Големият актьор Наум Шопов, който преживя три байпаса и един опит за самоубийство, не успя да пребори смъртта. Българската култура осиротя с поредния отишъл си безценен, запомнящ се талант.
Наум Шопов успя да надхитри смъртта, преживявайки тежък инфаркт през лятото на 2010 година. Тогава, на 13 август той е приет по спешност в болница. Животоспасяващата операция извършва лично директорът на &quot;Света Екатерина&quot; проф.&nbsp;Генчо Начев. След приключването на интервенцията медикът съобщи, че е поставил на големия актьор три байпаса.&nbsp;Сърцето на Наум Шопов било доста увредено, но тази своевременна намеса успя да го върне към живота. Това не е първата среща на Наум със смъртта.<br /> <br /> Една от най-зловещите мистерии в българския театър е опитът за самоубийство, който Наум Шопов предприе през 1996 г. Мотивите за това и до днес остават неизяснени. Във фаталната есенна вечер преди повече от 15 години една от реквизиторките на Народния театър спасява гениалния актьор от Оная с косата. &ldquo;По програма имаше представление и Наум пристигна към 6 без 15. Началото на представлението е в 7, но той идва поне час по-рано, за да се гримира, облече и концентрира. От десетилетия Шопов ползва самостоятелна гримьорна&rdquo;, спомнят си от техническите служби на Народния.<br /> <br /> След като пристигнал в театъра, актьорът се затворил в гримьорната си. Към 7 без 15 реквизиторка почукала на вратата и се провикнала: &ldquo;Остават 15 минути&rdquo;. После обиколила и гримьорните на останалите артисти.<br /> <br /> Както повелява вътрешният ред, точно в 7 без 5 изпълнителите се събират зад кулисите и чакат началото на спектакъла. Така станало и този път, само че с едно изключение: липсвал Наум Шопов. &ldquo;Къде е Наум, викайте го бързо, почваме&rdquo;, паникьосали се артистите. Реквизиторката хукнала към гримьорната, но застинала на прага с ужас, установявайки, че вратата е заключена. Жената се разкрещяла и на помощ дошли останалите от екипа. След кратък размисъл мъжете разбили вратата.<br /> <br /> Наум бе паднал на земята полугол, а столът му се беше прекатурил настрани. <br /> <br /> &rdquo;Ръцете му бяха в кръв. Изглеждаше безжизнен. В първия миг всички застинахме като парализирани, но после някой се освести и хукна да вика линейка&rdquo;, разкриват свидетели на трагичния инцидент.<br /> <br /> Скоро след това на място пристигнал и директорът на Народния театър Васил Стефанов. Той лично излязъл на сцената пред публиката и обявил, че представлението се отлага заради &ldquo;заболяване на един от участниците&rdquo;.<br /> <br /> От театъра звъннали и на сина на Наум - Христо Шопов. &ldquo;Нямахме сили да се обадим на съпругата му Невена Симеонова. Просто не знаехме как да й кажем&rdquo;, разказват шокирани сценични работници от трупата на Народния.<br /> <br /> Лекарят от &ldquo;Бърза помощ&rdquo; установил, че Шопов е посегнал на живота си, като си е прерязал вените. <br /> <br /> Само за десетина минути Крал Лир бил откаран в интензивното отделение на ИСУЛ. Там пристигнали и синът Христо заедно със съпругата си Марияна. Наум бил в безсъзнание, но докторите успели да го върнат към живота още същата нощ. Актьорът останал в ИСУЛ цял месец и през болничната му стая се извървели десетки близки и колеги от различни столични театри.<br /> <br /> Той се възстанови физически сравнително бързо, но после няколко години не посмя отново да стъпи на сцена. От друга страна, и семейството му не искаше да го пуска в Народния, може би от някакъв фатализъм. Мнозина тогава си помислиха, че Шопов завинаги се е отписал от изкуството. Той обаче превъзмогна депресията и се върна в театъра. <br /> <br /> Днес зловещата 1996-а като че ли изглежда забравена, но никой не се наема да разплете мистерията с неуспешното самоубийство.<br /> <br /> Пет години след трагедията Шопов разголи кътче от ранимата си душа и сподели: &ldquo;Често си мисля - защо останах сам? Почти нямам приятели. Може би защото ги държа на дистанция, а тази дистанция я държа преднамерено. Защото много често прегръщам хората, обичам ги, но съм виждал как приятели ми забиват нож в гърба, изплюват ми се на гърба, а често и върху лицето. Това ме е оскърбявало, отнемало ми е доверието към някого. Така приятелите ми отпадаха и аз реших да очертая кръг около себе си и да не пускам никого в него&rdquo;. И още: &ldquo;Смирявам се пред смъртта! Защото ме е страх от нея&rdquo;.<br /> <br />