Анастас Константинов отново изненадва. Той дава пътя, истината и оставя да определим живота след картината, която в продължение на дванадесет месеца е рисувал. Оставете битовите си проблеми, когато посетите студиото му на ул. Витоша 1 в стария Пловдив от 2 декември до 10 януари.
Ще попаднете на място, където чрез изкуството времето е обезценено. Анастас е погребал световното изкуство с една нова картина и е дал началото на новия свят в петнайсет нови картини, които възкресяват надеждата.
 
 „Животът не е безнадеждност. Информацията се пази в живия космос. Това е най-новата ми картина…. Траките са ни генетична даденост. Липсата на писменост не им е указано като недъг. Носят в себе си талантът за изображението. Мисля, че по някакъв начин сме свързани с тях.
 
В бързината на експресивния си живот са оставили вместо писменост изображения. Скоростта на  живота е изпъстрена с  фигури и цветове. Не ми е писано да създавам писменост. Кармата ми е на човек, творящ картини, и оставям изображения в очакване някой да напише буквите по тях.“
 
Усмихнати мраморни бюстове, отпътуващи от този свят под погледа на ръцете на Архангел, нито мъж нито жена, за да ги погали дори.
 
И пак надежда 18 шедьовъра за новото начало. Нова експресия, носеща в себе си танца, която сякаш търси изгубената писменост на траките, носещи в себе си познатия символ на триъгълника и рибата, която трябва да донесе нов живот. Анастас не е Атанас, Анастас не носи смъртта, той носи живота. Пещерното в Анастас отново излиза на светло, за да даде лек за страданието.
 
Анастас Константинов е повече от 30 години на международната художествена сцена. Преди 1990 г. активно е участвал в демократичните промени чрез творчеството си, което предизвиква интервюта по радио Свободна Европа.
 
По настоящем работи в Съединените щати по проект стартирал 2012 г.  Творбите му са включени в световни изложения като Арт Базел Маями Бийч и Фриз Ню Йорк. В Европа е представен от авторитетният френски критик и куратор Кристиан Ноорбенген. 
 
Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска и други галерии в България. Собственост са на акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и няколко значими колекции по света.