История на България е един сериозен научен труд. Това заяви пред „Фокус“ историкът проф. Божидар Димитров, който коментира оповестена информация, че български учен е отрил целия ръкопис на писаната от Петър Богдан Бакшев „История на България“, която предхожда с 95 години „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. 

Във връзка с научните достойнства на текста, историкът обясни: „Това е обяснимо. Петър Богдан има висше образование и борави много добре с това, което днес наричаме извори – древни писатели и хронисти. Докато Паисий Хилендарски преразказва две книги, които е чел – съкратените руски преводи на историята на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Второ – Петър Богдан е много силен патриот, но от друга страна, сам заявява, че ще се движи спрямо научните принципи.

„Ще се постарая любовта ми към отечеството да не позволи да правя фалшификации“, пише той. Пише и други подобни неща, които са характерни за един модерен историк. За съжаление, както казах, тази история не е могла да изиграе ролята, която изиграва ролята на Отец Паисий, защото тиражът ѝ е изгорял в пламъците на Чипровското въстание преди да бъде разпределен“.

Проф. Димитров разказа откъде идва досегашната информация за живота и делото на Петър Богдан. „От писма на Петър Богдан, намерени и публикувани във ватиканските архиви още през XIX век, беше ясно, че към края на живота си - 1667 г., той е написал една „История на България“, която е дал във Ватикана с молба да му се отпечата. Първо – да обясня кой е Петър Богдан. Той е българин от град Чипровец. Роден е в не много богато семейство, но в рамките на засилената католическа пропаганда е бил изпратен да учи във Ватикана и завършва Клементинския колеж. Когато се връща в България, която през това време е под турска власт, той расте в служебната йерархия и през 1643 година става архиепископ на София, което означава архиепископ на цяла България. Възстановява постепенно всички католически български структури в Охрид, Скопие, Никопол, Преслав, Марцианопол и др. Назначава там епископи. Извършва дейност, подготвя революция, която избухва след смъртта му – 1688 г.“, обясни проф. Димитров и подчерта, че Петър Богдан умира през 1674 г., а ръкописът е загубен и въпреки усилията на редица български учени, между които Никола Милев, Боян Пенев, Иван Дуйчев, дълго време не е бил открит.

„В своята фундаментална „История на българската литература“ Боян Пенев пише, че загубата на тази история представлява голяма загуба за Българското възраждане. Когато   изследвах във Ватикана, буквално на третия ден, движейки се абсолютно лаишката, просто бях изкарал всички ръкописи, в които се среща думата България. Те имат каталози, в които са извадени всички лични и географски имена. Понеже на ден дават по 3 ръкописа, на 8-ия или 9-ия ръкопис прочетох, че става дума за историята на България. Това беше кратък ръкопис, а над него имаше малка, почти излиняла бележка, но добре четлива. Тя беше на италиански език, а ръкописът – на латински. В бележката се посочваше, че тя се пише от Джовани Пастрицио. Това е хърватският епископ Иван Пастрич, който казва, че във Ватикана, в съответния отдел, са му възложили да редактира историята. Той започнал да я редактира, но бил зает от многобройни други задължения, които му предоставяла работата, и през това време архиепископ Петър Богдан умрял, а неговите наследници отпечатали книгата във Венеция“, подчерта историкът.

Проф. Димитров уточни, че освен „Историята на България“, Петър Богдан е написал още няколко исторически труда. „Те са кратки. Аз ги публикувах, а наскоро излезе ново издание на книгата ми за историите на Петър Богдан от издателство „Захарий Стоянов“. Все още може да се намери книгата по книжарниците. Най-куриозното е, че там има История на град Охрид, където с яростен плам Петър Богдан защитава тезата, че Охрид е български град, но не само това, а и че е столица на България. Той казва: „Това го твърдят всички извори“. Петър Богдан знае повече от някои днешни юнаци, които плямпаха за Охридска архиепископия като прародителка на Македонската църква – няма такова нещо, но това е друга тема“, обясни историкът.