Племенникът на Елиас Канети: Хазартът е мъжка слабост на Симеон

<strong>- Г-н Ардити, у нас изключително много нашумя филмът &bdquo;Недадените&rdquo;. Според вас, достоверно ли е представена историята за Лиляна Паница в него?</strong><br /> - Донякъде, защото в него има художествена измислица. Няма и физическо съвпадение с външния вид на актрисата и Лиляна Паница. Лили е била изключително красива жена &ndash; с кестенява коса, бяла кожа и сини очи. Във филма тя е представена като любовница на шефа си в комисарството по еврейските въпроси &ndash; Александър Белев, а истината е по-различна. Като всички секретарки на шефа, се поражда една близост и може би една ревност е имало от нейна страна към него, но любовна връзка между тях не е имало. Белев е имал друга любовница &ndash; пак на име Лиляна, негова първа братовчедка. Това се е знаело. Излизал е от работа да се среща с нея на басейн в Борисовата градина. Така че Лили Паница не умира, отровена от съперницата си, каквито митове вървят, а заболява от перитонит след жесток побой в милицията, когато я арестуват. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Били са я с железни пръти в корема, черепът на главата й е бил направо нацепен</strong></span><br /> <br /> Тя се опитва да потърси свидетели, че е помагала със сведения за подготвяната от Германия депортация на евреите, но изселените евреи още не са са върнали и не могат да бъдат открити. Едва по-късно за нея свидетелства гинекологът й д-р Бенароя, но свидетелските му показания не са приети като надеждни, поради това, че й е бил личен лекар. Основна роля за защитата й изиграва д-р Нисим Буко Леви, много добър адвокат. Благодарение на неговите показания Народният съд я оправдава. Няколко месеца по-късно обаче Лили умира от перитонит &ndash; вероятно процесът е тръгнал вследствие на жестокия побой - има сведения, че е удряна с пръти в корема. <br /> <br /> <strong>- Освен свидетелските показания има ли някакъв документ, доказващ приноса й?</strong><br /> - Лили Паница е била машинописка и има едно писмено доказателство &ndash; протокол от неин разпит в милицията. В него тя разказва как през февруари 1943 г. в комисарството идват двама германци от немската легация, които влизат при комисаря Белев. &bdquo;След като говори доста дълго време с тях, комисарят ме повика и ми каза: &bdquo;Тази вечер ще позакъснеете. Имам да работя нещо, което след това ще препишете. Но отсега ви предупреждавам, че ако това се чуе, ще ви струва не само поста, но и повече от това! След един час ми даде да пиша доклада му до министъра на вътрешните работи, а именно &ndash; за предложението на Данегер за изселването на 20&nbsp;000 евреи&rdquo;. По-нататък Лили Паница казва, че, съгласно договора, 12&nbsp;000 евреи е трябвало да бъдат взети от Беломорието и Македония, а останалите 8&nbsp;000 &ndash; от старите предели на България. &bdquo;Изселването от София, което стана през м. май, беше извършено по нареждане на министър Габровски - казва тя. - На 24 май Белев извика при себе си главния равин д-р Ашел Хананел. Какво е говорил, знаят само те, в стаята нямаше никой друг&rdquo;. <br /> <br /> Каквото е научавала покрай работата си, Паница е предавала на четири очи на д-р Леви, който е подпредседател на еврейската консистория. Така че Лиляна Паница първа в България предупреждава еврейската общност и спасителния комитет за плановете да бъдат депортирани евреите от Тракия, Македония и България. До този момент на еврейските водачи и българското общество не е било известно абсолютно нищо за пъкления план на германците. За това говори и свидетелството на самия д-р Леви под номер 3/3458 до &bdquo;Яд вашем&rdquo;. В него той свидетелства, че Лиляна Паница го информира за списък на евреи от София, които ще бъдат първата група депортирани. Самият Леви е на второ място в този списък. Д-р Леви се среща с Лили Паница 5-6 пъти. На 24 май двамата провеждат телефонен разговор, в който тя му казва:<br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &bdquo;Тази вечер няма да спиш вкъщи!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Леви взима файтон и тръгва да обикаля и други евреи, за да ги предупреди. Друга свидетелка - Бети Алфаса - Юлзари твърди, че Лили е предупредила по същия начин и тях. Бащата на Бети дори се скрива при семейството на Лиляна Паница &ndash; при чичо й Никола. Проф. Михаел Бар-Зоар също описва в книгата си &bdquo;Извън хватката на Хитлер&rdquo; как Паница научава и предава информацията за депортацията на евреите. Лиляна Паница, ако мога така да се изразя, е била шпионин в полза на евреите. <br /> <br /> <strong>- Очевидно, обаче, нито свидетелските показания, нито книгите са възприети като безспорни доказателства за нейния принос в спасяването на българските евреи...</strong><br /> - Съжалявам, че трябва да го кажа, но израелската &bdquo;Яд вашем&rdquo; е една антибългарска организация. В това е причината за незачитането. Според комисията на &bdquo;Яд вашем&rdquo;, разговор на четири очи не &bdquo;съответствал&rdquo; на условията в устава им. Тайното сътрудничество на Лиляна Паница, извършено в един от най-тежките периоди за еврейството в България, под огромен риск за живота й, според тях не отговаряло на условието &bdquo;открито и публично предупреждение или протест&rdquo;. Отговориха ми, че &bdquo;Лиляна Паница наистина е предупредила свои познати за опасността от депортиране&rdquo;, но това, видите ли, не отговаряло на критериите на организацията. Но, попитах аз, как си представяте вие да е било възможно изобщо една чиновничка, машинописка на държавна работа, да направи такова нещо публично?! Та нали ценността на нейните действия е именно в това, че тя, работейки на място, където информацията идва достоверна и от първа ръка, е рискувала не само поста си, но живота си, да предаде тази информация?! При това, не просто на някакви &bdquo;познати&rdquo;, както твърдят, а е предавала сведенията на един от лидерите на еврейското съпротивително движение в България! Свидетели за това са, освен д-р Леви и неговият син, и г-жа Биатрис Алфаса - Юлзари. И изведнъж ми излизат с някакъв устав!... Реших да поискам този устав и да видя каква е точно формулировката в него. И можете ли да си представите какво бе учудването ми, че се снабдих с този устав, едва след като наех адвокат, който да им го изиска! Представяте ли си?! Трябваше да наема адвокат за тази работа! И когато най-сетне въпросният устав беше в ръцете ми, аз установих, че в него изобщо няма никъде писано за т.нар. &bdquo;предупреждение&rdquo;. Това затвърди в мен впечатлението, че от организацията в Йерусалим търсят формални спънки, за да не уважат молбата ми. <br /> <br /> <strong>- Обяснете какво означава признанието &bdquo;Праведник на народите&rdquo;?</strong><br /> - &bdquo;Праведник&rdquo; може да бъде само неевреин, който има заслуги за спасяването на евреите и не е получавал никакви материални облаги за това. Над 25&nbsp;000 души в Европа са обявени за праведници. 6000 са в Полша, а в България &ndash; 20!... Как ви се струва тази бройка?! За Куртев аз водех битки в продължение на 4 години. Накрая чак Бойко Борисов, когато дойде в Израел и да не обяснявам подробности, но на ръководството на &bdquo;Яд вашем&rdquo; явно им стана неудобно и, за да избегнат скандалите, го признаха пряко волята си. За Лили Паница се боря 6 години!<br /> <br /> <strong>- Но не само израелската &bdquo;Яд вашем&rdquo;, а и българската организация &bdquo;Шалом&rdquo; ви отказва предложението за Лиляна Паница...</strong><br /> - Те ми отказваха преди време, но сега ме подкрепят. Но аз имам основания да не поздравявам председателя на &bdquo;Шалом&rdquo; Максим Бенвенисти. <br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, има тяхно предложение за Вълка Горанова &ndash; съпругата на Пеко Таков. На какво основание?</strong><br /> - Агентите на Максим Бенвенисти я предложиха. Въз основа на някаква... &bdquo;легенда&rdquo;! Като чух за това предложение, веднага подадох контрамолба за царица Йоана. Отговориха ми дипломатично, че едно предложение не означава, че ще се приеме. Но от &bdquo;Шалом&rdquo; направиха тържество и поканиха роднините на Вълка Горанова &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>връчиха грамота на сина й Янчо Таков...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Оставам с впечатлението, че битуват разни вражди сред българското еврейство...</strong><br /> - Вижте, ние, които сме в Израел, нашата общност е много слаба там. А и ние си заминаваме вече. Нашите деца не се считат българи. Но много хора от моето поколение, които помнят онова време - ние носим в себе си един дълг, така го чувствам аз, да се запази паметта за истински заслужилите хора. И аз на мои разноски водя всички битки и пътувам до България. И затова не мога да си кривя душата за хора, примерно, като една Еми Барух, която работи в &bdquo;Дойче веле&rdquo; за чужди интереси. Германците плащат. Те направиха филма &bdquo;Пианистът&rdquo;. И там какъв е немският офицер?! - Той обича симфонична музика, интелигентен, добър, човечен &ndash; дава палто на пианиста, дава му храна... Опитът германците да се разграничат от нацистите вече успя. И такива като Барух служат на техните манипулации. А аз и много хора като мен не искаме да се забравя! Тези вечери, в които спяхме с раница на гърба преди депортацията, не се забравят!... Боли ме за България и българите, които не получават това признание, което заслужават!<br /> <br /> <strong>- Като споменахте Еми Барух, какво е мнението ви за Леа Коен, която избяга навремето с Константин Илиев? Един от първите шумни скандали по време на соца.</strong><br /> - Несериозна работа. Тя е написала книга &ndash; &bdquo;Аз вярвам&rdquo;, в която пише за Лиляна Паница, моля ви се! Без да я е познавала, защото трябва да е била 3-годишна, когато Лиляна умира. И пише, че Лили била умряла &bdquo;от мъка за нейния любовник&rdquo;, само и само за да не се каже, че е била бита! Какво да коментирам повече такива глупости! Не заслужава интерес тази жена. Тя ме нарича &bdquo;грубиянин&rdquo;, не съм бил образован и т.н., но това ни най-малко не ме засяга &ndash; не ме интересува! <br /> <br /> <strong>- Как не сте образован &ndash; нали сте инженер?! Както и да е, кажете общувате ли с роднини по линия на Елиас Канети?</strong><br /> - Майката на Елиас Канети &ndash; Матилда, е сестра на моята баба Белина. Баща ми го посещаваше в Лондон, но аз не съм се срещал с него. Аз съм втори братовчед с неговата дъщеря Йоана, която живее в Цюрих. Известно време имахме кореспонденция, ходих в Швейцария няколко пъти, но така и не успях да се свържа с нея. Тя не е омъжена и не работи. И защо да работи?! &ndash; Хранят я книгите на баща й. <br /> <br /> <strong>- Вие сте автор на книга за цар Борис Трети и неговата роля за спасяването на евреите. Няколко версии има за неговата смърт &ndash; от отравяне с отровни газове, вместо кислород в кислородната маска в самолета, до бавнодействаща отрова, вкарана в тялото на царя от един от приближените лекари на Хитлер...</strong><br /> - Аз съм привърженик на тази версия. Този лекар &ndash; Карл Бранд, е бил особено жесток човек &ndash; той е убивал малки деца, психично болни хора. Той пристига в т.нар. &bdquo;Бърлога на вълка&rdquo; в Източна Прусия, където е щабквартирата на Хитлер &ndash; едно злокобно място, два дни преди пристигането на Борис, и си тръгва два дни след него. Борис, след като се връща оттам обратно в България, няколко дни след това умира. Още слизайки от самолета, казва на шофьора си: &bdquo;Боли ме карбуратора!&rdquo; &ndash; сърцето. А пък той е бил здрав човек!... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Още в самолета е говорел, че иска да умре<br /> </strong></span><br /> Говорел, че сега ако има изтребители в небето да поразят самолета му, ще е най-добре. Както е известно, предчувствал е смъртта си и ден преди това определя с разлика минус 2 минути часа на смъртта си. Това е нещо необяснимо, наистина &ndash; какъв е произходът на това предчувствие?! Царят умира в разцвета на силите си. Карл Бранд е бил частен лекар на фюрера и негов верен човек. Експериментирал е с хора като Доктор Смърт. Лекар-убиец! Д-р Бранд е замесен в убийството и на един немски дипломат от посолството на Германия в Париж - Ернст фон Рат. Рат е бил хомосексуалист и семейството му дълго време криело този факт. В т.нар &bdquo;кристална нощ&rdquo; &ndash; нощта на 9 ноември 1938 г., когато нацистите убиват 6000 евреи и опожаряват над 1000 синагоги, един млад евреин стреля по Ернст фон Рат, но не го убива, а само го ранява, и немецът е настанен в парижка болница. Тутакси с полет с личния самолет на Хитлер в Париж пристига, уж да лекува Рат, д-р Смърт &ndash; въпросният д-р Бранд. Бие му една &bdquo;успокоителна&rdquo; инжекция , след която Рат не се събужда повече. Така Хитлер си осигурява един &bdquo;германски мъченик, убит от евреин&rdquo;, за да оправдае кръвопролитието в &bdquo;кристалната нощ&rdquo;. Д-р Бранд е екзекутиран от американците през 1948 г. и остава в историята като една напълно мракобесническа фигура в бяла престилка. <br /> <br /> <strong>- Ще се видите ли по време на престоя си със Симеон Сакскобургготски и какво е мнението ви за него? Много българи са крайно разочаровани от Царя...</strong><br /> - Да, зная това. Сигурно ще се видим. Сега излиза негова автобиографична книга и в нея пише, че само три пъти е влизал в казино, ако правите намек, че тука се говори за него като за хазартна личност. Но, вижте, за мъж няма лошо и да играе хазарт &ndash; това не е някакъв голям кусур &ndash; мъжка слабост е. При Симеон се случи нещо друго - той не е расъл в България, а когато човек идва отвън, е трудно да даде една рецепта за живота тук и как да се подобри този живот. Симеон направи прибързани изказвания навремето и понеже те не се реализираха, хората останаха разочаровани - с това съм съгласен. Той искаше да направи реформи, но не си даваше сметка, че властта в България е в ръцете на мафията. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong><br /> <br />