Дъщерята на Митко Милена: Родих първото си дете 10 дни след смъртта на татко
Николай Константинов от легендарния латино-дует &bdquo;Лос Хемелос&rdquo; издаде книга със стихове в памет на покойните син и брат &ndash; Андрей и Димитър Константинови. <br /> <br /> Скоро ще се навършат 3 години от смъртта на единия близнак &ndash; Митко, а година преди него почина и синът на Николай &ndash; Андрей. Така осиротяха два великолепни дуета &ndash; легендарният &bdquo;Лос Хемелос&rdquo; /&rdquo;Близнаците&rdquo;/ и &bdquo;Лос Примос&rdquo; / &bdquo;Братовчедите&rdquo;/. Съдбите на Николай и Янко някакси се кръстосаха и те от години се опитват да работят заедно, но &bdquo;нищо не е същото&rdquo;, както признават и двамата. <br /> <br /> Книгата със стихове бе представена от Богомил Герасимов, близък приятел на семейство Константинови, който преди години също загуби син в разцвета на силите. Присъстващите на възпоменателното тържество, проведено в столична книжарница, се разчувстваха от изпълнението на Николай, сестрата Валя и племенникът Янко. Те изпълниха една от любимите песни на Митко. Най-много овации събра Валя, която години наред бе в сянката на братята си, работеше като преводач от испански и малцина знаят, че тя също е невероятен изпълнител. По думите на специалисти Валя пее с типичната за южноамериканците страст, при това &ndash; на перфектен испански. Валя от години живее в Испания, където е и семейството й и пристигна специално за промоцията на книгата &bdquo;Два силуета в мрака&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Сестрата на близнаците &ndash; Валя :<br /> </strong>Съдбата бе жестока с нас!..Андрейчо и Митко ще си останат непрежалими в душата ми!..Нищо не може да заглуши тази болка. Дори песента! Тя прилича сега повече на вик, който не може да ги върне, но съм сигурна, че стига до онова Отвъд, където се надявам, че ни чуват!..<br /> <br /> <strong>Дъщерята на Митко &ndash; Милена:</strong><br /> Родих 10 дни след смъртта на татко! Всички се безпокояха за мен, за моята бременност. Жалко, че татко не можа да види внучето си!..Не обичам да съм под светлините на прожекторите и рядко разрешавам да ме снимат, но се радвам, когато хората отбелязват паметта на баща ми с такава почит!<br /> <br /> <strong>Николай Константинов: <br /> </strong>И синът ми Андрей, и брат ми Митко бяха далеч от артистичната суета и показната популярност. Техните душевни страдания &ndash; емоционални и искрени, оставаха почти недоловими за публиката. Бяха непрактични, мечтатели и бохеми, които щедро се раздаваха. Когато чета стиховете на сина си: &bdquo;Аз всяка вечер тръгвам сам/ след музиката, след шума в бара, малко влюбен &ndash; повече пиян/вървя и просто си мечтая...&rdquo;, толкова ми се иска да е жив, да мога да го прегърна и да му кажа, че никога не ще бъде сам!..А за брат ми, много пъти съм казвал &ndash; между нас имаше такава връзка, че все едно винаги сме били един човек. Сега се чувствам като сянката на този човек, чиято по-добра половина си отиде безвъзвратно!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Богомил Герасимов:<br /> </strong>Когато за пръв път бях в Мексико, се изумих как всички изпълнители с един дълбок поклон тачат паметта на своя поет, композитор и певец Хосе Алфредо Хименес и стават на крака, когато се изпълнява негова песен. Защо ние, българите, не умеем това?!, се питах с болка в душата си. Затова на Митко и Андрей, посветих в предисловието на книгата няколко стиха на Хименес от една от последните му песни: &bdquo;Спечелих повече аплодисменти, отколкото пари. Парите са нищо и не знам къде се пропиляват. Но аплодисментите си нося тук вътре, в сърцето си. Тях никой не ще ми отнеме. Те ще бъдат с мен до смъртта ми!&rdquo; Аплодисментите трябва да следват големия артист и след смъртта му. Затова приканих публиката на тържеството да аплодираме посмъртната книга на Митко и Андрей с аплодисменти &ndash; те са най-голямата награда за артиста. А те и двамата бяха големи артисти. <br /> <br /> <em><strong>Еми Мариянска <br /> <br /> </strong></em>