„Напускам, ангелът ми хранител е пиян"

София, България 08 Окт. 2009, 13:05 900 прочита 0 коментара

Дебютната си книга „Напускам, ангелът ми хранител е пиян” представя довечера в Столична бибилиотека журналистът Алекс Томов. От издателската къща "Жанет 45" припомнят, че авторът започва с писане на песни, по-късно се насочва към разкази и поеми. Публикувал е в „Thieves Jargon", „Word Riot" и „Капитал LIGHT".

Ето как представя опитите си от Алекс Томов: &bdquo; ...В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например &bdquo;реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и &bdquo;шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и &bdquo;парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса. Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното звучене на панаирджийска латерна в дует с арфа. Исках да постигна музикалното звучене на Том Уейтс, който умее със съдрания си глас, използвайки разстроени инструменти, да създаде емоционална музика, макар и невинаги музикално вярна. Това планирах като емоционален фон на самите истории. Те, разбира се, на места се разминават – тонът и фактологията, но и това беше с цел – исках да звучи като разказ на дете. Децата успяват да разкажат най-сериозната история с невероятна незаинтересованост и някак между другото, а това, което споделят, кара косите на възрастните да настръхват. Те могат да разкажат по най-сериозния начин нещо, което съществува само в техния детски свят и е незначително, но за тях е всичко, най-важно и единствено. Като финал – иска ми се да рискувам със собствен звук. Той е блус – неравен ритъм и нагорещен въздух, черно-бяла снимка на клоунско лице.“ /БЛИЦ