1 Броудей, Лас Вегас и Холивуд заедно и едновременно». Така накратко характеризира невероятното шоу «Пи-Ар»-ката на „София мюзик ентърпрайзис” Ина Ковачева. <br />
<br />
Накрая неуморимият канадец запокити елегантното сако, призова публиката напред към сцената и заедно с 12-членния си феноменален „бенд” заформи щура дискотека от шеметни ритми, за да завърши отново с ...”Дайана”.<br />
<br />
Щяхме ли обаче някога да видим и чуем „на живо” ТОМ ДЖОУНС в България, ако София нямаше прекрасната „Арена Армеец”? Никога! Дори само този факт трябва да накара всички критици на проекта за многофункционалната зала и одумващи разходите за нея, окончателно да замлъкнат. „Уелският трубадур” бе най-сетне в целия си ръст сред нас. Наистина къдравата му коса е доста побеляла и изпъкваше още повече на фона на силно загорялото му от слънцето на Лас Вегас и Калифорния лице. Любимецът на всички жени от 6 до 66-годишна възраст приличаше малко на нещо средно между мавъра Отело и афроамериканската кинозвезда Морган Фрийман. „Tom the tiger” (“Тигърът Том”) е леко понатежал, движенията му по сцената са по-пестеливи, дори „марковите” за него секси полюшвания в таза, отпиваше доста често от строените стакани с минерална вода, но пък какъв глас ?!<br />
<br />
Всички суперлативи са слаби и бедни, за да опишат мощта и диапазона на този велик глас. И най-важното как се опазва той след 47 години пълно раздаване на сцената. В продължение точно на 1 час и 35 мин. (от 20.25 ч. до 22.00 ч.) Том Джоунс зарадва всеки и всички от различните възрасти, изпълнили „Арена Армеец”. <br />
<br />
Чухме „на живо” някои от първите му „хитове”: It’s Not Unusual”, невероятната балада „I’ll Never Gonna Fall In Love Again” (“Никога повече няма да се влюбя”) , дискошлагера “Serxbomb” и др. Наред с тях прозвучаха обаче и „парчета” от записания му „на живо” нов-новеничък албум „Praise and Blame” (“Хвали и обвинявай”). „Най-истинското нещо, което съм правил”, по думите на самия Том, и достигнал №2 в класациите на LPs, отстъпвайки само на любимия на младите рапър Еминем. Същото име „Praise and Blame” носи сега и неговото турне. <br />
<br />
Макар и на 71 години, гласът на «уелския трубадур» наистина не знае граници. Вдигна на крака цялата публика с изпълнението си като ЮС негър на ритмичен блус на Джон Лий Хуукър в съпровод само от две китари и барабани. Френетичните овации пожъна, разбира се, добилата статут едва ли не на химн «Delilah» . Дори към нея Том Джоунс подходи творчески и започна песента на Лес Рийд и Бари Мейсън в съвсем нов аранжимент – много бавно, за да влезе постепенно в обичайното й темпо. «Delilah» стана най-популярният хит на «тигъра Том». <br />
<br />
Мнозина обаче не знаят, че най-успешната му песен (6 седмици № 1 в британския Топ 10»), която го изстрелва като метеор, е «Green, Green Grass of Home”. “Зелената трева” едва 24-25-годишният тогава уелсец чува за първи път в САЩ в „тавата” (LP) под странното име „Кънтри песни за градски люде” на любимия си по това време певец Джери Лий Люис . Тя веднага му ляга на сърцето, поръчва й нов аранжимент. Когато «царят на рокендрола зад пианото» я чува в изпълнението на Том Джоунс, отсича :»Том, това е твърдо № 1 хит». И познава!. <br />
<br />
Най-важното обаче е на какво ни учат гастролите на Пол Анка и Том Джоунс у нас. България има също добри гласове. Много нашенски поп-звезди също излизат и искат да излизат на сцената на напреднала възраст. Първо, трябва обаче да пеят «на живо» , а не както нерядко става – на «плейбек». Обидно е и за тях и за публиката. Второ, трябва да пеят с бенд, а не с музикален съпровод от касета. Трето, трябва да правят всичко възможно да запазят и поддържат гласа си. Примерът с Пол Анка – 54 години на сцена и Том Джоунс – 47 години, е налице. И накрая, но не маловажно. Трябва да изглеждат добре, да се поддържат физически, да имат артистичен вид. Не може да излизат чорлави, с отпуснати шкембета и огромни седалища. Просто, защото са артисти ! Просто, защото са на сцена! <br />
<br />
<strong>Борислав КОСТУРКОВ <br />
</strong>
Последвайте ни
0 Коментара: